О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София,21.07.2011година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 447 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на пълномощника на [фирма]- С. срещу определение постановено на 05.04.2011 г. по възз. ч. гр.д.№159/11 на ОС-Ямбол , с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№2050/10.02.3011 г. на същия жалбоподател срещу заповед №2845/08.12.2010 г. издадена по реда на чл.410 от ГПК в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане частната жалба по чл.413 от ГПК на същия жалбоподател срещу заповедта по чл.410 от ГПК , съдът е приел, че липсва предмет на обжалване, доколкото самото заявление до първоинстанционния съд по 410 ал.2 от ГПК не съдържа искане за включването на разноските в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно препращата разпоредба на чл.410 ал.2 ГПК, заявлението по чл.410 ал.1 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 и ал.3 от ГПК и на чл.128 т.2 от ГПК , т.е. да съдържа искане за присъждане на разноските на заявителя и да има приложен документ за направените съдебни разноски. Видно от самото заявление от страна на [фирма] и приложенията към него в кориците на преписката по ч.гр.д. 3561/10 на Ямб.РС относно издаването на заповедта по чл.410 от ГПК, горните предпоставки не са налице, т.е. съдът нито е бил сезиран с признаване на разноски на молителя по чл.410 ал.1 от ГПК за произнасяне по тях със самата заповед, нито са приложени доказателства за направата им. При това положение, съдът, чието определение се обжалва, правилно е преценил, че липсва изобщо сезиране и съответно: произнасяне на първоинстанционния съд за разноските в заповедното производство, което да подлежи на обжалване по реда на чл.413 от ГПК, поради което е върнал частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 05.04.2011 г. по възз. ч. гр.д.№159/11 на ОС-Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: