О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 22.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2844/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Био Елит Е.” О. със седалище в гр. Варна срещу решение № 146 от 22.06.2018 г., постановено по в. т. д. № 116/2018 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 908 от 22.12.2017 г. по т. д. № 546/2017 г. на Варненски окръжен съд, е осъдено „Био Елит Е.” О. да заплати на „Евро Ин Консулт” ЕАД сумата 30 000 лв. – част от сумата 58 809.60 лв., дължима по фактура № [ЕГН] от 18.12.2014 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл.266 ЗЗД, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 7 000 лв. – част от сумата 14 044.55 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактурата за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2016 г., на основание чл.86 ЗЗД; сумата 30 000 лв. – част от сумата 61 272.60 лв., дължима по фактура № [ЕГН] от 18.12.2015 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл.266 ЗЗД, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 4 000 лв. – част от сумата 8 411.04 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактурата за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл.86 ЗЗД; разноски за първоинстанционното и за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е приел, че осчетоводяването на фактурата за дължимо възнаграждение по договора за консултантски услуги и извършването на конклудентни действия от трето лице, чуждо на договорното правоотношение, могат да се приравнят на приемане на работата от възложителя по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД с последиците по чл.266 ЗЗД. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата относно действията на страните по осчетоводяване на фактурите за дължими плащания по договора и на необоснованост на изводите на съда за доказано изпълнение на поетите от консултанта задължения за спорните 2014 г. и 2015 г. Навежда оплаквания, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение като е извел косвено изпълнението на договора от страна на консултанта от факта на плащане на субсидията по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от П. 2007 – 2013 по реда на Наредба № 11/2009 г., без да съобрази, че изпълнението на условията по мярката не обуславя пряко изпълнение на консултантския договор, а е единствено предпоставка за изискуемост на вземането за възнаграждение в случай, че договорът е изпълнен надлежно.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Евро Ин Консулт” ЕАД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Варненски апелативен съд е приел, че от доказателствата по делото е установено надлежното изпълнение на поетите с договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г. задължения на ищеца „Евро Ин Консулт” ЕАД да консултира ответника „Био Елит Е.” Е. за получаване на плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” за годините 2014 г. и 2015 г., както и надлежното предаване и приемане на предоставените услуги по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание чл.266 ЗЗД ответникът дължи на ищеца уговореното в договора възнаграждение в претендираните с исковата молба частични размери от 30 000 лв. за всяка от двете години, ведно с обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от момента на изискуемост на възнагражденията до предявяване на исковете и законни лихви от предявяване на исковете до окончателното плащане.
От фактическа страна въззивният съд е преценил като безспорно между страните одобряването на ответника за участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” от Мярка 214 „Агроекологични плащания”; сключването на договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., с който ищецът се е задължил срещу заплащане на възнаграждение в размера по чл.2 да консултира ответника чрез описаните в чл.1 дейности при получаване на компесаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 г.; заплащането от ответника на сумата 6 000 лв., представляваща авансово възнаграждение по договора; заплащането от ответника на сумата 55 260.66 лв., представляваща възнаграждение за оказани консултантски услуги за 2013 г. За да разреши спора относно дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение за оказани консултантски услуги през 2014 г. и 2015 г., за което са издадени фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г. за сумата 58 809.60 лв. и фактура № [ЕГН]/18.12.2015 г. за сумата 61 272.60 лв. , съдът е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза. От писмените и гласни доказателства съдът е приел за доказано, че през 2014 г. и 2015 г. ответникът е ползвал предоставени от ищеца консултантски услуги и е подавал заявления с необходимата документация за получаване на финансиране по Мярка 2014 г. Въз основа на експертното заключение съдът е приел за установено, че двете спорни фактури са отразени в счетоводството на ищеца, а фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г. – и в счетоводството на ответника, който е включил същата в дневника си за покупко – продажби по ДДС; в счетоводствата на двете дружества няма счетоводни записвания за извършени плащания по двете фактури; в счетоводството на ответника са осчетоводени получени плащания по програмата за подпомагане по Мярка 2014 г. за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
След преценка на така фактите по делото въззивният съд е приел, че с оглед съдържанието на поетите от ищеца – консултант задължения за интелектуално подпомагане на ответника чрез предоставяне на консултантски услуги с цел получаване на финансова помощ по Мярка 2014 г. за периода на действие на договора, действията на ответника по осчетоводяване на фактурата от 18.12.2014 г. с включването й в дневника за покупко – продажби по ДДС, одобряването за финансиране по Мярка 214 и последващото изплащане на суми по мярката за 2013 г. и 2014 г., следва да се направи извод, че ищецът е изпълнил поетите с договора задължения за 2014 г. и че ответникът е признал недвусмислено изпълнението, както и дължимостта на отразеното във фактурата възнаграждение за 2014 г. в размер на 58 809.60 лв. Възраженията на ответника за неизпълнение на договора и конкретно на задължението на консултанта за вземане на почвени проби е счетено за неоснователно с аргумент, че изготвянето на анализи от страна на консултанта е послужило като основание ответникът да получи плащания по Мярка 2014 г. за 2014 г. В заключение съдът е приел, че искът за сумата 30 000 лв., представляваща част от възнаграждението по фактура № [ЕГН]/18.12.2014 г. е доказан и основателен, като с оглед безспорно установената забава в плащането на възнаграждението ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в частично претендирания размер от 4 000 лв.
По отношение на претенцията за възнаграждение за 2015 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/18.12.2015 г., въззивният съд е приел, че макар фактурата да не е осчетоводена от ответника и същият да не е признал задължението по нея, искът за заплащане на част от възнаграждението в размер на 30 000 лв. също е доказан и основателен предвид установения по делото факт, че е постигнат крайния положителен резултат, за който ищецът е поел задължение да консултира ответника – получаване на финансиране за 2015 г. по Мярка 214. При разрешаване на спора въззивният съд е отчел обстоятелството, че задълженията на ищеца за 2015 г. са се свеждали до консултиране на ответника и подготовка на документи към заявлението за финансиране, предвидени с изменението на Наредба № 11в сила от 27.02.2015 г. След като е установил от доказателствата, че постъпилото в ДФ „Земеделие” заявление за финансиране за 2015 г. от „Био Елит Е.” О. е придружено с такива документи, идентични по съдържание с изготвените от ищеца и представени с исковата молба, и че въз основа на тези документи ДФ „Земеделие” е одобрил поисканите от ответника компесаторни плащания за 2015 г., съдът е направил категоричен извод, че ищецът е изпълнил задълженията си за 2015 г. и че ответникът дължи отразеното във фактурата възнаграждение. Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че той не е одобрил изпълнението съобразно изискването на чл.264, ал.1 ЗЗД и не дължи възнаграждение. Въззивният съд е изложил съображения, че поради особения характер на договора за консултантски услуги за получаване на компесаторни плащания от възложителя приемането на работата по смисъла на чл.264 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД е прехвърлено на ДФ „Земеделие”, който одобрява, намалява или отказва изплащането на финансова помощ след извършване на административни проверки относно изпълнението на формалностите и изискванията за подпомагане. Отчитайки безспорно установения по делото факт, че със заявлението за финансиране за 2015 г. ответникът е представил пред ДФ „Земеделие” всички изискуеми документи и въз основа на тях е получил плащане, съдът е формирал извод, че изготвените от ищеца документи са отговаряли на необходимите изисквания и че консултантските услуги са изпълнени в съответствие с договора. Възражението на ответника, че е изготвил сам цялата документация за финансиране през 2015 г., не е възприето от въззивния съд с аргумент, че изготвянето на документацията и предоставянето на консултантските услуги от страна на ищеца е доказано от показанията на свидетелката К. и от водената между страните кореспонденция по електронна поща.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 23/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. по следния значим за изхода на делото въпрос : „Допустимо ли е за приемането на извършената работа по договор за консултантски услуги да се счита осчетоводяването на издадената от изпълнителя фактура в счетоводството на възложителя или приемане на работата от трето лице”.
В първата си част – относно осчетоводяването на фактурата, въпросът е поставен некоректно, тъй като въззивният съд не е основал извода си за приемане на работата единствено на факта на осчетоводяване на фактурата. За да уважи иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, съдът е взел предвид и постигнатия положителен резултат, към който са били насочени предоставяните от ищеца консултантски услуги – получаване от ответника на финансова помощ за 2014 г. по Мярка 214. Изводът, че ищецът е изпълнил договора, поради което ответникът дължи възнаграждение за ползваните през 2014 г. консултантски услуги, е обусловен от взаимната обвързаност между посочените правнорелевантни факти – осчетоводяване на фактурата и включването й в дневника за покупко – продажби по ДДС и постигане на резултата, с оглед на който ищецът се е задължил да консултира ответника. Осчетоводяването на фактурата за дължимо възнаграждение и включването й в дневника за покупко – продажби по ДДС съставляват действия на ответника, които според практиката на ВКС сочат на недвусмислено признание на задължението и на неговия размер, както е приел и въззивният съд. Предвид изложеното, дори въпросът да се счете за значим по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешаването му от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС по въпроса за доказателственото значение на осчетоводената от длъжника фактура относно съществуването и размера на отразеното в съдържанието й задължение – напр. решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 47по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. , и др. Съобразяването на въззивното решение с практиката на ВКС изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от касатора решение по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., не дава отговор на въпроса дали осчетоводяването от възложителя на издадената от изпълнителя фактура за възнаграждение служи като доказателство за приемане на възложената работа, поради което обективираната в него практика не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие.
Втората част от въпроса – дали е допустимо за приемане на работата по смисъла на чл.266 вр. чл.264 ЗЗД да се счита приемане на резултата от изпълнението от страна на трето лице, е зададен по повод извода на въззивния съд, че на ищеца се дължи възнаграждение и за 2015 г., след като ответникът е получил плащане по Мярка 2014 г. въз основа на изготвени от ищеца документи, одобрени от ДФ „Земеделие” като отговарящи на специфичните нормативни изисквания за финансиране по конкретната мярка. Така формираният извод е обоснован със спецификата на договора за консултантски услуги и в значителна степен е обусловен от извършената от съда преценка на фактите по делото, което е достатъчно да се отрече характеристиката му на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване и е безпредметно да се обсъжда твърдяното в изложението противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение № 23/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на ІІ т. о. Независимо от това следва да се отбележи, че не е налице поддържаното противоречие, доколкото в решението изобщо не е обсъждана хипотезата дали приемането на готовия резултат по договор за консултантски услуги може да бъде прехвърлено (в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд) върху трето лице, ако спецификата на договора обвързва постигането на резултата с действия на третото лице (в случая – с одобряването от ДФ „Земеделие” на изготвените от консултанта документи като предпоставка за получаване на финансова помощ от възложителя).
По изложените съображения решението по в. т. д. № 116/2018 г. на Варненски апелативен съд не следва да се допуска касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и искането въззивното решение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от мотивите към него, без да е необходимо касационната инстанция да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е обосновал очевидната неправилност на въззивното решение с доводи, които по същността си представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението и конкретно – на изводите на въззивния съд, че изпълнението на договорните задължения на ищеца за 2015 г. се установява от доказаните по делото факти, че изготвената от същия документация към заявлението за финансиране за 2015 г. е одобрена от ДФ „Земеделие” и въз основа на нея възложителят е получил плащане по Мярка 214. Произнасянето дали изводите на съда са обосновани и законосъобразни е възможно след проверка на правилността на решението по реда на чл.290 ГПК, което означава, че доводите в изложението не насочват към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира пороци, обуславящи очевидна неправилност на въззивното решение, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 2 394 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, заплатено по банков път на 07.11.2018 г. на основание договор за правна защита и съдействие и фактура от 06.11.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 22.06.2018 г., постановено по в. т. д. № 116/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Био Елит Е.” О. с ЕИК[ЕИК] – гр. Варна, [улица], ет.9, да заплати на „Евро Ин Консулт” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – гр. София,[жк], [улица], ап.33, сумата 2 394 лв. (две хиляди триста деветдесет и четири лв.) лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :