2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 04.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3394/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. от [населено място] – чрез процесуалния му представител адв. М. Д., срещу въззивно решение № 354 от 08.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 295/2015 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото решение е отменено решение № 115 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 301/2014 г. на Районен съд – Бяла в обжалваната осъдителна част и е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против [фирма] иск за заплащане на сумата 18 155.19 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, сключена с полица № 0306А007370, и са присъдени разноски на [фирма] в размер на 2 386 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата касаторът моли за отмяна на решението и за уважаване на иска с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от [фирма] осъдителна част и да отхвърли предявения от И. Й. И. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./, Русенски окръжен съд е приел за основателно възражението на ответника – застраховател за наличие на изключен риск по т.14.8 от Общите условия, приложими към сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, освобождаващ застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение по договора за вреди от настъпило на 07/08.05.2012 г. застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил марка „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд е изложил съображения, че с клаузата на т.14.8 от Общите условия, които ищецът е приел при сключване на застрахователния договор, застрахователят е изключил от покритите със застраховката рискове пълната загуба и частичната щета на застрахованото МПС в случаите на заблуда чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. Като е съобразил данните в представените от ответника справки от „БМВ – Сервиз” – официален представител на марката „БМВ” за България, че според извлечената от паметта на ключовете информация автомобилът е ползван с първи ключ на 21.04.2012 г. в 21.59 ч. и с втори ключ на 24.04.2012 г. в 23.42 ч., и подадената от ищеца информация в уведомлението до застрахователя, че автомобилът е паркиран в [населено място] в 23.15 ч. на 07.05.2012 г. и в 6.30 ч. на 08.05.2012 г. е констатирана липсата му, съдебният състав на Русенски окръжен съд е направил извод, че наличието на съществено разминаване между заявените от застрахования данни за ползване на автомобила непосредствено преди събитието и неопроверганите по делото данни, извлечени от паметта на ключовете, предпоставя приложение на клаузата на т.14.8 от ОУ и дава основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Решаващият въззивен състав не е възприел доводите на ищеца за неоснователност на отказа от изплащане на застрахователно обезщетение поради липса на причинно – следствена връзка между поведението му на застрахован при съобщаване на обстоятелствата по настъпване на събитието и противозаконното отнемане на застрахования автомобил. Въззивният състав е изразил становище, че разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, на която се позовава ищецът, обхваща случаите на ненадлежно поведение на застрахования, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в закона или в застрахователния договор, като преценката за значителност е от компетентността на съда и то само в хипотеза, при която в общите условия, приети от застрахования, неизпълнението на конкретното задължение не е изрично възприето като изключен риск по обща воля на съконтрахентите, каквото изключване в случая е направено с клаузата на т.14.8 от ОУ.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото : 1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася и да основава решението си на възражения, които не са наведени от ответника до преклудиране на възможността му за това, както и въобще в хода на съдебното дирене и в частност по наведено възражение за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2. Неточното посочване на датата и часа на последно управление на автомобила при застрахователно събитие кражба представлява ли неизпълнение на задължение по застрахователния договор и ако да – само по себе си явява ли се значително с оглед интереса на застрахователя; 3. Неточното посочване на датата и часа на последно управление на автомобила при застрахователно събитие кражба основание ли е по смисъла на чл.211, т.2 КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение; 4. Необходимо ли е доказване на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпване на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото; 5. Необходимо ли е задължението на застрахования и/или неговото неизпълнение да бъде значително, за да представлява основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение; 6. Информацията, предоставена от застрахованата страна по договора за застраховка, относно датата и часа на последно управление на автомобила, представлява ли информация „относно настъпване на застрахователното събитие”, когато същото е кражба; 7. Неточното посочване на датата и часа на последно управление на автомобила при застрахователно събитие кражба попада ли в обхвата на изключен застрахователен риск „заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие” при наличие на официални свидетелстващи документи, установяващи кражбата, издадени от прокуратурата и органите на полицията.
Първият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като наличието на изключен риск със съдържанието по т.14.8 от Общите условия към застрахователния договор, представляващ основание за отказ от изплащане на претендираното с иска застрахователно обезщетение, е въведено изрично от ответника с възражение, съдържащо се в отговора на исковата молба. Като заявено в срока по чл.131, ал.1 ГПК, основаното на т.14.8 от ОУ възражение не е било преклудирано и произнасянето на въззивния съд по него не противоречи на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и на сочената от касатора задължителна практика по чл.290 ГПК в решение № 243/30.07.2013 г. по гр. д. № 479/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 230/11.02.2013 г. по т. д. № 1090/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на ВКС, І т. о.
Формулираните в п.2, п.3 и п.7 въпроси също не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според разясненията в тълкувателното решение, правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Посочените въпроси не са правни, а фактически, като отговорът им предпоставя преценка на конкретните уговорки между страните по застрахователното правоотношение /в частност – на съдържанието на конкретните общи условия/ относно последиците от неточното посочване на датата и часа на последно управление на автомобила. За да счете неточното посочване на датата и часа на последно управление на автомобила за обстоятелство, даващо основание на застрахователя да откаже да плати застрахователно обезщетение за кражбата на застрахования автомобил, въззивният съд се е позовал на клауза в общите условия към застрахователния договор между страните. Преценката, че посоченото обстоятелство покрива хипотезата на изключен риск и поражда за застрахователя право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, е свързана с правилността на въззивното решение, а тя не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради обусловеността им от уговорките в застрахователния договор /и общите условия към него/ въпросите по п.2, п.3 и п.7 не могат да получат еднозначен отговор, което изключва възможността да бъдат подведени под специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. С оглед на това не следва да се обсъждат твърденията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по посочените въпроси в противоречие с цитираната в изложението /стр.2/ практика на други съдилища в страната.
Въпросите по п.5 и п.7 са зададени хипотетично, без да е изяснена относимостта им към решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.208 КЗ /отм./. С оглед на това те не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и е безпредметно да се обсъждат поддържаните по повод на тях допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Единственият въпрос, който покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, е въпросът по п.4 от изложението – за необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие. Въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска по чл.208 КЗ /отм./ със съображения, че поведението на застрахователя при обявяване на застрахователното събитие осъществява хипотезата на изключен риск, предварително предвиден в т.14.8 от ОУ, поради което не е търсил причинна връзка между него и настъпването на застрахователното събитие кражба. С решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по въпроса за значението на причинно – следствената връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие за правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. В решението е прието, че отказът на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ да изплати застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие е обусловено от установяване на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В същия смисъл е и задължителната практика в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че за да откаже да плати застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор или в закон, застрахователят трябва да докаже, че неизпълнението е причина за настъпване на застрахователното събитие. Предвид съдържането на клаузата на т.14.8 от приложимите към процесния застрахователен договор общи условия, което гласи „по тези Общи условия не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие”, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с посочената задължителна практика.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 354 от 08.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 295/2015 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора И. Й. И. с ЕГН [ЕГН] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 363.10 лв. /триста шестдесет и три лв. и десет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :