О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
[населено място] ,03.04.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на четиринадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1077/ 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VІ състав решение № 1433 / 12.07.2011 год. по т.д.№ 606 / 2010 год., с което е отменено решение на СГС , ТО, VІ – 10 състав по т.д.№ 729 / 2009 год. в отхвърлителната му част и вместо това е осъден касаторът – ответник да заплати на ищеца [фирма] сумата от 9 889,65 лв. , на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД – възнаграждение по договор за охрана от 11.05.2006 год. и сумата от 2 654,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ,оставяйки в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част .К. оспорва правилността на решението с доводи за постановяване в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост .Навежда основание за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна оспорва жалбата , излагайки съображения относно правилността на изводите на въззивния съд и формално оспорвайки допустимостта на касационното обжалване ,на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като прецени редовността на касационната жалба по чл.283 – 284 от ГПК, подаването й от надлежна страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, относно допустимостта на касационното обжалване намира следното :
[фирма] е предявил обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 266 ал.1 от ЗЗД – неразплатено възнаграждение по сключен с ответника [фирма] договор за охрана и чл.86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забава в изплащането му . Ответникът се е защитавал с основния довод / единствено относим и към формулираните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК / , че по силата на сключения договор ищецът е следвало да осъществява охраната на обекта на ответника с 13 души / чл. І.2 / , а е осъществявал такава само с 8 , поради което му се дължи възнаграждение , пропорционално на изпълнението му в „ количествено отношение „, изчислимо съгласно договора / чл.ІІ.2 / . В хода на първоинстанционното производство ответникът е предявил и възражение за прихващане , уточнено с молба от 31.03.2010 год. / стр. 208 на делото / , със сумите които е надплатил като възнаграждение , за предходен на исковия период , в който също се твърди изпълнение с по-малък числен състав , както и с недължимото на същото основание , но за процесния период / което по начало е предмет на възражение за неизпълнен договор, респ. за отбив от възнаграждението /. Първоинстанционният съд е приел , че страната не е изложила достатъчно обстоятелства за индивидуализиране правното основание на насрещното си вземане – предмет на възражението за прихващане, поради което и не се е произнесла по същото . Въззивният съд единствено е констатирал в мотивите си непроизнасянето, но не е изложил съображения относно нередовността на предявяването му , като процесуално възражение / със спорно вземане / неподлежащо на индивидуализация тепърва във въззивна инстанция . Въззивният съд е обосновал решението си за дължимост от ответника на пълния размер на претендираното възнаграждение , изхождайки от липсата на възражения от страна на възложителя [фирма] за неточно / непълно / изпълнение до предявяване на исковете , както и съобразявайки признанието за дължимост на суми в претендирания общ месечен размер ,макар за част от исковия период , направено със споразумението от 20.08.2007 година , вкл. факта на осчетоводяване при ответника на издадените от ищеца за всички претендирани суми данъчни фактури . Съдът е приел, че в конкретния случай броят на служителите , чрез които е осъществявано изпълнение на задължението за охрана , е ирелевантен. Изводът на съда се основава на характеристиката на възложения с договора резултат – охрана на обект – който не предпоставя възможно частично изпълнение, поради което и уговореното възнаграждение с обща цена / чл.ІІ .1 / , договорена за охраната на обекта , е прието за дължимо изцяло.
В обосноваване допустимост на касационното обжалване касаторът сочи следното :
Като въпрос, относим към възражението за дължимост на възнаграждение за охрана, пропорционално на числения състав с който е осъществявана същата, т.е. като сбор от индивидуално определимото съгласно договора възнаграждение за един охранител , в съответствие с общия брой ангажирани охранители , касаторът намира съществен , с оглед решаващите изводи на съда, въпроса : При заложен в договора точно определен количествен ресурс / брой лица / за изпълнение на възложеното и уговорена база за определяне на дължимото възнаграждение , съответна на този брой , не следва ли възложителят да заплати възнаграждение пропорционално на ангажирания от изпълнителя количествен ресурс , в който смисъл настоящият състав конкретизира въпроса в частта му относно необходимостта от съответствие в изпълнението на всяка от страните по договора . Въпросът, макар с оглед защитата на ответника да е наведен в предмета на спора , не е обусловил решаващ извод на съда . Съдът не е приел, че е налице непълно / неточно / изпълнение, присъждайки въпреки това пълно възнаграждение по договора. Дали изпълнението чрез по-малък брой охранители обуславя частично / неточно / изпълнение е по начало фактологично обусловен .Отговорът му не е еднозначен и зависи от конкретните уговорки между страните и от съдържанието на дължимата престация , с които се е мотивирал и съда . Правният въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС следва да е относим към правни аргументи по приложението на закона и практиката, а не към правилността на преценката на конкретни факти , вкл. тълкуване конкретни клаузи на договора досежно точното изпълнение на престацията . От друга страна въззивният съд е уважил исковете , позовавайки се на признание на възложителя за дължимост на общо месечно възнаграждение за част от процесния период, при изпълнение със същия / занижен спрямо посочения в договора / брой охранители , кореспондиращо с претендираното за същия и за последващи периоди възнаграждение / споразумение от 20.08.2007год./, както и на осчетоводяването на издадените данъчни фактури, като признание за периода на изпълнение , който не е предмет на споразумението . Във връзка с установеното „ признание „, като обусловило решаващите изводи на въззивния съд, касаторът не е формулирал правен въпрос . Не са изложени и доводи по прилагане на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото, което предпоставя посочване на неясна , непълна или противоречива правна норма , по чието тълкуване е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива , но погрешна такава , подлежаща на преодоляване или осъвременяване , с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване съдебна практика по прилагането й . Доколкото страната е посочила нормата на чл.63 от ЗЗД , не е обосновано наличие на противоречива или погрешна съдебна практика по приложението й, подлежаща на преодоляване или осъвременяване или тепърва създаване на такава , с оглед осигуряване разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите .
В останалата му част изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не съдържа конкретно формулиран въпрос , най – общо сочейки връзка с направеното и неразгледано от съда възражение за прихващане , в аспект на материалноправната норма за същото – чл.103 ЗЗД .При липсата на произнасяне от съда , тази норма не би могла да бъде предмет на правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК . Съдът не е излагал съображения по предпоставките за приемане възражението за прихващане за основателно, нещо повече : въззивният съд изобщо не е изложил мотиви относно направеното в първа инстанция и неразгледано, поради неиндивидуализирано правно основание на противопоставеното вземане на ответника , възражение за прихващане . Касае се за процесуални действия , респ. бездействие на въззивния съд , по отношение което , обаче , не е формулиран правен въпрос , нито по гореизложените съображения , е обоснован допълнителен селективен критерий за допустимост на касационното обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VІ състав , решение № 1433 / 12.07.2011 година по т.д.№ 606 / 2010 година.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] разноски за касационна инстанция , в размер на 2 400 / две хиляди и четиристотин / лева .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :