О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 19.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2416/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. В., срещу решение №1382 от 01.06.2018г., постановено по в.т.д.№2554/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение №16/16.03.2017г. по т.д.№68/2016г. на Окръжен съд – Перник.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Процесуалните нарушения са обосновани с неяснота в мотивите на решението относно решаващите изводи на съда и с липса на произнасяне по всички основания, наведени от ищеца. Същевременно се твърди, че в нарушение на материалния закон и на устава на „Ловно-рибарско дружество Е. П.”, съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че общото събрание на сдружението, проведено на 21.05.2016г., е свикано редовно. Сочи се, че необосновано и в противоречие с правилата за доказателствената тежест, въззивният състав е приел за недоказано обстоятелството, че процесните документи не се съхраняват от ищеца. Претендира се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски на ищеца за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
І.1. „Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност на процеса на формиране на воля? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт?”
I.2. „Съставява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?”.
Сочи се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановките в решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, IV г. о.
II.1. „Когато е предвидено делегатско представителство на общо събрание на членове на С., кого представляват тези делегати – персонално физическите лица, членове на сдружението или териториалните структури на сдружението, които са неперсонифицирани организации? Може ли делегат да представлява неперсонифицирана организация?”. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение №249/18.01.2017г., по т.д. №2920/2015г. на ВКС, II т. о.
II.2. „Кой определя дали определени лица, участващи в провеждане на общо събрание на С. са делегати: останалите участници в това общо събрание или обстоятелствата, въз основа на които е възникнала представителната власт на тези лица?”
II.3. „Длъжен ли е съдът при преценка за редовността на свикване и провеждане на едно общо събрание на С. да проверява дали е валидно възникнала представителната власт на участниците – делегати?”
Според касатора последните два въпроса обосновават допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
II.4. „Неперсонифицирани организации могат ли да имат членски състав?”
II.5. „Неперсонифицирани организации могат ли да притежават имущество, да получават дарения, да разполагат със собствени финансови средства, да имат собствен стопански оборот (приходи и разходи)?”
По тези два въпроса касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изводите на въззивната инстанция са в противоречие с решение № 249/18.01.2017г. по т.д.№ 2920/2015г. на ВКС, II т. о.
III.1. „Подлежи ли на доказване отрицателният доказателствен факт (че някакви документи не са представени)? Кой носи доказателствената тежест за установяване на положителния доказателствен факт, отричащ реализирането на отрицателния факт (че тези документи са представени)?”. Твърди се, че формираните от въззивния съд правни изводи по този въпрос са в противоречие с разрешението, дадено с т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
III.2. „Как се преценяват свидетелските показания?” Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение №205/02.11.2016г. по гр.д.№ 1499/2016г. на ВКС, I г.о. и решение № 69/09.07.2015г. по гр.д.№1582/2014г. на ВКС, IV г. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответното сдружение „Ловно-рибарско дружество Е. П.”, в който се поддържа че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се подробно съображения за това, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС и че формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно се сочат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №16/16.03.2017г. по т.д.№68/2016г. на Окръжен съд – Перник, с което е отхвърлен предявения от Н. С. В. против С. „Ловно-рибарско дружество Е. П.” иск с правно основание чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на проведеното на 21.05.2016г. общо събрание на сдружението, с което е потвърдено решение на УС на сдружението от 22.01.2016г., по силата на което Н. В. е задължен да предаде книгите на ловно-рибарската дружина при [населено място]-О..
Във връзка с възражението на ответното сдружение за недопустимост на производството поради липса на легитимация за ищеца да предяви иска, въззивният съд е направил анализ на правния статут на сдружението като юридическо лице по чл.6, ал.1 ЗЮЛНЦ и на ловно–рибарската дружина като обединение на физически лица по чл.29, ал.1 ЗЛОД, разграничавайки решенията на ловната дружина от тези на общото събрание на сдружението, подлежащи на съдебен контрол на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Съдът е посочил, че предмет на спора е атакуваното от ищеца решение на ОС на сдружението от 21.05.2016г. в частта му, с която е потвърдено решението на управителния съвет, с което Н. В. е задължен да представи конкретно посочени документи на ловно–рибарска дружина „Голема Р.-О.” за времето, в което В. е бил председател на дружината. Въззивният състав е приел, че независимо от взетото решение за изключване на Н. В. на същото ОС на сдружението на 21.05.2016г., предявеният иск е допустим като е обосновал правния интерес за ищеца от отмяна на атакуваното по реда на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ решение.
Във връзка с твърденията на ищеца за незаконосъобразно свикване на ОС на сдружението на 21.05.2016г., съдът е посочил, че събранието е свикано въз основа на редовно взето решение на УС съгласно чл.33, ал.5 от Устава на „Ловно-рибарско дружество Е. П.” като в дневния ред е включено произнасяне по жалби от членовете на сдружението (включително произнасяне и по жалбата вх.№12/04.03.2016г., подадена от Н. В. срещу посоченото по-горе решение на УС от 22.01.2016г.). С оглед оплакването за нарушен кворум при вземане на атакуваното с исковата молба решение на ОС, въззивният състав е отразил, че покани за събранието са получили делегатите М. С., Г. Л. и Х. Х. – членове на ловно–рибарска дружина „Голема Р.-О.”, въз основа на получен списък на делегатите от ловно-рибарската дружина. Съдът е посочил, че изборът на делегати не е бил оспорен на общото събрание на сдружението на 21.05.2016г., нито има данни, че са участвали по-голям брой делегати на дружината. Според въззивния състав обстоятелството, че не е отразено да е провеждано делегатско събрание на ловно-рибарската дружина, не може да обоснове извод за опорочаване на кворума на общото събрание на сдружението на 21.05.2016г., доколкото съдът не може да контролира решенията на делегатските събрания. В заключение във въззивното решение е посочено, че не са нарушени изискванията на закона и на устава за провеждане на общото събрание на сдружението на 21.05.21016г.
Във връзка с твърдението на ищеца за незаконосъобразност на атакуваното решение за предаване на документацията, въззивният състав е обсъдил показанията на свидетелите Г. Л. и П. Г., въз основа на които е обосновал извода, че е доказан фактът, че книжата, които ловната дружина е била длъжна да съставя, описани подробно в решението на управителния съвет, са съхранявани от Н. В. в качеството му на председател на дружината, а не от секретаря, съгласно предвиденото в чл.29, ал.4 от устава. Според съда твърдението на ищеца, че не държи у него документите, подлежи на доказване чрез положителни факти, а именно – че те се съхраняват от секретаря по реда, предвиден в устава. Съдът е отразил, че липсата на яснота къде фактически се намират документите, при установените по делото факти, че ищецът е държал документите, както и че секретарят не ги е съхранявал, сочи, че документите са прибирани за съхраняване от ищеца.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите на касатора: І.1. „Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност на процеса на формиране на воля? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт?” и „Съставява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?”. От направеният по-горе анализ на мотивите на въззивното решение е видно, че съдът последователно и логично е разгледал въведените от ищеца основания за отмяна на решението на общото събрание, свързани със задължението за предаване на документацията на дружината. В тази връзка не е налице липса на последователност и свързаност на процеса на волята на съда нито в контекста на критериите за необоснованост, нито както предпоставка за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въпросът, включващ твърдението на касатора, че съдът неправилно е установил и обсъдил фактите по делото, е изцяло относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.280, ал.1 ГПК.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросите: II.1.„Когато е предвидено делегатско представителство на общо събрание на членове на С., кого представляват тези делегати – персонално физическите лица, членове на сдружението или териториалните структури на сдружението, които са неперсонифицирани организации? Може ли делегат да представлява неперсонифицирана организация?”, II.2 „Кой определя дали определени лица, участващи в провеждане на общо събрание на С. са делегати: останалите участници в това общо събрание или обстоятелствата, въз основа на които е възникнала представителната власт на тези лица?” представителната власт на тези лица?” и II.3. „Длъжен ли е съдът при преценка за редовността на свикване и провеждане на едно общо събрание на С. да проверява дали е валидно възникнала представителната власт на участниците – делегати?”, тъй като тези въпроси не са обсъждани във въззивното решение и не са обусловили решаващата воля на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел (аналогично както и първата инстанция), че не може да обоснове извод за незаконосъобразност на атакуваното решение с оглед липса на представителност на делегатите, като е изследвал единствено обстоятелствата относно свикването и провеждането на самото общо събрание на сдружението. Независимо от това следва да се отбележи, че този извод на съда не е в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №85/30.06.2010г. по т.д.№913/2009г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно която „при въведени доводи, че на общото събрание не са били представени протоколите от събранията на дружините за определяне на техни представители за участие, решаващият съд не може да се произнася по законосъобразността на избора на представители/делегати на дружините като основни организационни звена на сдружението”.
Не са значими за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въпросите: II.4. „Неперсонифицирани организации могат ли да имат членски състав?” и II.5. „Неперсонифицирани организации могат ли да притежават имущество, да получават дарения, да разполагат със собствени финансови средства, да имат собствен стопански оборот (приходи и разходи)?. Въззивният състав не е обсъждал структурата на ловно-рибарската дружина, нито възможността същата да притежава имущество, в контекста на наличието или липсата на кворум на общото събрание, респ. за характера на документите, подлежащи на съхраняване съгласно чл.29, ал.4 от устава. В мотивите на решението разграничението между сдружението като юридическо лице и ловно-рибарската дружина като обединение на физически лица по чл.29, ал.1 ЗЛОВ, е направено като потвърждение на извода на първата инстанция за допустимостта на предявения иск. Отделно следва да се има предвид, че по отношение на статута и структурата на сдружението и на ловно-рибарската дружина, въззивното решение не противоречи на мотивите на решение №249/18.01.2017г. по т.д.№ 2920/2015г. на ВКС, II т. о.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: ІІІ.1 „Подлежи ли на доказване отрицателният доказателствен факт (че някакви документи не са представени)? Кой носи доказателствената тежест за установяване на положителния доказателствен факт, отричащ реализирането на отрицателния факт (че тези документи са представени)?”. Въззивният състав е приел, че от показанията на свидетелите се установява положителния факт, че процесните документи са били съхранявани от ищеца Н. В., докато той е бил председател на ловно-рибарската дружина, при което в тежест на В. е да установи, че документите са били в държане на секретаря към датата на взимане на решението, с което е поискано ищецът за предаде документите. От една страна не е налице противоречие с практиката на ВКС относно на правилата, свързани с доказателствената тежест, а от друга – неоснователно е позоваването от касатора на т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е неотносима към поставения въпрос.
Въпросът: ІІІ.2 „Как се преценяват свидетелските показания?” не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като е формулиран като общотеоретичен въпрос и не отговаря на общите и допълнителни критерий за въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съобразно разясненията в т.1 на Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,
На основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на С. „Ловно-рибарско дружество Е. П.” сумата 720лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за изтогвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №1382 от 01.06.2018г., постановено по в.т.д.№2554/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОСЪЖДА Н. С. В. – ЕГН 6705187246 от с. Гара Елин Пелин, ул. „Лесновска“ № 20 да заплати на С. „Ловно – рибарско дружество Е. П.“ – ЕИК[ЕИК] от гр. Елин Пелин, ул.„Никола Вапцаров“ № 1, вх.1, ет.1., сумата 720лв. /седемстотин и двадесет лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: