О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 08.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3489/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение от 17.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12416/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 41204/2012 г. на Софийски районен съд, 31 състав, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Й. Ц. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумите 7 140.68 евро – регресно вземане за платени задължения по лизингов договор № ЕФ 1265/02.12.2008 г. на основание застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица № 16400062180000004/08.08.2006 г. и добавък № 931ЕF от 03.12.2008 г., и 900 евро – обезщетение за забава за периода 09.03.2011 г. – 04.06.2012 г. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете за разликата над сумите 7 140.68 евро и 900 евро, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е отхвърлил исковете му поради недоказаност на застрахователно правоотношение като предпоставка за възникване на установяваното по реда на чл.422 ГПК регресно вземане, без съществуването на застрахователното правоотношение да е квалифицирано в доклада на първоинстанционния съд като според факт по делото и без да са давани указания за необходимостта от доказването му с други доказателства, различни от приетите с определението по чл.140 ГПК. Твърди, че в отговора на исковата молба и в писмените бележки пред първата инстанция ответникът по иска е поддържал възражение за липса на доказателства за валидно сключен застрахователен договор, което първоинстанционният съд е счел за неоснователно с оглед събраните пред него доказателства. Според касатора, при така приетия извод и неясните оплаквания срещу него във въззивната жалба на ответника въззивният съд е следвало да съобрази непълнотата в доклада на първата инстанция и да му предостави възможност да попълни делото с липсващите по делото общи условия към застрахователния договор, а не да отхвърля иска по съображения за недоказаност на застрахователното правоотношение поради непредставяне на общите условия. По отношение на извода за липса на общи условия касаторът поддържа, че при формирането му въззивният съд е излязъл извън правомощията си, тъй като с отговора на исковата молба и с въззивната жалба ответникът не е оспорвал застрахователното правоотношение с основани на тях възражения.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба. В изложението се твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 458/23.11.2011 г. по гр. д. № 73/2011 г. на ВКС, І г. о., и решение № 98/09.05.2012 г. по гр. д. № 318/2011 г. на ВКС, ІV г. о., по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото : „Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за изхода на делото, които районният съд не е включил в доклада по делото като част от предмета на доказване, не е посочил като нуждаещи се от доказване и не е указал на страната, че за тези факти не сочи доказателства, за които въззивният съд също не е дал указания на страните”.
Ответникът по касация Й. Ц. С. от [населено място] не заявява становище в срока за отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 41204/2012 г. е образувано пред Софийски районен съд по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу Й. Ц. С. установителен иск за съществуване на парични вземания в размер на 8 624.68 евро и 1 263.70 евро, представляващи съответно регресно вземане от изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, сключен между [фирма] и [фирма] във връзка с договор за финансов лизинг от 02.12.2008 г. между Й. Ц. С. като лизингополучателя и [фирма] като лизингодател, и обезщетение за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение. В исковата молба ищецът е посочил, че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 27314/2012 г. на Софийски районен съд, която е оспорена от ответника – длъжник с възражение по чл.414 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Й. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер. В т.1.2 на отговора е обективирано изявление на ответника, че оспорва „обстоятелствата, свързани с валидното възникване и съществуване на договорните отношения между лизингодателя и ищеца по цитирания договор за застраховка, доколкото – видно от съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, не са приложени, респ. не са връчени, доказателства в подкрепа на твърдения от ищеца застрахователен договор, покриващ риска „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”.
В подготвително заседание на 15.01.2013 г. Софийски районен съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад по чл.140 ГПК, в който е посочил квалификацията на исковете и твърденията и възраженията на страните, без да дава указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест. Проектът за доклад е обявен за окончателен в открито заседание на 11.03.2013 г. със съдържанието, в което е изготвен.
С решение от 25.06.2013 г. Софийски районен съд е признал за установено съществуването на вземания на [фирма] към Й. Ц. С. по издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение до размер на сумите 7 140.68 евро – за регресното вземане, и 900 евро – за обезщетението за забава, и е отхвърлил исковете за разликите до 8 624.68 евро и 1 263.70 евро. В мотивите към решението съдът е приел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” между ищеца [фирма] и лизингодателя по договора за финансов лизинг [фирма], както и възникването на регресно вземане за застрахователя към ответника Й. С. като последица от изплащане на застрахователно обезщетение на лизингодателя за вреди от настъпване на застрахователното събитие „неплащане на лизингови вноски”.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано с въззивни жалби от двете страни. Във въззивната жалба на ответника са наведени оплаквания за липса на мотиви в решението относно момента на настъпване на застрахователнто събитие, релевантен за действителния размер на увреденото имущество, и за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първата инстанция за действителната пазарна стойност на лизинговото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие. Жалбата съдържа и довод, че „съдът не е отговорил в решението си на възражението относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и лизингодателя и относно своевременното представяне на доказателства за това”.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част и да отхвърли иска /”исковете/, Софийски градски съд е приел, че ищецът [фирма] не е доказал при условията на чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение като предпоставка за възникване на регресно вземане към ответника по чл.213, ал.1 КЗ. Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на застрахователното правоотношение, тъй като не е представил в цялост договора за имуществена застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” – липсват цитираните в рамковата полица общи условия, съставляващи неразделна част от него, без които не може да се установи при какви предпоставки възниква задължението на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, какъв е обемът на отговорност на застрахователя и начина, по който се формира размера на обезщетението. Същевременно, по повод оплакването на ответника за отсъствие на произнасяне от страна на първата инстанция по възражението му за липса на връчени доказателства за застрахователното правоотношение, Софийски градски съд е констатирал, че още с исковата молба ищецът е ангажирал доказателства за застрахователното правоотношение, в т. ч. и приобщаване на представени в заповедното производство доказателства, които не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство и във въззивната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, уточнен от касационната инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК при осъществяване на проверката върху правилността на обжалваното първоинстанционно решение и приетите за установени от първата инстанция правонрелевантни факти. Посоченият въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд – с оглед извода за недоказаност на застрахователното правоотношение като предпоставка за възникване на регресното вземане по чл.213, ал.1 КЗ, е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора установителен иск.
Въпросът за правомощията на въззивния съд при действието на чл.269 ГПК е предмет на разглеждане в приетото от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. Според указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, по отношение на преценката за правилността на обжалваното пред него решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с оглед изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, освен когато трябва да приложи императивна правна норма, чието нарушение не е въведено като основание за обжалване. В съобразителната част на решението – т.1, е подчертано, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора, а в т.3 е изразено разбирането, че с оглед ограничението на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приел за установен факт, който се е осъществил, респ. че определена фактическа констатация на първата инстация е необоснована, само ако въззивната жалба съдържа изрично оплакване за погрешно установяване на конкретния правнорелевантен факт. При формиране на решаващия си извод за недоказаност на застрахователното правоотношение въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, което съставлява основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Посочените в изложението решения по чл.290 ГПК, с които е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са постановени преди приемане на тълкувателното решение и не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12416/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 41204/2012 г. на Софийски районен съд, 31 състав, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Й. Ц. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумите 7 140.68 евро и 900 евро.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 314.52 лв. /триста и четиринадесет лв. и петдесет и две ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :