О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
[населено място] ,03.04.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на четиринадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1089/ 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / понастоящем преобразувано в еднолично О. / , против постановеното на 20.06.2011 год. решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 551 / 2010 год. , с което като е отменил първоинстанционното решение в частта по уважените инцидентни установителни искове за неистинност на документи / фактура и приемо – предавателни разписки / , на основание чл. 124 ал.4 от ГПК и в частта в която са отхвърлени предявените от „ ЕТ „ А. 64 -А. К. „ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД , съдът ги е уважил в размер на 80 834, 71 лв. – неиздължен остатък от продажна цена на договорено и доставено от ищеца на праводателя на ответника – касатор дизелово гориво и 39 854 ,56 лв. – обезщетение за забава в издължаването му . К. обжалва въззивното решение като неправилно , с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – изграждане на правни изводи въз основа на недопустимо приети след преклузивния срок , в противоречие с чл.147 от ГПК , гласни доказателства , както и като постановено въз основа подлежащо на изключване , на основание чл.183 от ГПК, писмено доказателство / двустранно подписана данъчна фактура № 27 192 от 31.12.2004 год. / , поради непредставянето му в оригинал по искане на ответника . Счита решението постановено в противоречие с материалния закон – чл.301 от ТЗ и необосновано . В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване формулира процесуалноправни въпроси по приложението на чл.147 ГПК и чл.183 ГПК , сочейки допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и материалноправен въпрос по приложението на чл.301 от ТЗ, при допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна оспорва касационната жалба, вкл. наличието на основания за допускане на касационното обжалване , излагайки обстойни съображения в подкрепа на правилността на съдопроизводствените действия и изводите на въззивния съд . Счита че нормите на чл.147 ГПК и чл. 183 ГПК са неотносими към процесуалните действия на въззивната инстанция . Счита необосновани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като констатира че касационната жалба е редовна с оглед чл.283-284 ГПК, подадена от надлежна страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по допустимостта на касационното обжалване намира следното :
За да уважи предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 327 ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД , въззивният съд е приел, че с оглед установеното от заключението на съдебно-икономическата експертиза обстоятелство по осчетоводяване на спорната фактура № 27 192 / 31.12.2004 год. в счетоводството и на праводателя на ответника , вкл. ползван от същия данъчен кредит , както и от извършените по дълга, документиран с фактурата, частични разплащания от името и за сметка на праводателя на ответника – касатор – ЕТ „ Т. – А. Д. , от наличието на други писмени доказателства от търговските книги на същата като търговец / справки – декларации за ДДС / , в които лицето Д. С. е сочено като управител на ЕТ „ Т. – А. Д. „ и във връзка със събраните гласни доказателства – основно показания на свидетеля А. Б. , относно качеството в което е действал и в което му е било възложено от Д. С. действие по приемане на доставяната стока, а именно – като представляващ ЕТ „ Т. – А. Д. „ , въззивният съд е приел, че дори да не е установено безспорно упълномощаване на Д. С. да действа като пълномощник от името и за сметка на праводателя на ответника – касатор ЕТ „ Т. – А. Д. „ , то при условията на чл.301 от ТЗ следва да се приеме, че праводателят ЕТ„Т. – А. Д. „ е потвърдил действията / евентуално / извършени без представителна власт, след като не се е противопоставил незабавно след узнаването им . Приел е , че събраните доказателства в съвкупност не установяват Д. С. да е действал от името и за сметка на гражданското дружество, създадено с договор от 25.02.2002 год. / стр. 48 по номерацията на гр.д.№ 246 / 2009 год . на Кърджалйски окръжен съд /, респ. от името и за сметка на съдружниците в същото .
К. е формулирал следните въпроси , в обосноваване допустимост на касационното обжалване :
Първият от поставените въпроси е : С оглед допуснатото събиране на гласни доказателства във въззивна инстанция – свидетелски показания на Н. Т. – след изтичане преклузивния срок за доказателствените искания на страната , намира ли приложение чл. 147 от ГПК в конкретния случай ? Свидетелят Н. Т. е лицето, подписало двустранните приемо-предавателни разписки при предаване на стоката от продавача на купувача . Същият е поискан и допуснат като свидетел на ищеца още в първоинстанционното производство , в първото съдебно заседание , след доклада на съда , но поради бездействие на страната с оглед установяване актуалния адрес на свидетеля разпитът му не е бил осъществен . Относно допуснатия във въззивна инстанция разпит на свидетеля се явява по начало относима нормата на чл.266 от ГПК , а не тази на чл.147 ГПК , приложима в първоинстанционното производство .Дори с оглед идентитета в предпоставките за приложението на двете разпоредби да се приеме , че касаторът е формулирал въпрос по приложението на чл.266 ал.2 от ГПК, то така посоченият няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Правният въпрос не следва да бъде фактологично обусловен и отговорът му да съставлява по същество проверка на правилността на решението, в случая с оглед правилността на съдопроизводствените действия на съда .Правният въпрос следва да е свързан с предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда , в аспект на правните му аргументи по приложението на закона и практиката ,в каквато насока касаторът не навежда доводи . При това, както се посочи по-горе , не се касае за поискани в хипотезата на чл.266 ал.2 от ГПК доказателства , нито пък свидетелските показания на Н. Т. са обусловили решаващите изводи на съда относно наличието на изискуемо задължение за цена на доставено от ищеца на праводателя на ответника дизелово гориво .
Вторият поставен процесуалноправен въпрос е : при непредставяне на оригинала на представен в копие от страната писмен документ , по искане на противната, следва ли същият да се изключи от доказателствения материал ? Отговор на този въпрос съдържа нормата на чл.183 от ГПК. Не се касае за въпрос, обуславящ решаващите изводи на съда , тъй като както се посочи го-горе, решението се основава на приложението на чл.301 от ТЗ, с оглед установените от съдебно-икономическата експертиза обстоятелства по счетоводно отразяване на фактурата , ползван данъчен кредит , вкл. направено от вещото лице изрично изявление , че оригиналът / първи екземпляр / на документа следва да се съхранява именно в счетоводството на праводателя на ответника . По начало въпросът е ориентиран отново в аспект на проверка правилността на действията на съда, при това на първоинстанционния , а не на въззивнния и отново не е свързан с правни аргументи на същия по приложението на нормата на чл.183 от ГПК, в противен на вложения от законодателя и практиката смисъл . С оглед липсата на формулиран надлежен правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК , безпредметно , а и невъзможно е произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По начало, соченото решение № 451 / 15.07.2010 год. на ВКС по гр.д.№ 536 / 2010 год. на ІІ гр. отд. на ВКС не касае идентичен въпрос, а приложението на чл.183 от ГПК при представени от страната писмени доказателства, получени от нея като преписи от издадени от държавни органи документи .
К. поставя и материалноправен въпрос , свързан с приложението на чл.301 от ТЗ, на което действително се основават решаващите изводи на въззивния съд : Приложим ли е чл.301 от ТЗ в случаите когато сключените сделки са свързани с дейността не на търговеца , а на създаденото гражданско дружество между лицето Д. С. и ЕТ „ Т. – А. Д. „ / праводател на [фирма] , на основание договор за прехвърляне на търговско предприятие / , в аспект на евентуално обвързване с последиците всяко от лицата – съдружници / видно от изложението към формулировката на въпроса / . Така поставен въпросът е непрецизен – сочат се „ свързани с дейността „сделки , а не хипотеза в която третото лице е договаряло от името и за сметка на различен от търговеца, спрямо който се прилагат последиците на чл.301 от ТЗ, субект .Дори да би бил така допустимо прецизиран, в съответствие с правомощието на касационната инстанция да конкретизира и уточни правния въпрос, същият е неотносим към решаващите изводи на съда . Въззивният състав е приел, че чл.301 от ТЗ намира приложение, с оглед осчетоводяването на подписаната, при това от друго лице, а не от Д. С. , данъчна фактура и последвало частично изпълнение на задължението по заплащане на продажната цена , но не е приел за установен факта , че лицето Д. С. е действувало от името и за сметка на съдружниците в създаденото с договора от 25.02.2002 год. гражданско дружество. Спрямо така установен факт въззивният съд не е прилагал чл.301 от ТЗ, поради което и формулираният въпрос , освен че отново е фактологично обусловен и предпоставя преценка за правилност по чл.281 т.3 от ГПК, а не обуславя допустимост на касационното обжалване , като правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , не е относим към решаващите изводи на съда .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 20.06.2011 год. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав , по гр.д. № 551 / 2010 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :