О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 27.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Е. Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1576/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Ц. срещу решение №98 от 13.02.2018г., постановено по в.т.д.1686/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №4084/16.10.2017г. по гр.д.№4900/2017г. на Варненски районен съд, 9 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност се твърди, че същото е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че в обжалваното решение въззивният състав недопустимо не се е произнесъл по оплакването за липса на основание да се приеме, че въззивникът се е съгласил за намаляване на неговата дяловата вноска до размер на 800лв., а вместо това е обосновал извода, че с приемането на нов устав на кооперацията може да се намалява дяловата вноска на член-кооператора без изрично решение на общото събрание на кооперацията за това. Оспорва се като очевидно неправилно становището на съда, че намаляването на дяловата вноска е последица от взетото с новия устав решение за определяне на максимален размер на дяловите вноски. Твърди се, че въззивният състав не е взел предвид, че чл.40а, ал.3 от Устава на кооперацията не съдържа каквато и да е възможност за обратно изплащане на внесени дялови вноски. Сочи се, че ответната кооперация не е представила доказателства за писмено уведомяване на ищеца по реда на чл.44, ал.1 от Устава, че дяловият капитал над 800лв. остава като безлихвен кредит и не носи дивидент. Претендира се обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, респ. – отмяна на решението и уважаване на предявения иск с присъждане на направените от касатора разноски в първата и във втората инстанция. Касационното производство е образувано без представено изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК с оглед поддържаните в самата касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Потребителна кооперация Напредък” – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не е нито евентуално недопустимо, нито очевидно неправилно като предпоставки за допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №4084/16.10.2017г., постановено по гр.д.№4900/2017г. на Варненски районен съд, е отхвърлен иска на В. П. Ц. против „Потребителна кооперация Напредък” за отмяна на основание чл.58 ЗК на решение на ОС на кооперацията от 25.03.2017г. в частта по т.7.1, в която е прието „на основание чл.40а, т.3 от Устава на кооперацията да бъдат изплатени на член-кооператорите сумите над максималните им дялови вноски”. С обжалваното пред настоящата инстанция решение №98/13.02.2018г. по в.т.д.1686/2017г. на Варненски окръжен съд, въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение.
Въззивният състав е приел за установено, че на 23.03.2008г. общото събрание на „Потребителна кооперация Напредък” е приело нов устав, допълнен на 31.03.2010г. като в чл.40а, ал.3, изр. посл. е предвиден максимален размер на дяловата вноска на член-кооператорите в размер на 800лв. Посочил е, че в чл.44, ал.1, изр. посл. е регламентирано, че дяловият капитал над 800лв. остава като безлихвен кредит и не носи дивидент, като за това се уведомяват писмено член-кооператорите, както и че в пар.3 от ЗР е предвидено всички членове на кооперацията, които не отговарят на условията по чл.40, ал.3, в срок от три месеца „да влязат в унисон с този устав”. Съдът е отразил, че към датата на приемане на действащия устав на кооперацията (23.03.2008г.) ищецът е имал дялова вноска в размер 2 080.35лв. На редовно проведеното годишно-отчетно събрание на членовете на кооперацията на 25.03.2017г. е взето атакуваното с исковата молба решение „на основание чл.40а, т.3 от Устава на кооперацията да бъдат изплатени на член – кооператорите сумите над максималните им дялови вноски”.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав е обосновал извода, че разпоредбата на чл.40а, ал.3 от Устава има действие спрямо ищеца, което се изразява в намаляване на дяловата му вноска в размер на 800лв. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3, т.5 ЗК, размерът на дяловата вноска се определя в устава на кооперацията, който се приема от общото събрание на кооперацията (чл.15, ал.4, т.1 ЗК). Съдът е акцентирал върху принципните постановки, че приемането на решение за размера на дяловата вноска е от изключителната компетентност на върховния колективен орган за управление на кооперацията, поради което решенията му са задължителни за всички членове на кооперацията и че за разлика от сделките по ЗЗД, субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвали в общото събрание, на което е прието дадено решение. Съдът е посочил,, че решенията на общото събрание на кооперацията не могат да бъдат разглеждани като многостранна сделка между членовете, поради което тяхното действие се разпростира върху всички членове, независимо от тяхната воля и различното им дялово участие.
Въззивният състав е изложил правна аргументация за начина на образуване на дяловия капитал на кооперацията, който по дефиниция е сбор от дяловите вноски и е променлива величина (по арг. от чл.1 ЗК) като е възможно членовете на кооперацията да имат различни по размер дялови вноски. Посочил е, че когато дяловите вноски са определени в минимален или в минимален и максимален размер, в устава може да се предвиди възможност за тяхното увеличаване по волята на членовете – но до размера на предвидения в устава максимален размер като в устава може да се предвиди и възможност на членовете да искат връщане на част от внесените дялови вноски, но отново до посочения минимален размер. Според съда за разлика от правилата в ТЗ, установяващи особени изисквания за намаляване на дяловия капитал на търговските дружества, в ЗК е предвидено (чл.1 ЗК), че дяловият капитал на кооперациите се намалява по силата на закона и при осъществяване на определени юридически факти, предвидени в Устава, както и че (по арг. от чл.3, ал.2 ЗК), промяната на размера на дяловия капитал не е обстоятелство, подлежащо на вписване.
С оглед изложените доводи въззивният съд е приел, че атакуваното по реда на чл.58 ЗК решение на общото събрание на кооперацията от 25.03.2017г., с коетообщото събрание е обективирало воля да бъдат върнати на член-кооператорите сумите, предоставени като кредит на кооперацията, е взето в рамките на правомощията на общото събрание и е съобразено с обективираната в чл.44, ал.1, изр. последно от Устава воля на кооператорите, а именно: дяловият капитал над 800лв. да остане като безлихвен кредит и да не носи дивидент. Съдът е приел за неоснователно оплакването на въззивника за противоречие на първоинстанционното решение с разясненията, дадени в ТР 1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК. Посочил е, че липсата на решение за намаляване на дяловия капитал на кооперацията не обуславя нищожност на оспорваното решение, тъй като за да е налице нищожност по смисъла на ТР 1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК, трябва оспорваното решение да е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание, но същото да не е взето. Предвид изложените аргументи за липса на необходимост от решение за намаляване на дяловия капитал (поради което такова не е взето) и липсата на спор, че решението в т.7 от протокола от 25.03.2017г. е взето от мнозинството присъстващи на редовно проведеното общо събрание, въззивният състав е приел, че решението на ОС е валидно и не следва да бъде отменено.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е евентуално недопустимо като предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК. Същото е постановено от компетентен въззивен съд в рамките на правомощията му по чл.269 ГПК. Не е налице произнасяне по непредявен иск, обуславящо недопустимост на решението по см. на чл.281, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по същество по предявения от ищеца иск с правно основание чл.58 ЗК. Твърденията в касационната жалба, че въззивният състав е обсъдил оплаквания, различни от тези направени във въззивната жалба, както и че не се е произнесъл по оплакването относно неправилното възприемане от районния съд на съдържанието на ТР№1/06.12.2002г. по т.д. №1/2002г., ВКС, ОСГК, не могат да обосноват недопустимост на въззивното решение, а евентуално негова неправилност по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Не може да се приеме за обосновано твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният състав е изложил своите аргументи за законосъобразност на атакуваното решение на общото събрание на кооперацията, позовавайки се на действащите разпоредби на ЗК и на конкретни членове на действащия устав на кооперацията. Несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда само по себе си не определя обжалваното решение като очевидно неправилно.
По изложените съображения и при липсата на формулирани от касатора правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК и на твърдения за наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната кооперация сумата 700лв. – заплатено възнаграждение по договор за правна защита за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98 от 13.02.2018г., постановено по в.т.д.1686/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. П. Ц. – ЕГН [ЕГН], да заплати на „Потребителна кооперация Напредък”– ЕИК[ЕИК] от [населено място][жк]бл.4, п.к. 93 сумата 700лв. (седемстотин лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: