О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 12.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1797/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „Съзнание” със седалище в [населено място], обл. Б., срещу определение № 313 от 11.09.2015 г. по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение № 52 от 12.06.2015 г. като на основание чл.78, ал.3 ГПК З. „Съзнание” е осъдена да заплати на С. М. Б. и М. В. Б. разноски за въззивното производство в размер на 2 593.73 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е възложил в негова тежест разноските за въззивното производство, без да съобрази обстоятелството, че обезсилването на първоинстанционно решение и връщането на делото за ново разглеждане с указания за конституиране на задължителен другар не е провокирана от негово виновно поведение, а е последица от приетото в хода на процеса Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и от недобросъвестното поведение на ответницата С. Б., която не е съобщила пред първоинстанционния съд, че има сключен граждански брак с неучаствалото като ответник лице. Навежда оплаквания, че разноските са присъдени при липса на представени доказателства за реалното им заплащане и на извършена от съда преценка за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. М. Б. и М. В. Б. със съдебен адрес в [населено място], които изразяват становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено решението по в. т. д. № 116/2015 г. с осъждане на З. „Съзнание” да заплати на С. Б. и М. Б. разноски за въззивното производство в размер на 2 593.73 лв., Бургаски апелативен съд е приел, че разноските са поискани своевременно от физическите лица – ответници, че е доказано реалното им извършване и че с оглед изхода на въззивното производство, приключило с обезсилване на обжалваното от ответниците първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за констиутиране като ответник по иска с правно основание чл.135 ЗЗД на съпруга на С. Б. /М. Б., действащ като [фирма]/, разноските следва да бъдат възложени в тежест на кооперацията – ищец. Разноските са присъдени съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в който са включени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., платено от М. Б. на основание договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд е счел, че доводите на ищеца за отсъствие на виновно поведение от негова страна, станало причина за обезсилване на постановеното от първата инстанция решение, са ирелевантни за дължимостта на разноските.
Обжалваното определение е неправилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес има обективен характер и е обусловена от изхода на правния спор, предмет на конкретното дело. Съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК. Когато делото приключва с уважаване на иска, съдът присъжда разноски на ищеца – чл.78, ал.1 ГПК /освен в случаите на чл.78, ал.2 ГПК/, а при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът – чл.78, ал.3 ГПК. Разпределянето на отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК се извършва тогава, когато разглеждането на делото пред съответната инстанция приключва окончателно, без възможност за последващата му висящност пред същата или пред предходна съдебна инстанция по повод на същия правен спор. Поради функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора по-горната инстанция няма основание да присъди разноски в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол отменя или обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция. В този случай разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора /чл.78, ал.1 – ал.4 ГПК/. Аргумент за посоченото разрешение се съдържа в чл.273 ГПК, който предвижда, че за въззивното производство се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция, а това включва и правилата на чл.78 ГПК за разпределяне на разноските в зависимост от крайния изход на делото, и в чл.294, ал.2 ГПК, според който при връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд разноските за касационното производство се разпределят с акта на въззивния съд, постановен при повторното разглеждане на делото.
Производството по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд е приключило с постановяване на въззивно решение, с което е обезсилено решение по т. д. № 453/2013 г. на Бургаски окръжен съд поради неучастие на задължителен другар в процеса и делото е върнато за ново разглеждане на спора по предявения от З. „Съзнание” иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД с указания за конституиране като ответник, наред с първоначалните ответници по иска, на неучаствалия в процеса задължителен другар. С въззивното решение спорът не е разрешен по същество и на същия не е сложен окончателен край от въззивната инстанция, предвид връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция. При този изход на спора въззивният съд не е имал основание да възложи разноските за развилото се пред него производство върху ответника по жалбата /ищец по иска/, тъй като възникването на право за страните да бъдат възмездени за направените в това производство разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК е в зависимост от разрешението на спора по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, което ще бъде дадено при новото разглеждане на делото. В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще се произнесе и по разноските, направени от страните в производството по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд, като съобрази заявеното пред този съд възражение на ответника по въззивната жалба /настоящ частен жалбоподател/ за прекомерност на претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, без да се обсъждат доводите в частната жалба за липса на виновно поведение на жалбоподателя като причина за връщане на делото за ново разглеждане, за недоказаност на претенцията за разноски и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и вместо това молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд въззивно решение да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 313 от 11.09.2015 г. по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение като на основание чл.78, ал.3 ГПК З. „Съзнание” е осъдена да заплати на С. М. Б. и М. В. Б. разноски за въззивното производство в размер на 2 593.73 лв., и вместо него постановява :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Б. и М. В. Б. – двете със съдебен адрес [населено място], за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. т. д. № 116/2015 г. на Бургаски апелативен съд въззивно решение № 52 от 12.06.2015 г. с осъждане на З. „Съзнание” – [населено място], обл. Б., да заплати на молителите разноски за въззивното производство в размер на 2 593.73 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :