О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр. София, 24.09.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2053/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. от гр. Вършец срещу определение № 388 от 04.06.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 318/2019 г. на Апелативен съд – В.. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на С. С. срещу решение № 199 от 08.03.2019 г., имащо характер на определение, с което е прекратено производството по т. д. № 788/2018 г. на Окръжен съд – Варна поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против „Строител 65” О. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че при постановяване на определението въззивният съд не е обсъдил всички заявени с частната жалба доводи и факти от значение за допустимостта на иска, не е аргументирал заключението си за редовно свикване на общото събрание, въпреки посочването в поканата на определяема, а не на определена дата за неговото провеждане, и не е разгледал причините, поради които изключеният съдружник не е взел участие в събранието. В жалбата са изложени и доводи за незаконосъобразност на оспорените с иска по чл.74 ТЗ дружествени решения, които са неотносими към разрешения с обжалваното определение процесуален спор за допустимост на иска.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „Строител 65” О. – гр. Варна, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на С. К. С. срещу определението на Окръжен съд – Варна по т. д. № 788/2018 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от С. С. против „Строител 65” О. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците в ответното дружество решения от 14.05.2019 г., Апелативен съд – В. е направил извод, че искът е процесуално недопустим поради пропускане на преклузивния 14-дневен срок за предявяването му, предвиден в чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ. Приложението на 14-дневния срок е мотивирано със съображения, че в молба от 21.06.2018 г. ищецът е признал, че е поканен за събранието с връчена на 27.04.2018 г. нотариална покана, представена като доказателство по делото. Предвид признанието за получаване на поканата съдът е приел, че ищецът е поканен редовно за събранието, поради което спрямо него срокът за предявяване на иска е започнал да тече от датата на провеждане на събранието – 14.05.2018 г., и е изтекъл на 28.05.2018 г. преди подаване на исковата молба на 29.05.2018 г.
Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на ищеца за нередовност на връчената покана поради липса на конкретизация относно датата на провеждане на събранието. Изразил е становище, че вписаната в поканата дата за провеждане на събранието „17-ия ден от датата на получаване на настоящата покана (а ако този ден е неработен – в първия следващ работен ден), в 15 часа”, е определяема и е свързана с отброяване на календарните дни след връчване на поканата, но от момента на връчването датата се е превърнала в конкретно определена и съвпада с датата 14.05.2018 г., когато е проведено събранието (предвид факта, че 13.05.2018 г. е неработен ден – неделя). С мотив, че в хипотезата на чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ законът обвързва началото на срока за предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ единствено със спазване на процедурата за редовно уведомяване на съдружника за свиканото общо събрание, въззивният съд е счел за неотносими към преценката за допустимост на иска доводите на ищеца – частен жалбоподател за нарушения на закона и устава при провеждане на събранието и при вземане на оспорваните решения. Твърденията на жалбоподателя, че не е могъл да присъства на събранието по причина на заболяване, са счетени за ирелевантни от гледна точка на срока по чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ с аргумент, че нямат значение за редовността на връчване на поканата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото (чл.280, ал.1 ГПК) следните въпроси : „1. При непълна покана за провеждане на общо събрание на съдружниците, редовно връчена на съдружник, срокът за предявяване на иска по чл.74, ал.2 ТЗ започва да тече от датата на провеждане на събранието или от датата на узнаване за проведеното събрание; 2. Покана за провеждане на общо събрание без посочен час следва ли да се приеме, че събранието е свикано редовно; Часът съществен елемент ли е от процедурата за провеждане на общото събрание и води ли до редовност на проведеното общо събрание без посочен час; 3. Произвело ли е действие решението на общото събрание, след като датата на неговото провеждане е определяема, а не точно определена”. За първия и за третия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС в решение № 29/28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017 г. на ВКС, І т. о., и решение № 10/21.03.2010 г. по т. д. 1316/2018 г. на ВКС, І т. о., съответно решение № 1592/28.11.2003 г. по гр. д. № 612/2003 г. на ВКС, Търговска колегия, и определение № 843/23.11.2016 г. по ч. т. д. № 790/2016 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Достъпът до касационно обжалване по втория въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че по въпроса няма практика на ВКС.
Поставените въпроси не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Първият въпрос е зададен с оглед защитния довод на частния жалбоподател, че връчената му покана за общото събрание, на което са взети оспорените с иска по чл.74, ал.1 ТЗ решения, не съдържа данни за конкретната дата на провеждане на събранието. Въпросът не кореспондира с мотивите към обжалваното определение, в които е направен извод, че данните в поканата са достатъчни за несъмненото определяне на точната дата, на която ще бъде проведено събранието. В представената по делото нотариална покана е вписан час, в който ще се проведе общото събрание (15.00 ч.), и по тази причина въззивният съд не се е произнасял по втория въпрос от изложението – дали е редовна покана за общо събрание, в която не е посочен час за провеждане на събранието. Предвид предмета на спора, с който е бил сезиран въззивният съд, а именно – допустим ли е искът по чл.74, ал.1 ТЗ от гледна точка на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ, в обжалваното определение не е обсъждан и въпроса дали взетите от общото събрание решения са произвели действие. След като няма произнасяне по тях, поставените в изложението въпроси не са обусловили крайния изход на делото и несъответствието им с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на формирани от въззивния съд изводи по въпросите от изложението е безпредметно да се обсъждат поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 318/2019 г. на Апелативен съд – В..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 388 от 04.06.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 318/2019 г. на Апелативен съд – В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :