О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр. София, 24.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 563/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 376 от 27.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 505/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 297 от 20.05.2015 г. по т. д. № 866/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Б. против Сдружение с нестопанска цел в частна полза „П. връх” иск за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на сдружението от 11.05.2014 г. по т.6, б. „В” от протокола на събранието.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изложил собствени мотиви по съществото на спора и въпреки приетата друга правна квалификация на иска – чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, е потвърдил решението на първата инстанция, с което при същите фактически твърдения и петитум искът е разгледан на основание чл.25, ал.6 З.. Навежда оплакване, че въззивният съд не е анализирал съдържащия се в приложеното фирмено дело списък на членовете на ответното сдружение към момента на свикване на общото събрание от 11.05.2014 г., в който той не фигурира като член на сдружението към датата на провеждане на събранието, както и приетите в съдебно заседание на 14.11.2015 г. доказателства, в които се съдържа признание на председателя на сдружението за неговото изключване с решение на предходно общо събрание. Според касатора, в резултат на необсъждане на посочените доказателства въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод за наличие на членствено правоотношение между него и сдружението към момента на вземане на оспореното с иска решение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК със следните въпроси : „1. В рамките на компетентността на ОС ли е да взема решение за изключване на лица, за които не са приложени доказателства по делото да е спазен формалния ред за приемането им, въз основа на който да е възникнало валидно членство по смисъла на устава и З., от което С. „П. връх” да черпи права; 2. Длъжен ли е съдът, след преценка данните по делото, преди да се произнесе с диспозитив в решението си, да отрази в мотивите като безспорно установено наличието или не на възникнало валидно членство по смисъла на устава и З.; 3. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелна преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, да определи коя е установената фактическа обстановка и върху кои доказателства се основава, да посочи кои релевантно за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, съобразно доказателствената тежест, и въз основа на това конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава изводите си в решението; 4. Задължен ли е съдът да обсъди направеното от страната признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК, който е от съществено значение за решаване на делото и което признание дава отговор на фактическия и правен въпрос по повдигнатия спор; 5. Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл.146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд; Допустимо ли е да се променя правната квалификация на иска от въззивния съд, без да се е произнесъл по правилността на определената от първата инстанция; 6. Недопустимо ли е решение на въззивния съд, при което има противоречие между мотиви и диспозитив – съдът постановява диспозитив, с който потвърждава решение на първоинстанционния съд с различна от новоприетата правна квалификация от въззивната инстанция; 7. Решен ли е спора по същество съгл. чл.271, ал.1 ГПК, ако след постановяване на решение № 376/27.11.2015 г. по т. д. № 505/2015 г. по описа на Апелативен съд – П., търговско отделение – 3 състав, в правния мир остават да съществуват два частни документа, издадени от С. „П. връх”, противоречащи един на друг – протокол на УС на С. „П. връх” от 21.10.2011 г., където е констатирано моето отпадане към 21.10.2011 г. поради „неплащане на дължим членски внос”, и протокол от Общото събрание на С. „П. връх”, проведено на 11.05.2014 г., с решението по т.6, б.”В” на което съм „изключен”, според който съм бил член до 11.05.2014 г. /приложени и приети по делото/”. За въпроса по т.1 се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; за въпросите по т.2 и т.3 – че са решени в противоречие с цитираното тълкувателно решение и с изброена задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК; за въпроса по п.4 – че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, а за въпроса по п.7 – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на въпросите по п.5 и п.6 касаторът се позовава на задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното решение и ако съществува вероятност решението да е недопустимо, следва да го допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел /С./ „П. връх” със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 29.02.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 866/2014 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по искова молба на Б. Г. Б., с която е предявен иск против С. „П. връх” – [населено място], за признаване нищожност на решение по т.6, б.”В” от протокол на общо събрание на сдружението, проведено на 11.05.2014 г., за изключване на ищеца като член на сдружението. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че като собственик на недвижим имот във вилна зона „П. връх” ищецът е присъствал на общо събрание на ответното сдружение на 05.06.2011 г., на което непосредствено след регистрацията на сдружението били приети членове, но никога не е подавал заявление и под никаква форма не е изявявал воля да бъде приеман за член на сдружението; Въпреки това и без съгласие на ищеца ръководството на С. „П. връх” го включило в състава на членовете на сдружението, а по-късно го изключило като член на сдружението с решението по т.6, б.В” от протокола на общото събрание от 11.05.2014 г.; Решението за изключване е нищожно поради липса на предмет, тъй като не може да се изключва като член на сдружението лице, което никога не е кандидатствало за такъв, не е приемало устава и не е било съгласно да членува в сдружението. Основавайки се на тези твърдения, с петитума на исковата молба ищецът е поискал съдът да признае решението за изключването му за нищожно, „тъй като никога не е бил член на ответното сдружение”. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е уточнил, че правният му интерес от предявяване на иска произтича от накърняването на конституционно признато право на свободно сдружаване, тъй като под никаква форма не е заявявал желание да бъде приет за член на сдружението – ответник; че позитивното съдебно решение по иска ще се отрази благоприятно на правната му сфера като ще се преустанови злоупотребата на сдружението с неговите законни права и ще се прекрати упражняването на насилие върху волята му /молба от 17.12.2014 г./.
С определение от 19.12.2014 г. Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по делото, след като е преценил, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца да оспорва решението на общото събрание от 11.05.2014 г. В мотивите към определението са изложени съображения, че чрез предявения иск ищецът не цели да отмени правните последици на решението, за да се възстановят членствените му права и същите да бъдат защитени и охранени, а отрича да са били налице каквито и да било предпоставки той да бъде третиран като член на сдружението. Определението е обжалвано с частна жалба от ищеца и е отменено с определение № 48 от 28.01.2015 г. по ч. т. д. № 53/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на спора по същество.
С решение от 20.05.2015 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил иска като неоснователен, квалифицирайки го като такъв по чл.25, ал.6 З.. Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел, че ищецът не е доказал единственото твърдяно в исковата молба основание за оспорване на решението на общото събрание от 11.05.2014 г., а именно – че не е бил член на С. „П. връх”. За да аргументира неоснователността на иска, съдът се е позовал на приложения към фирменото дело на ответното сдружение протокол от проведено на 05.06.2011 г. общо събрание, в който е вписано решение за приемане на ищеца за член на сдружението, и на мотивите към влязло в сила решение по друго дело между страните, с което сдружението е осъдено да върне на ищеца недължимо заплатен членски внос за времето до м. май 2011 г. по съображения, че е приет за член на сдружението едва на 05.06.2011 г. и не дължи членски внос за времето преди приемането.
Решението е обжалвано от ищеца с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд, в която са развити оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че ищецът е приет за член на сдружението – ответник. С решение от 27.11.2015 г., предмет на обжалване с касационната жалба, Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на иска. Въззивният съд е изразил становище, че с оглед разрешенията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/06.12.20102 г. на ОСГК на ВКС решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел могат да са нищожни само в две хипотези – липсващо /невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на сдружението, и решение, прието извън пределите на компетентност на общото събрание. Посочил е, че решенията на общото събрание на сдружение никога не са недействителни на предвидените в чл.26 – чл.35 ЗЗД основания за недействителност /нищожност и унищожаемост/ на договорите и че тези основания са неприложими спрямо решенията. В зависимост от изложеното и след преценка, че оспореното от ищеца решение не е несъществуващо и не е прието извън пределите на компетентност на общото събрание, Пловдивски апелативен съд е направил решаващ извод, съвпадащ с крайния извод на първата инстанция – че решението не е нищожно и че искът за прогласяване на нищожността му е неоснователен.
По допускане на касационното обжалване :
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да извърши преценка за неговата валидност и допустимост с решението по съществото на касационната жалба.
След преценка на данните по делото съставът на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение за проверка на неговата процесуална допустимост по реда на чл.290 ГПК. Проверката се налага поради необходимостта да се извърши преценка доколко ищецът има правен интерес да води иск за отмяна на решение на общото събрание на сдружение с нестопанска цел за изключването му като член на сдружението при наведените в исковата молба твърдения /последователно поддържани пред всички съдебни инстанции/, че никога не е изявявал воля да членува в сдружението, не е приеман за негов член и не е бил такъв към датата на провеждане на общото събрание, на което е взето оспореното решение.
Разглеждането на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси зависи от произнасянето по въпроса за правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и на постановеното по него въззивно решение. С оглед на това същите следва да бъдат обсъдени в решението по чл.290 ГПК в случай, че искът бъде преценен като допустим.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 376 от 27.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 505/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Б. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, вх.Г, ап.4, в едномесечен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :