О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 08.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1029/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. –гражданин на Република Турция,, срещу въззивно решение №846 от 30.12.2014г., постановено по в.т.д.№954/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о. ІІІ състав, с което е отменено решение №206 от 22.05.2014г., постановено по т.д.№456/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която Г. Й. С. от [населено място] е осъден да заплати на Е. Т. сумата 23 000 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.06.2013г. и с която е отхвърлен като неоснователен иска на Е. Т. против Г. С. за осъждането му да заплати сумата 23 000 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от погасяване правата по запис на заповед, издаден на 5.09.2008г. с падеж 5.07.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2013г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба на Е. Т., подадена чрез адвокат С. В. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Твърди се, че необосновано с оглед събраните по делото доказателства, въззивният състав е приел, че ответникът не е получил от ищеца процесната сума от 23 000 евро. Сочи се, че при твърдение на ответника за „безпаричност” на записа на заповед, тежестта за доказване е на издателя, а не на поемателя, както е приел въззивният състав. Излагат се съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила с оглед непълнотата на доклада по чл.146 ал.1 т.4 ГПК и чл.146 ал.2 ГПК
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следния процесуалноправен въпрос, за който счита, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК : В случай, че в хипотезата на иск по чл.534 ТЗ ответникът твърди, че между него и ищеца не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на записа на заповед, т.е, че последният е „безпаричен”, подлежи ли на изследване съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател, или самият запис на заповед, щом е редовен, е основание и доказателство за съществуване на вземането, както и следва ли издателят в такава хипотеза да конкретизира обстоятелствата, при които е издал записа на заповед и да докаже същите, или доказването е в тежест на поемателя? Твърди се, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №143/1.02.2013г. по т.д.№870/2011г. на ВКС, І-во т.о.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация Г. Й. С. поддържа, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се сочи, че касаторът не е формулирал правен въпрос, към който се отнася твърдението за решаването на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС. Поддържа се и неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №206 от 22.05.2014г., постановено по т.д.№456/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд е осъден Г. Й. С. да заплати на Е. Т. сумата 23 000 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от погасяване поради изтекла давност на правата по запис на заповед, издаден на 6.09.2008г. с падеж 5.07.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2013г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен иска за сумата 7 116.51 евро, претендирано обезщетение за забава за периода от 24.0.2010г. до 24.06.2013г.
С обжалваното въззивно решение №846 от 30.12.2014г., постановено по в.т.д.№954/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о. ІІІ състав, е отменено първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е присъдена в полза на ищеца сумата 23 000 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.06.2013г. и вместо него е отхвърлен като неоснователен иска на Е. Т. против Г. С.. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ответника Г. С..
За да отхвърли претенцията на ищеца за сумата 23 000 евро, въззивният състав е анализирал процесуалните действия и твърдения на страните пред първата инстанция. Посочил е, че с разпореждане от 26.06.2013г. по т.д. №456/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, исковата молба на Е. Т. е била оставена без движение с указания ищецът да уточни основанието, на което претендира исковата сума. Според въззивният състав с молбата от 15.07.2013г. ищецът е уточнил правното основание на иска по чл.534 ТЗ, както и че наведените в исковата молба сведения за предадената на ответника сума в заем не следва да се счита за релевантно обстоятелство. Въззивният състав сочи, че двукратно в молбата от 15.07.2013г. ищецът е посочил, че не е необходимо да се изследва дали е имало размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като „такава размяна няма”. В обжалваното решение е отразено, че ответникът е оспорил получаването на сумата в заем.
Изцяло стъпвайки на становищата и доводите на страните / по начина, по който са възприети от въззивният състав/, в обжалваното решение е обективиран извода, че съдът е длъжен да изследва съществуването на твърдяното каузално правоотношение. Отново само на базата на твърденията и доводите на страните, съдът приема за установено, че „конкретната причина за издаването на записа на заповед е сключването между страните на договор за заем, правата по който не са възникнали за заемодателя, поради непредаване на договорената парична сума на заемателя. Според въззивният състав непредаването на парите на заемателя обуславя липса на задължение за връщане на сумата по записа на заповед, поради отпадане на обезпечителната му функция, което от своя страна обуславя неоснователност на претенцията по чл.534 ТЗ, произтичаща от недоказано неоснователно обогатяване.
В константната си практика ВКС приема, че специалният иск по чл.534 ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на записа на заповед, чиито менителничен иск е погасен, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта, поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по иска по чл.534 ал.1 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице.
В редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / включително и в решение №143/1.02.2013г. по т.д.№870/2011г. на ВКС, І-во т.о., на което се позовава касатора/ се приема, че в случай, че между страните има възникнал спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите от които произтича вземането му, а длъжникът –да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни / срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора /.
По настоящия правен спор с исковата молба ищецът твърди наличие на заемно правоотношение / което не се поддържа в молбата от 15.07.2013г./, а в хода на производството пред първата инстанция ответникът поддържа, че каузалното правоотношение произтича от договор за заем, но заемната сума не е предадена от ищеца-заемодател на ответника- заемател. Доколкото въззивният състав е стигнал до извода, че доказателствената тежест е само за ищеца – поемател и че ответникът – издател няма доказателствена тежест за установяване на обстоятелствата върху които основава възраженията си / „безпаричност” на записа на заповед, който е съставен във връзка с договор за заем, по който сумата не е предадена/, поставеният въпрос от касатора „В случай, че в хипотезата на иск по чл.534 ТЗ ответникът твърди, че между него и ищеца не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на записа на заповед, т.е, че последният е „безпаричен”, подлежи ли на изследване съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател, или самият запис на заповед, щом е редовен, е основание и доказателство за съществуване на вземането, както и следва ли издателят в такава хипотеза да конкретизира обстоятелствата, при които е издал записа на заповед и да докаже същите, или доказването е в тежест на поемателя”? се явява значим по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК доколкото значимият за делото въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №143/1.02.2013г. по т.д.№870/2011г. на ВКС, І-во т.о., решение №31/5.04.2012г. по т.д.№55/2011г. на ВКС, ІІ-ро т.о., решение №110/8.11.2010г. по т.д.№949/2009г. на ВКС, І-во т.о., решение №90/10.09.2012г. по т.д.№431/2011г., ВКС ІІ-ро т.о. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение №846 от 30.12.2014г., постановено по в.т.д.№954/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд, ІІІ-ти състав, въззивно решение №846 от 30.12.2014г., по в.т.д.№954/2014г.,
УКАЗВА на касатора Е. Т. –гражданин на Република Турция, с постоянен адрес: Ф.Р.Германия, [населено място] на М., [улица], представляван от адв. С. И. В., [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 899.30 лв. /осемстотин деветдесет и девет лв. и 30 ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :