О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 11.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
след като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №1093/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Ш. срещу решение №23 от 5.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 386/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Vс-в, с което е потвърдено решение №469/27.12.2013г., постановено по гр.д.№1138/2013г. по описа на Районен съд Асеновград.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивното решение е постановено в нарушение на правилата относно разпределянето на доказателствената тежест по чл.154 ГПК. Твърди се, че при редовен менителничен ефект, поемателят няма задължение да установява каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден записа на заповед. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, свързана с неправилна квалификация на каузалното правоотношение и с необсъждането на всички релеватнти доказателства относно действителността на сключения между страните предварителен договор и установеното предаване на сумата, посочена в предварителния договор. Иска се да бъде отменено обжалваното решение е да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск с присъждане на разноски за всички инстанции.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като първи и основен въпрос е поставен следния процесуалноправен въпрос: .”Процесуално допустимо ли е длъжникът по запис на заповед и ответник по иск, основан на запис на заповед, да направи в отговора си на исковата молба само блаткетно възражение, че не дължи, поради липса на каузално правоотношение, без да посочва в отговора си възражения срещу формалната валидност на записа на заповед и без да посочва по какво каузално правоотношение е поел задължението по записа на заповед, съответно без да изчерпи възраженията си по това каузално правоотношение за нищожност, унищожаемост, неизискуемост, погасяване по давност, поради неизпълнение и т.н.? Кратко казано – възражението в отговора на иска по запис на заповед в смисъл „не дължа, защото не дължа” следва ли да се приеме за валидно възражение по запис на заповед по смисъла на чрл.133 ГПК? Такова бланкетно възражение води ли до прехвърляне на доказателствената тежест върху ищеца поемател да доказва каузалното правоотношение или следва да се приеме за липса на възражение?”. В изложението е посочено, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС / обективирана в посочените в изложението решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК/, както и че въпросът е решен в противоречие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
В изложението са поставени и следните допълнителни въпроси: з”Може ли да се обяви договор за симулативен и като такъв за нищожен, поради липса на съгласие при липса на обратен документ – т.н начало на писмено доказателствено средство по чл.165 ал.2 ГПК? „Следва ли в писмената, каузална сделка за обезпечение на вземането, по която се издава и запис на заповед, това обстоятелство изрично писмено да е отразено в каузалната сделка?” и „Може ли с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който да служи на купувача като обезпечение по договор за паричен заем?”.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответницата К. Х. П..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №469/27.12.2013г., постановено по гр.д.№1138/2013г. по описа на Районен съд Асеновград, е отхвърлен предявения от И. С. Ш. срещу К. Х. П. по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение за заплащане на сумата 22 000 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 3.05.2012г. с падеж на 3.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2013г.
В мотивите към първоинстанционното решение е посочено, че претендираното вземане на ищцата, произтича от редовен запис на заповед, издаден на 3.05.2012г., с който ответницата се е задължила безусловно да заплати на ищцата сумата 22 000 лв. на 3.07.2012г. За да отхвърли предявения иск съдът е обсъдил доказателствата относно каузалното правоотношение, което записът на заповед обезпечава и което каузално правоотношение е въведено от ищеца в изпълнение на указанията на съда, дадени с определение от 17.09.2013г. В първоинстанционното решение е посочено, че „доколкото съдът е обвързан с твърдението на ищцата по отношение на основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на процесната сума, то следва да се приеме, че не се установи в настоящото производство да е налице твърдяното от ищцата облигационно отношение, въз основа на действието на което, да е възникнало задължението за връщане на сумата от 22 000 лв. и то да е свързано с процесния запис на заповед”. Изследвайки представения по делото предварителен договор между страните от 3.05.2012г., съдът е изложил съображения защо счита, че сумата не се дължи нито нито на договорно, нито на извъндоговорно основание. В заключение първоинстанционният съд, имайки предвид разпределената от него доказателствена тежест, е приел, че ищцата не е установила съществуването на процесното задължение, обективирано в записа на заповед.
С обжалваното решение №23 от 5.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 386/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Vс-в, е потвърдено първоинстанционното решение. Въззивният състав, без да дава отговор на оплакванията на жалбоподателката и без да обсъжда събраните пред въззивната инстанция доказателства, е посочил, че „обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на основание чл.272 ГПК”.
Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед зададения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с разпределянето на доказателствената тежест между страните при наличието на редовен менителничен ефект на записа на заповед и при възражение на ответницата за липса на каузалност, респ. при общо възражение за „недължимост”. Въпросът е значим за спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като становището на първоинстанционния съд / възприето изцяло във въззивното решение/ е, че при редовен запис на заповед и при общо възражение на ответника, тежестта на доказване е за поемателя. Този извод на първоинстанционния съд, споделен и от въззивната инстанция, е обусловил отхвърлянето на иска. В рамките на възможността, посочена в т.1 от Т..решение №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. въпросът следва да бъде конкретизиран както следва: „Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка, е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед и дали при общо възражение на ответника за недължимост, ищецът е длъжен да доказва каузалното правоотношение, което записът на заповед обезпечава.?”
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченият по-горе въпрос, от значение за конкретния спор, е решен в противоречие с постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения : решение №24/20.05.2015г. по т.д.№2328/2013г. на ВКС, І т.о., решение №248/23.01.2015г. по т.д.№3437/2013г., на ВКС, І т.о.; решение №173/12.01.2011г. по т.д.№901/2009г. на ВКС,І т.о.; решение №213/22.12.2014г. по т.д.№2700/2013г. на ВКС,ІІ т.о.; решение №128/23.10.2012г. по т.д.№561/2011г., на ВКС, ІІ т.о., в които се приема, че само в случаите ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то тогава поемателят по записа на заповед, ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича. Допускането на касационно обжалване по поставения въпрос е обосновано и от необходимостта за преценка за съответствието на извода на въззивния съд с разясненията, дадени в т.17 от Т.. решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Въпросът, свързан с разпределянето на доказателствената тежест при общо възражение от издателя на записа на заповед, е обуславящ за съществото на спора. В тази връзка поставените допълнителни въпроси от касатора, относими към самото каузално правоотношение, не следва да бъдат обсъждани като възможна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те биха могли да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл.290 ГПК в зависимост от решението, касаещо разпределението на доказателствената тежест за установяване на вземането на ищцата, предмет на спора по чл.422 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23 от 5.01.2015г., постановено по в.гр.д. № 386/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, V с-в.
УКАЗВА на касатора И. С. Ш. от [населено място], [улица], ет.10 ап.34 в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: