О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
гр. София, 27.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2696/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Трудово производителна кооперация /ТПК/ „В. комуна” – [населено място], срещу въззивно решение № 1218 от 19.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1812/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 2273 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 8438/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Е. А. в качеството й на законен наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец Е. Г. И. против ТПК „В. комуна” иск с правно основание чл.58 ЗК и вместо това искът е уважен, като са отменени решенията на извънредното общо събрание на ответната кооперация от 26.09.2003 г. по т.2 от дневния ред – за извършване на продажба на дворно място, собственост на кооперацията, на [фирма], за упълномощаване на председателя на кооперацията да подписва необходимите за сделката документи и за определяне на минимална продажна цена от 125 000 лв., поради противоречие със закона; Осъдена е „ТПК „В. комуна” да заплати на Г. Е. разноски по чл.64, ал.1 ГПК /отм./.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът навежда оплаквания срещу изводите на въззивния съд за наличие на активна материалноправна и процесуалноправна легитимация на първоначалния ищец Е. И. за предявяване на иска по чл.58 ЗК и за нарушаване на правилата за свикване на общото събрание, както и на тези за кворум и мнозинството при приемане на оспорените с иска решения. Излага доводи за неправилна преценка на доказателствата относно възникването на членственото правоотношение между ищеца и кооперацията и съществуването на качеството член – кооператор към датата на провеждане на процесното общо събрание. Позовава се на нарушение на материалния закон като твърди, че при разрешаване на спора за членствените права на ищеца въззивният съд не е обсъдил разпоредбата на § 27 П., обн. ДВ бр.41/2007 г.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на недопустим иск по чл.58 ЗК и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по касация Г. Е. А., която изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Варненски районен съд и да уважи иска на Г. Е. А. – наследник на починалия в хода на делото първоначален ищец Е. Г. И., за отмяна по реда на чл.58 ЗК на взетите от извънредното общо събрание на членовете на ТПК „В. комуна” решения от 26.09.2003 г., Варненски окръжен съд е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като събранието е свикано в нарушение на чл.16, ал.1 ЗК и чл.37, ал.1 от Устава на кооперацията – предвид невръчването на покана за събранието на член – кооператора Е. И., и решенията са взети при липса на изискуемите от чл.17 и чл.18 ЗК кворум и мнозинство.
Въззивният съд е счел за неоснователно основното защитно възражение на ответника, че искът по чл.58 ЗК е недопустим, респ. неоснователен, тъй като първоначалният ищец Е. И. не е приеман за член на ТПК „В. комуна” по предвидения в закона и в устава ред и не е имал качеството на член – кооператор към датата на провеждане на общото събрание – 26.09.2003 г. При произнасяне по възражението съдът е отчел отсъствието на представени по делото протоколи от заседание на УС и от проведено ОС за приемане на Е. И. за член на кооперацията при спазване на процедурата по чл.8 ЗК. Въпреки тази доказателствена празнота съдът е преценил, че качеството на ищеца на член – кооператор следва да се приеме за доказано с приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, приложени към фирменото дело на ТПК „В. комуна”, удостоверяващи с обвързваща материална доказателствена сила, че на 02.11.1999 г. Е. И. е избран от общото събрание за член на управителния съвет на ответната кооперация и до 04.12.2003 г. не е вписвано освобождаването му, респ. същият не е изключван като член на кооперацията. Като е акцентирал върху изричното отбелязване в протокола от общото събрание на 02.11.1999 г., че Е. И. е избран за член на УС в качеството на член на кооперацията, и като се е позовал на задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд е направил решаващия извод, че решението на ОС за избор на ищеца за член на УС измежду членовете на кооперацията /в съответствие с изискването на приложимия към момента на избора чл.22, ал.1 от отм. ЗК/ е индиция за проведена преди това процедура за приемане на същия за член на кооперацията. В съответствие с даденото от задължителната практика на ВКС разрешение съдът е изразил становище, че пропускът на заинтересованите лица да оспорят с иск по чл.58 ЗК решението за избор на И. за член на УС, позовавайки се на нарушение на разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗК /отм./ чрез избор за член на УС на лице, което не е било прието преди това за член на кооперацията и не е имало качеството член – кооператор към датата на провеждане на ОС, преклудира възможността в последващ съдебен спор да се оспорва законосъобразността на избора, а по този начин и възникването и съществуването на членствено правоотношение с лицето. Възражението на ответника, че членственото качество не може да се приеме за доказано, след като не са представени протоколи на ОС и УС за приемане и утвърждаване на ищеца като член – кооператор и към датата на провеждане на събранието същият не е вписан в книгата на кооператорите, е преценено като неоснователно. Изложени са съображения, че съгласно чл.23 и чл.18 ЗК съставянето на протоколи за взетите от ОС и УС решения и редовното водене на книгата на кооператорите е задължение на управителните органи на кооперацията и неговото неизпълнение не може да се противопоставя на член – кооператорите по повод защитата на признатите им от закона права.
В мотивите към решението си въззивният съд е развил съображения, че при произнасянето по допустимостта и по основателността на разглеждания иск не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по т. д. № 907/2006 г. на ВКС, с което са отхвърлени исковете на посочените в решението физически лиза за установяване качеството им на членове на ТПК „В. комуна”. Съображенията са в смисъл, че след като ищецът не е участвал като страна по това дело, последиците на решението са му непротивопоставими.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е навел доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение като последица от разглеждането на недопустим иск с правно основание чл.58 ЗК. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е задължена да извърши преценка дали въведените доводи създават вероятност решението да е недопустимо, за да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на допустимостта.
След преценка на данните по делото съдебният състав на ВКС намира, че не може да се направи обосновано предположение за недопустимост на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение. За да се произнесе по иска с правно основание чл.58 ЗК, въззивният съд е приел, че искът е предявен от лице, притежавало качеството на член – кооператор към датата на провеждане на извънредното общо събрание, чиито решения са предмет на инициирания с иска съдебен контрол. Изводът за наличие на активна материалноправна и процесуалноправна легитимация за предявяване и водене на иска е формиран въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на задължителната съдебна практика в решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. В това решение е прието, че качеството член – кооператор е законова предпоставка за участие в органите на кооперацията; императивните разпоредби на закона, които предвиждат членовете на управителните органи да се избират измежду членовете на кооперацията, предполагат взето от компетентния орган решение, предхождащо решението на УС/ОС за избор на дадено лице за член на управителния орган, за член на кооперацията; отсъствието на решение за приемане на лицето за член – кооператор прави избора му за член на управителните органи незаконосъобразен и създава основание за оспорване на решението за избор по реда на чл.58 ЗК; пропускът на заинтересованите лица да предявят иск за отмяна на решението в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК санира опорочения избор и изключва възможността в последващ съдебен процес да се ревизират инцидентно законовите предпоставки, с наличието на които е обвързан изборът; недопустимостта да се ревизира законосъобразността на избора извън производството по чл.58 ЗК и след срока по чл.58, ал.3 ЗК включва и забраната да се отрича съществуването на членствено правоотношение с избраното за председател на кооперацията или за член на УС лице към момента, когато е взето решението за избор. Предвид даденото от задължителната практика разрешение и доказателствата, че първоначалният ищец по делото е избран за член на УС на кооперацията – касатор в качеството на член – кооператор, без решението за избор да е оспорвано с иск по чл.58 ЗК, и няма доказателства това качество да е изгубено до датата на процесното общо събрание, не съществува основание искът по чл.58 ЗК да се счете за недопустим. Поради изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и във връзка с формулираните в изложението въпроси, по отношение на които касаторът поддържа всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания за достъп до касация. Поставените в изложението въпроси са : „1. При иск по чл.58 от Закона за кооперациите и оспорване на легитимността на ищеца като член – кооператор в трудово – производителна кооперация достатъчно ли е косвено доказване на членството или ищецът следва да проведе пълно доказване на твърдяните факти относно подаване на молба, приемане за член от УС, утвърждаване от ОС, внасяне встъпителна вноска, дялов капитал и трудово правни отношения и др.; 2. Книгата за член кооператорите по чл.9, ал.5 ЗК, заверена за вярност с оригинала от Председателя на кооперацията, представлява ли удостоверителен документ за членство в дадената кооперация; Ако съдържанието на книгата за членовете не е оспорена по предвидения в ГПК ред, законосъобразно ли е въззивният съд да не я приема за надлежно доказателствено средство за членовете на кооперацията, а да въвежда изисквания като външни белези, които не са посочени в ЗК – вид и надпис на тетрадката, прошнуроване, прономероване и пр.; 3. При новоучредена кооперация с права по пар.27 ПЗР на ЗК 1991 г. /отм./ членовете на прекратената кооперация, които не са участвали в учредяване на новата кооперация със същото име и предмет на дейност, следва ли да се считат за членове по право на новообразуваната кооперация; 4. При „избор” на лице за член на УС на кооперация, в която не членува, от „общо събрание” на лица, които също не са член – кооператори на същата кооперация, налице ли е нищожен избор, който може да се оспорва при правен интерес без ограничения във времето или има преклудиране възможността за ревизиране законосъобразността на този избор извън срока по чл.63, ал.3 ЗК /отм./ или чл.58, ал.3 ЗК.”
Първият въпрос е от значение за всяко дело, образувано по иск с правно основание чл.58 ЗК, тъй като доказването от ищеца на качеството член – кооператор към датата на вземане на оспореното решение на органите на кооперацията е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането и за произнасянето по иска. В конкретния случай обаче този въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изводът на въззивния съд, че починалият в хода на процеса първоначален ищец е имал качеството член – кооператор към релевантния за спора момент, не е обусловен от неговото разрешаване. При формиране на този извод въззивният съд не е обсъждал дали за доказване на членственото качество са достатъчни косвени доказателства, а се е позовал на влязлото в сила решение на ОС за избор на ищеца за член на УС измежду членовете на кооперацията, въз основа на което е извършвано вписване на избора в регистъра на кооперациите, и на липсата на доказателства за изгубване на отразеното в протокола качество на член – кооператор в периода между избора и провеждането на общото събрание от 26.09.2003 г. От мотивите към въззивното решение не може да се приеме, че съдът е признал качеството член – кооператор само на базата на косвени доказателства за възникване на членството, поради което поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Не са осъществени и сочените от касатора допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденият от въззивния съд отговор на въпроса за доказване на качеството член – кооператор на ищеца не противоречи, а съответства изцяло на задължителната практика в решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., към която препраща решение № 116/24.07.2013 г. по т. д. № 986/2012 г. Аргументирането на решаващите изводи на въззивния съд с разрешенията в посочената задължителна практика прави неприложима към спора за доказване на членството представената казуална практика в постановеното при действието на ГПК /отм./ решение № 999/09.02.2007 г. по гр. д. № 574/2006 г. на ВКС, ТК, в което е застъпено становище, че ако не е доказано ищецът по иска с правно основание чл.58 ЗК да е учредител на кооперацията, следва да се представят доказателства за приемането му за член на кооперацията по реда на чл.8 ЗК.
Въпросът по п.2 също не е обуславящ за изхода на делото, тъй като изводът за доказана активна процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищеца не е свързан с обсъждане и преценка дали книгата на член – кооператорите по чл.9, ал.5 ЗК представлява удостоверителен документ за членството в дадена кооперация. В контекста на решаващите изводи на въззивния съд, изградени върху задължителната практика в решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., констатацията на съда, че книгата на член – кооператорите не е редовно водена от управителните органи на ответната кооперация и по тази причина неотразяването на ищеца като член – кооператор не е доказателство за липса на членствено правоотношение, няма самостоятелно значение за произнасянето по иска с правно основание чл.58 ЗК. Що се отнася до въпроса дали законосъобразно въззивният съд не е приел книгата на член- кооператорите за надлежно доказателствено средство за членовете на кооперацията, той е от значение за правилността на въззивното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Поради несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат твърденията на касатора за противоречивото му разрешаване от съдилищата и бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е изследвал въпроса дали членовете на прекратена кооперация, които не са участвали при учредяване на нова кооперация с права по § 27 ПЗР на ЗК от 1991 г. /отм./ със същото име и предмет на дейност, следва да се считат за членове по право на новоучредената кооперация. Касаторът е поставил този въпрос във връзка с влязлото в сила решение по т. д. № 907/2006 г. на ВКС, ТК, с което е отречено възникването на членствено правоотношение между кооперацията – касатор и предявилите иск за установяване на членството физически лица, легитимирали се като членове на прекратена преди това кооперация със същото наименование. Ищецът по настоящото дело не е бил страна по това дело, което е послужило като мотив въззивният съд да отрече значението на влязлото в сила решение за конкретния правен спор, без да взема становище по въпроса дали ищците по приключилото дело се ползват със статута на членове по право на кооперацията – касатор.
Четвъртият въпрос е зададен с оглед твърдението на касатора, че изборът на ищеца за член на УС на кооперацията е нищожен, тъй като е осъществен от ОС, в което са участвали лица, които не са били членове на кооперацията, и това предпоставя възможност изборът, а оттук и членството в кооперацията, да се оспорва неограничено във времето, в т. ч. и по повод на иска по чл.58 ЗК. В мотивите към обжалваното решение не се съдържат изводи за нищожност /в смисъла, вложен от касатора в текста на поставения въпрос/ на избора на ищеца за член на УС и за провеждане на избора от лица, които не са били член – кооператори към датата на ОС. След като въззивният съд не е формирал изводи в посочения смисъл, които да са рефлектирали върху становището му за допустимост и основателност на иска по чл.58 ЗК, касационно обжалване по повод на разглеждания въпрос не може да се допусне и е безпредметно да се обсъждат поддържаните във връзка с него допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1812/2014 г. на Варненски окръжен съд.
С отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което на ответницата по касация не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1218 от 19.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1812/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :