О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 13.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 271/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. Б.” АД /в несъстоятелност/ – гр. София, срещу решение № 1741 от 06.07.2018 г., постановено по т. д. № 1636/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение са потвърдени решение № 1958 от 19.10.2017 г. по т. д. н. № 7126/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната от „С. Б.” АД част, с която е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.03.2012 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите, и решение № 2128 от 15.11.2017 г. по същото дело, с което длъжникът „С. Б.” АД е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и същият е задължен да направи добавка във фирмата си „в несъстоятелност”, спряно е производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ, отменено е насроченото първо събрание на кредиторите и е дадена възможност на кредиторите да предплатят сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност; Осъдено е „С. Б.” АД да заплати на „У. Б.” АД и на „Първа инвестиционна банка” АД разноски за въззивното производство в размер съответно на 48 000 лв. и 900 лв.
В касационната жалба се сочат основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, които имат значение за установяване на неговото действително финансово състояние, и в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е формирал самостоятелни изводи относно състоянието на неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността и активната материалноправна легитимация на „У. Б.” АД, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност. Навежда оплаквания, че чрез препращане към изводите на първоинстанционния съд въззивният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че е доказано осъществяването на предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и че неплатежоспособността се е проявила към определената от първата инстанция начална дата – 31.03.2012 г. Излага доводи, че при постановяване на решението не са взети предвид констатациите в заключението на вещото лице М. А. за притежавани от него дълготрайни материални активи на значителна стойност, достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите, за погасяване на дълга към присъединения кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и за временен характер на затрудненията при обслужване на задълженията към останалите кредитори.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „У. Б.” АД и „Първа инвестиционна банка” АД, които изразяват становища за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 7126/2013 г. на Софийски градски съд е образувано по молба на „У. Б.” АД, с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „С. Б.” АД поради неплатежоспособност на дружеството. Молителят „У. Б.” АД е обосновал активната си легитимация за подаване на молбата по чл.625 ТЗ с качеството си на кредитор на „С. Б.” АД с изискуеми вземания, произтичащи от договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и анекс № 001/05.01.2009 г., сключени между него, ответника и трети лица – кредитополучатели. В срока по чл.629, ал.4 ТЗ са направени искания за присъединяване в производството от страна на други кредитори на „С. Б.” АД и първоинстанционният съд е конституирал като присъединени кредитори „Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Конег” АД, „Морилес България” Е., „К. Г.” Е., „Агро Инвест Корпорация” Е. и Ц. Т. в качеството на ЕТ „Ц. Т.”.
С решение № 1958 от 19.10.2017 г. Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на „С. Б.” АД, определил е за начална дата на неплатежоспособността датата 31.03.2012 г. и е открил производство по несъстоятелност на дружеството с последиците по чл.630, ал.1 ТЗ. Съдът е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на ответника по молбата на кредитора „У. Б.” АД и по молбите на присъединените кредитори „”Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД и „Конег” АД, които имат непогасени изискуеми парични вземания към „С. Б.” АД с източник търговски сделки. По отношение на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД е направен извод, че същият е установил и предпоставките на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, въведена с изменението на Търговския закон от ДВ бр.105/2016 г. Началната дата на неплатежоспособност – 31.03.2012 г., е определена съобразно падежа на най-старото изискуемо и непогасено парично задължение на „С. Б.” АД към присъединения кредитор „Конег” АД, произтичащо от договор за покупко – продажба на превозни средства от 30.03.2012 г. Поради констатация, че длъжникът няма достатъчно имущество, съдът е предоставил възможност на кредиторите, по чието искане е открито производството по несъстоятелност, да внесат по сметката на Софийски градски съд сумата 10 000 лв., необходима за покриване на първоначалните разноски за издръжка на производството, в 14 дневен срок от обявяване на решението в търговския регистър. Молбите на останалите присъединени кредитори за откриване на производство по несъстоятелност са отхвърлени като неоснователни.
На 15.11.2017 г. Софийски градски съд е постановил решение № 2128/15.11.2017 г., с което на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ е обявил „С. Б.” АД в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието на длъжника и е спрял производството по несъстоятелност с указания към кредиторите, че същото може да бъде възобновено в едногодишен срок по тяхна молба при условие, че се открие имущество на длъжника или се предплати сума за покриване на разноските.
Против решенията на Софийски градски съд са подадени въззивни жалби от „С. Б.” АД, по повод на които е образувано т. д. № 1636/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата срещу решението от 19.10.2017 г. са изложени множество оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на дружеството – жалбоподател, за проявление на неплатежоспособността към датата 31.03.2012 г. и за наличие на непогасено изискуемо парично вземане на дружеството към молителя „У. Б.” АД по посочения в молбата договор и издадени във връзка с него банкови гаранции. С жалбата са направени и оплаквания за допуснати от съда нарушения при преценката на доказателствата и в частност – за незаконосъобразен отказ да бъде кредитирано заключението на съдебнооценителната експертиза, изготвена от вещо лице М. А., досежно притежаваните от дружеството материални активи, действителната им стойност и възможността с тях да бъдат погасени задълженията към кредиторите след погасяване на дълга към кредитора „Първа инвестиционна банка” АД. В жалбата срещу решението от 15.11.2017 г. са развити оплаквания за отсъствие на основанията по чл.632, ал.5 и ал.1 ТЗ за обявяване на „С. Б.” АД в несъстоятелност, за прекратяване дейността на предприятието му и за спиране на производството по несъстоятелност поради липса на имущество.
С обжалваното в настоящото производство решение № 1741 от 06.07.2018 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решенията на Софийски градски съд и е осъдил жалбоподателя „С. Б.” АД да заплати на „У. Б.” АД и на „Банка Д.” ЕАД направените във въззивното производство разноски.
За да потвърди решението от 19.10.2017 г., въззивният съд е изложил следните мотиви : „Молителят „У. Б.” АД има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговски сделки – договори за банков кредит, а приложението на нормата на чл.301 ТЗ изключва извод за твърдяната им недействителност. Присъединените кредитори „Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД и „Конег” АД също са материалноправно легитимирани в инициираното производство по несъстоятелност, като във въззивната жалба липсват оплаквания по отношение на тяхната материалноправна легитимация. Неоснователни са оплакванията за неправилност на изводите на съда по отношение на констатираната неплатежоспособност на длъжника. За установяване трайното състояние на длъжника да посреща краткосрочните си задължения е изследван един достатъчно дълъг период от време. Правилно са обсъдени изготвените по делото съдебно – икономически експертизи и вариантността на дадените от вещите лица стойности на коефициентите на ликвидност От събраните по делото доказателства е установено, че длъжникът води нередовно и невярно счетоводство. Няма счетоводна политика за обезценка на вземания, не води вземания по влезли в сила осъдителни решения срещу дружеството, осчетоводил е неправилно като краткосрочни, дългосрочни материални активи. Водените по баланс краткосрочни вземания на дружеството не са ликвидни. Същото не е в състояние да плаща. Погасените задължения към „П.” АД не са в резултат на плащане, а в резултат на индивидуално принудително изпълнение. В рамките на изпълнителите производства са и платените задължения към НАП. Дружеството няма работници и служители, не осъществява търговска дейност като обичаен източник на приходи, поради което е изцяло зависимо от външно финансиране, спряло е плащанията. Плащането на негови задължения от трети лица автоматично генерира задължения към тях. Установено е, че по баланс се водят активи, които на практика на са налични – превозни средства, разрушени сгради и складови помещения”.
Относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност въззивният съд е посочил, че тя е определена правилно, тъй като представлява най-ранната дата, към която има установено, непогасено и неоспорено задължение към кредитора „Конег” АД, което се води счетоводно в баланса на длъжника и не е платено повече от пет години.
Потвърждаването на решението от 15.11.2017 г. е мотивирано със съображения, че „изводите на съда за липса на налично имущество у длъжника, което да е годно да покрие началните разноски на производството, се основава изцяло на събраните доказателства, установяващи, че длъжникът не притежава налични парични средства нито на каса, нито по банкови сметки, и не извършва търговска дейност, която да генерира приходи, нито има имущество, което би могло да се реализира бързо, за да послужи за покриване на началните разноски за производството”.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „С. Б.” АД /н./ е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени решения по чл.290 ГПК /в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./, по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди фактите и доказателствата по делото и да се произнесе по доводите и възраженията на страните като формира собствени изводи по спора, които да намерят израз в мотивите към решението, а не да се задоволи с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд; за предпоставките за неплатежоспособност, значението на показателите, които отразяват действителното финансово състояние на длъжника /ликвидност, авнтономност и т. н./, и задължението на съда да ги обсъди при преценката дали длъжникът е неплатежоспособен; за спирането на плащанията като елемент от фактическия състав на неплатежоспособността по чл.608 ТЗ; за началната дата на неплатежоспособност и начина на определянето й. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно по отношение на въпроса „за приложението на нормата на чл.608, ал.4 ТЗ към отношения, реализирани в минал момент”. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е въведена и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Въпросите, за които се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият от въпросите – за задължението на въззивния съд да обсъди фактите, доказателствата по делото и доводите на страните и да формира самостоятелни изводи по съществото на правния спор, които да намерят отражение в мотивите към въззивното решение, е зададен под формата на оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Поради това същият е от значение за правилността на решението и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите въпроси са относими към предмета на делото, но предвид схематичното съдържание на мотивите към решението, не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В мотивите няма самостоятелно произнасяне от страна на въззивния съд по отношение на състоянието на неплатежоспособност на длъжника „С. Б.” АД /н./ и началната дата на неплатежоспособност, нито има данни въззивният съд да е изследвал финансовото състояние на длъжника чрез самостоятелна преценка на показателите за ликвидност и автономност. Въззивният съд не е формирал и изводи досежно приложението на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, въведена с извършеното в хода на делото изменение на Търговския закон от ДВ бр.105/2016 г., което първоинстанционният съд е счел за приложимо към молбата на присъединения кредитор „Първа инвестиционна банка” АД. След като не са обсъждани в решението, въпросите не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Обстоятелството, че въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, в които е даден отговор на всеки един от поставените в изложението въпроси, не би могло да служи като аргумент за подвеждане на въпросите под селективния критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предмет на производството по чл.288 ГПК е въззивното, а не първоинстанционното решение. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване и прави безпредметно обсъждането на доводите за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на обжалваното въззивно решение е осъществено основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. Въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, когато страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика.
В конкретния случай въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като от мотивите към него е видно, че при постановяването му са нарушени основополагащи принципи и правила на гражданското съдопроизводство, изискващи от въззивния съд да предостави на страните търсената съдебна защита и да им съдейства за установяване на обективната истина по делото, както и да основе решението си на установените от него факти и доказателства и на закона. Мотивите към решението са схематични и съдържанието им не сочи въззивният съд да е формирал свои собствени изводи, основани на фактите и доказателствата по делото и на закона, относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника „С. Б.” АД /н./, началната дата на неплатежоспособността, материалноправната легитимация на молителя – кредитор „У. Б.” АД и предпоставките за прилагане на чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ. В мотивите липсва произнасяне и по въведените с въззивните жалби оплаквания и доводи, с които длъжникът – сега касатор, е обосновал защитата си срещу исканията на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност.
По изложените съображения решението по т. д. № 1636/2018 г. на Софийски апелативен съд следва да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1741 от 06.07.2018 г., постановено по т. д. № 1636/2018 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „С. Б.” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] – гр. София,[жк], ул. „Въртопо” № 150, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. (сто двадесет и пет лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :