О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 31.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1277/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу решение № 229 от 21.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 324/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което е прогласено за нищожно решение № 214 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 221/2013 г. на Габровски районен съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено по подведомственост на Габровски административен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като при постановяването му не е съобразено влязлото в сила решение по гр. д. № 484/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е обявен за нищожен сключеният между страните договор от 14.11.2008 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от П. за периода 2007 г. – 2013 г. и на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е осъдена И. П. Х. да върне получената по договора сума от 24 446 лв. Навежда се и оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон – § 10, ал.3 ПЗР на З., поради несъобразяване от въззивния съд на обстоятелството, че производството по делото е образувано преди влизане в сила на З. и спорът подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона : „Следва ли гражданско производство, образувано преди влизане в сила на § 10, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на З., да бъде прекратено и изпратено по подведомственост на административен съд”. За доказване на твърдението за противоречива съдебна практика по поставения въпрос са представени определение по адм. д. № 11759/2016 г. на ВАС, VІІ отд., и определения на Софийски градски съд.
Ответницата по касация И. П. Х. от [населено място], обл. Г., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 13.03.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 221/2013 г. е образувано пред Габровски районен съд по постъпила на 07.02.2013 г. искова молба на И. П. Х., с която е предявен иск против Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие” за заплащане на сумата 24 446 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че претендираната с иска сума представлява дължимо второ плащане по т.2.4 от договор № 07/112/00932/14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2207 г. – 2013 г., която ответникът неоснователно отказва да заплати, позовавайки се на нищожност на договора.
С решение № 214 от 30.04.2013 г. Габровски районен съд е уважил иска като е осъдил ДФ „Земеделие” да заплати на И. П. Х. претендираната сума от 24 446 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законни лихви и разноски.
Сезиран с въззивна жалба от ответника ДФ „Земеделие”, Габровски окръжен съд е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е прогласил за нищожно решението на Габровски районен съд, прекратил е производството по делото и е изпратил спора за разглеждане по подведомственост на Габровски административен съд. Въззивният съд е посочил, че предмет на сключения между страните договор е отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и че с предявения по делото иск се търси изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие” по т.2.4 от договора за заплащане на сумата 24 446 лв. /второ плащане от уговорената финансова помощ/. Изложил е съображения, че договорът за отпускане на финансова помощ не е между равнопоставени правни субекти и не е сключен в резултат на свободно договаряне, а представлява правна форма за индивидуализация на правата и задълженията на ползвателя на помощта и на административния орган, разрешаващ отпускането на помощта, които права и задължения следват императивно от нормативен акт и по тази причина договорът е източник на административни правоотношения. В зависимост от преценката за правната природа и съдържанието на договора въззивният съд е направил извод, че спорът между страните има административен характер и по силата на 128 АПК е подведомствен на административните съдилища, поради което първоинстанционното решение е нищожно като разрешаващо спор, неподведомствен на гражданските съдилища.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора /чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на правния въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК.
С касационната жалба касаторът е въвел оплакване за процесуална недопустимост на обжалваното решение. Според указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, то следва да се допусне до касационен контрол, за да се извърши проверка на неговата допустимост с решението по съществото на касационната жалба. В конкретния случай от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на постановеното от Габровски окръжен съд въззивно решение. Касаторът е обосновал недопустимостта с доводи, че въззивният съд не е съобразил формираната в хода на делото сила на пресъдено нещо, с която по друго дело между страните е признат за нищожен договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сочен от ищцата като източник на претендираното с иска вземане. С обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по съществото на спора за изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие” по т.2.4 от договора за заплащане на втората част от уговорената финансова помощ, а е прогласил за нищожно решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът за осъждане на ДФ „Земеделие” да изпълни задължението, като е изпратил спора за разглеждане на административния съд. Липсата на произнасяне по съществото на спора изключва вероятността въззивното решение да е недопустимо като разрешаващо спор, по повод на който е формирана сила на пресъдено нещо с друго влязло в сила решение. Предвид изложеното, не се налага въззивното решение да се допуска до касационно обжалване, за да се извършва проверка на процесуалната му допустимост.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне във връзка с поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за подведомствеността и процесуалния ред за разглеждане на иск, предявен от бенефициер по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, с който се претендира заплащане на уговорената в договора финансова помощ. Въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като прогласяването на нищожността на решението на първоинстанционния съд, с което е разрешен по същество спор за изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие” за второ плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., е обусловен от извода на въззивния съд, че спорът за изпълнение на договора е административноправен и разрешаването му е от компетентността на административните съдилища. Предвид обстоятелството, че искът за изпълнение на договора е предявен пред Габровски районен съд на 07.02.2013 г., произнасянето на въззивния съд е в противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика в служебно известното на съдебния състав решение № 68/29.06.2017 г. по т. д. № 378/2016 г. на ВКС, І т. о. В решението, след препращане към задължителната практика в решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., е прието, че предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015 г. на искова молба пред общия граждански съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по досегашния ред, т. е. чрез продължаване на исковото производство пред гражданския съд. Даденото разрешение относно подведомствеността на образуваните пред гражданските съдилища преди 25.12.2015 г. производства по искове за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е мотивирано с разпоредбата на § 10, ал.3 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /З./, обн. в ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г. При наличие на задължителна практика по релевантния за делото правен въпрос са неприложими поддържаните от касатора основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, но същевременно констатираното противоречие на възизвното решение с посочената задължителна съдебна практика предпоставя допускане на решението до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 21.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 324/2013 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 488.92 лв. /четиристотин осемдесет и осем лв. и деветдесет и две ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :