О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 09.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2750/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. С. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Т., срещу въззивно решение № 137 от 23.05.2014 г., постановено по в. т. д. № 288/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 30 от 30.01.2013 г. по т. д. № 119/2013 г. на Добрички окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ за прогласяване на нищожността, евентуално за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на договор за продажба между [фирма] и [фирма] с ново наименование [фирма] /в несъстоятелност/, обективиран в нотариален акт № 137, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434 по описа на Служба по вписванията [населено място].
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за еквивалентност на престациите, разменени в изпълнение на договора за продажба, е необоснован и изграден при неправилна преценка на доказателствата по делото. Навежда оплаквания, че за да прецени престациите като еквивалентни, съдът се е позовал на извършено от насрещната страна плащане на задължения на длъжника по договори за залог и поръчителство, без да има доказателства по делото за сключване на такива договори, и за извършени по повод на тях плащания, последващи спрямо релевантния за основателността на исковете момент – датата на сключване на договора.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : 1. Към кой момент следва да се преценява еквивалентността на престациите при искове по чл.646 и чл.647 ТЗ и действителността на сделките; 2. Допустимо ли е при преценка на еквивалентността на престациите с оглед критериите на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и действащата към момента разпоредба на чл.647, т.4 ТЗ да се преценяват плащания и други престации, които не са уговорени по конкретния договор, а са породени от други правоотношения. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано с твърдения, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 111/02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на І т. о., решение № 1/01.02.2013 г. по т. д. № 48/2012 г. на ІІ т. о. и Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. За втория въпрос е посочено, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], и [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от синдика на [фирма] /н./ Т. С. против [фирма] /н./ и [фирма] /н./ евентуално съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ, Варненски апелативен съд е приел, че сключеният между ответниците договор за продажба от 15.10.2010 г., с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] с настоящо фирмено наименование [фирма] правото на собственост върху свой недвижим имот в [населено място], не е нищожен или недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на поддържаните от синдика основания по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ.
При разрешаване на спора въззивният съд е съобразил ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., и въведените с него изменения на разпоредбите на чл.646 и чл.647 ТЗ. Като е изходил от съдържанието на уредените в чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ фактически състави, съдът е приел, че макар договорът за продажба да е сключен след началната дата на неплатежоспособност на длъжника – продавач [фирма] /н./, разменените по него престации на страните не са неравностойни и с оглед на това не е налице една от предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ за признаването му за нищожен, евентуално за обявяването му за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, а именно – даденото от длъжника да надхвърля значително по стойност полученото. За целта са взети предвид уговорената в договора продажна цена – 1 000 000 лв., пазарната стойност на продадения имот към момента на сключване на договора, съобразно кредитираното от съда заключение на вещото лице Н. В. – 1 404 000 лв. с ДДС, съответно 1 170 000 лв. без ДДС, извършените в периода м. октомври 2010 г. – м. февруари 2011 г. плащания на обща стойност 582 649.64 лв., с които ответникът – купувач е погасил задължения на продавача към [фирма], и счетоводно отразеното през м. януари 2011 г. увеличение на стойността на придобитото имущество, заприходено от купувача за 853 333.54 лв., с равностойността на платените към [фирма] 582 649.64 лв. С оглед на посочените обстоятелства е направен извод, че след съпоставяне на продажната цена с реалната пазарна стойност на имота и с размера на платените от купувача суми за погасяване на задълженията на продавача не се установява нееквивалентност на насрещните престации като основание за обявяване на договора за нищожен, евентуално за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството – продавач.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
С оглед решаващите изводи на въззивния съд по съществото на правния спор поставеният в п.1 от изложението правен въпрос за момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./, а съответно и под режим на чл.647, т.3 ТЗ, е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
По поставения въпрос съществува задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 111/02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на І т. о. Според даденото от задължителната практика разрешение, оценката на престациите по сделка под режима на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се извършва към момента на сключване на сделката; Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот – това е моментът, в който се поражда вещно – прехвърлителното й действие. В същия смисъл е и произнасянето в решение № 1/01.02.2013 г. по т. д. № 48/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., на което се е позовал касаторът. Мотивите към обжалваното решение сочат, че при формиране на решаващите си изводи въззивният съд се е отклонил от посочената задължителна практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е неотносима към релевантния за конкретното дело правен въпрос, поради което искането на касатора за допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие с нея е неоснователно.
Вторият формулиран в изложението въпрос не е правен в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а е поставен в зависимост от фактите по делото и тяхната преценка от страна на въззивния съд. Поради несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по повод на него не може да се допусне и не се налага обсъждане на бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ /ред. ДВ бр.20/2013 г./, касаторът не следва да внася предварително държавна такса по чл.18, ал.2 т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 23.05.2014 г., постановено по в. т. д. № 288/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Да се докладва делото на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :