6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
[населено място] , 03.04.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на четиринадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1100/ 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. [фирма] против постановеното въззивно решение на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение , 7 състав по гр.д.№ 1668 / 2011 год. , с което е отменено първоинстанционното решение на СГС, І-во гр. отд. , 8 състав , в отхвърлителната му част и предявения от Ц. Ф. Л. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ е уважен в пълния му размер от 270 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума , считано от датата на увреждането . К. твърди недопустимост на постановеното въззивно решение, като несъобразено и надхвърлящо, в противоречие с принципа на диспозитивното начало, претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди . В евентуалност обосновава неправилност на решението , в частта в която е осъден за заплащане на обезщетение над сумата от 20 000 лева , за разликата до присъдените 270 000 лева , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила : присъждане на завишено, с оглед застрахователната и трайната съдебна практика за сходни случаи , застрахователно обезщетение, в несъответствие със събраните доказателства и с всички установени и релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства . В изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът се позовава на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – Ц. Л. – оспорва касационната жалба. Намира неоснователен довода за произнасяне свръх петитум , а досежно допустимостта на касационното обжалване не излага относими съображения, а такива по основателността на иска и правилността на постановеното въззивно решение , преценими по същество , на основанията съгласно чл.281 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като намира че жалбата е подадена от легитимирана и обуславяща правен интерес от обжалването страна , отговаря на изискванията на чл.283 и чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден съдебен акт, по основанията за допустимост на касационното обжалване намира следното :
С въззивното решение е уважен до пълния му предявен размер от 270 000 лева / при уважен от първоинстанционния съд размер от 20 000 лева / предявеният от Ц. Л. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване претърпени от същия неимуществени вреди , в резултат на ПТП, по вина на водача П. Х. , на основание задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” за собственика и водача на увредилото МПС , сключена с ответника Д. [фирма] . За да присъди пълния размер на исканото обезщетение въззивният съд се е обосновал с установените множество увреждания , вкл. трайно застрашили живота на ищеца , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , вкл. лишаващи го от възможност за самостоятелно обслужване и социални дейности , характера и продължителността на лечението, настъпилите посттравматични увреждания в пряка причинна връзка с увреждането от ПТП и крайно неблагоприятната прогноза за увреденото лице – невъзможност за пълно възстановяване и възможно утежняване на съществуващия синдром на посттравматична енцефалопатия , вкл. възрастта на увредения и затруднената му и непълноцена за в бъдеще социална адаптация . Съдът изрично е мотивирал справедлив размер на обезщетението от 300 000 лева, дори да не би се взела предвид установената дислексия , доколкото по делото са събрани данни за проявни форми на такова страдание отпреди ПТП .
Съдът и за произнасяне в присъдения размер е съобразил петитума на исковата молба , в която отчитайки заплатеното от застрахователя обезщетение от 30 000 лева, ищецът е обосновал дължимост на допълнително застрахователно обезщетение от 270 000 лева . В този смисъл твърдението му е за търпими неимуществени вреди , обуславящи обезщетяване в размер на 300 000 лева . В съответствие с обстоятелствената част и петитума на иска , въззивният съд не е приспаднал вече заплатеното от претендираното с иска обезщетение , а от обоснования и приет за основателен общ , твърдян от ищеца , като дължим за обезщетяване на вредите , размер от 300 000 лева . Не се касае за недопустимо произнасяне свръх петитум , поради което и не е налице вероятна частична недопустимост на въззивното решение , на самостоятелно основание предпоставящо допускане на касационното обжалване , съгласно т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Недопустимостта на съдебното решение , поради нарушаване принципа на диспозитивното начало, не предпоставя мотивиране на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК , поради което и изложението в п.1 на приложението по чл.284 ал.3 от ГПК не подлежи на коментар .
К. не е формулирал конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос , най-общо позовавайки се на такъв , свързан с определяне размера на застрахователното обезщетение и с приложението на чл.235 вр. с чл.236 ал.2 от ГПК / мотивиране на съдебното решение / досежно определянето на този размер ,сочейки допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК и формално по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение не е съобразен с всички, относими при прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД , обстоятелства и по начало – при липса на мотиви относно съобразените от въззивния съд релевантни такива , в противоречие със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. .Твърди определяне застрахователното обезщетение и в противоречие с т.2 от ППВС № 7 / 1959 год. , във връзка с приложението на чл.45 от ЗЗД , включвайки в обезщетяването и вреди, ненамиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането . Последното касаторът твърди с оглед установени по делото проявни форми на интелектуален дефицит при увредения / горепосочената дислексия / , датиращи отпреди увреждането .
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и в съответствие с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е този , който е включен в предмета на спора и отговорът на който е обусловил решаващите изводи на съда . Правният въпрос е винаги конкретен за съответното дело и не следва да бъде фактологично обусловен , а относим към правните аргументи на съда по приложението на закона и практиката . К. не е формулирал конкретен правен въпрос , но дори да се приеме като такъв въпросът , свързан с вложения от съда смисъл в приложението на критерия за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и задължителните указания на ППВС № 4/ 1968 год. и приложението на чл.45 от ЗЗД , във връзка със задължителните указания на ППВС 7 / 1959 год. , действително обуславящи решаващия извод относно размера на обезщетението , изложението касае конкретна преценка на факти и обстоятелства , относими към определяне на този размер .Тази преценка е предмет на проверка по същество за правилността на решението, на основание чл.281 т.3 от ГПК . Касае се за фактологично обусловен въпрос , а не до правни аргументи на съда , навеждащи на приложение критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД , с различен от вложения от законодателя смисъл . Неоснователно е твърдението за липса на мотиви относно съобразените при определяне размера на обезщетението обстоятелства , както и за решаващ извод на съда , обосноваващ присъдения размер и с увреждането „ дислексия „ . Както се посочи по-горе, въззивният съд изрично е мотивирал справедлив размер на обезщетението независимо от това увреждане, предвид спорния му за причинност с настъпилото от ПТП увреждане, характер. В този смисъл , дори да би бил надлежно формулиран правен въпрос съответстващ на критериите по т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , въззивното решение не се явява в противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – горецитираните ППВС 4 / 1968 год. / относно мотивиране прилагане критерия за справедливост / и ППВС № 7 / 1959 год. / относно обезщетяване на вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането / .
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно да мотивира допълнителен селективен критерий за обжалваемост . Уеднаквяване на съдебната практика при определяне размера на обезщетението за сходни случаи не обосновава произнасяне по въпроса , с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, в смисъла съгласно т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното,Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1305 / 21.07.2011 год. по гр.д.№ 1668 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: