О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 20.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2382/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Ловно-рибарско дружество М.-Р.” срещу решение №735 от 28.03.2018г., постановено по в.т.д.№6517/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение №104/02.11.2017г. по т.д.№59/2017г. на Врачански окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, алтернативно – че е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта на решението е обосновано с твърдение, че искът на Е. Ц. П. е предявен след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Сочи се, че ищецът е бил уведомен за атакуваното решение на общото събрание на сдружението на 18.05.2017г. повече от месец от датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, че в нарушение на ЗЮЛНЦ и на устава на дружеството, въззивният състав е приел, че наказанието „изключване” е наложено с ново решение на управителния съвет на сдружението и че в чл.22, ал.2 от устава е налице изчерпателно изброяване на основанията за изключване. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд не е оценил адекватно събраните по делото доказателства, както и че незаконосъобразно не е допуснал до разпит поисканите двама свидетели с въззивната жалба, които незаконосъобразно не са били разпитани пред първата инстанция. Оплакването за необоснованост на решението е мотивирано с грешки при формирането на вътрешното убеждение на съда. Претендира се обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото, респективно – неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски в полза на сдружението за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради недопустимост, респ. очевидна неправилност на въззивното решение. Същевременно се поддържат и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Длъжен ли е съдът да допусне до разпит като свидетели недопуснатите, ако вече разпитаният свидетел не е установил обстоятелствата, за които е бил посочен?”. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с постановките в решение №35/14.03.2017г. по гр.д.№60126/2016г. на ВКС, ІІІ г. о.
2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №34/22.02.2011г., по гр.д. №652/2011г..
3. „Трябва ли страната да поиска повторно да поиска разпита на останалите свидетели за същия факт, които предварително е била поискала и които не са били допуснати от съда при условията на чл.159, ал.2, изр.първо ГПК, или съдът следва задължително да ги допусне, след като приема, че разпитаният свидетел на е установил този факт?”. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца Е. Ц. П..
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №104/02.11.2017г., постановено по т.д.№59/2017г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решението от 18.05.2017г. на общото събрание на СНЦОД „Ловно-рибарско дружество М.-Р.”, потвъждаващо решение на управителния съвет на сдружението от 09.03.2017г. за изключването на Е. Ц. П. от сдружението, постановено по повод жалба срещу взетото решение с протокол №21/18.02.2017г. от отчетно-изборното събрание на ловно-рибарска дружина с. Горна Кремена.
Чрез извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК въззивният състав е възприел неоспорените от въззивника факти, установени от първата инстанция, че: 1.) с решение от 18.02.2017г. на отчетно–изборното събрание на ловно-рибарска дружина с. Горна Кремена, обективирано в протокол №21/18.02.2017г. е взето решение за изключването на ищеца Е. П. от дружината без да е посочено за кои конкретни нарушения се налага наказанието и кои конкретни решения ищецът не е изпълнявал системно 2.) по повод жалба на П. до управителния съвет на „Ловно-рибарско дружество М.-Р.” на 09.03.2017г. е взето решение, обективирано в Протокол №92 за изключване на Е. П. от сдружението без това решение да е включено в дневния ред и без жалбоподателят да е присъствал на управителния съвет, 3.) на проведеното отчетно-изборно събрание на 18.05.2017г. на „Ловно-рибарско дружество М.-Р.” е взето решение, обективирано в протокол №94 за потвърждаване на решението на управителния съвет като поканата за събранието е била обнародвана на 21.03.2017г., 4.) с уведомително писмо, изх.№30 от 20.06.2017г. ищецът е бил уведомен писмено за наложеното му наказание.
Във връзка с оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение поради преклузията по чл.25., ал.6 ЗЮЛНЦ във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване кога П. е узнал за решението на общото събрание на 18.05.2017г., как са проведени събранията на ловно-рибарската дружина на 18.02.2017г., това на сдружението на 18.05.2017г. и заседанието на управителни съвет от 09.03.2017г. С определение от 21.12.2017г. апелативният съд е оставил без уважение доказателственото искане по съображение, че не е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по смисъла на чл.266 ГПК. Отразено е, че с определение №389/11.09.2017г. Врачански окръжен съд е допуснал до разпит един свидетел на ответника, който свидетел е бил разпитан на 17.10.2017г., след което процесуалният представител на сдружението изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства.
Аналогично на първата инстанция, въззивният състав е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът е бил уведомен писмено за наложеното му наказания с уведомителното писмо изх.№30 от 20.06.2017г. и с оглед факта, че исковата молба е входирана в съда на 27.06.2017г., т.е. при спазване на едномесечния срок, предвиден в чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ. Съдът е посочил, че дори да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, че въззиваемият е уведомен за изключването му при проведения на 18.05.2017г. телефонен разговор с представляващия сдружението, то няма твърдения, че същият е бил информиран прецизно за действително формулираното решение, включително и за точните мотиви при вземането му, което е задължителна предпоставка при преценка на собственото решение за оспорването му от изключения член на сдружението по предвидения в закона ред. Според въззивния състав би представлявало нарушение на членственото право, ако се приеме, че след проведен телефонен разговор, за изключения съдружник започва да тече срок за оспорване решението на ОС на сдружението за изключването му, ако същият не е уведомен писмено за това решение.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника за допуснато от първата инстанция нарушение на материалния закон при преценката на законосъобразността на решението на първата инстанция като е споделил становището на окръжния съд, че в устава не е предвидено правомощие ОС на дружината да вземе решение за изключване на член на сдружението. Отделно според съда решението на ОС за потвърждаване решението на УС е незаконосъобразно като немотивирано и с оглед обстоятелството, че УС е взел решението за изключване на ищеца без същото да е включено в дневния ред и да е изслушан П. и при липса на яснота за точното решение на дружината. Несъответствието на атакуваното решение на ОС със закона и устава е обосновано и с аргумента, че делегатите са били запознати с жалбата на ищеца против решението на УС за изключването му, без това да е предвидено в дневния ред и без изключеният, изрично да е уведомен за това.
К. състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. С оглед приетата от въззивния състав дата на уведомяване на ищеца с писмено уведомление на 20.06.2017г. и предвид факта, че исковата молба е депозирана в окръжния съд на 27.06.2017г., не е изтекъл преклузивния едномесечен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ за предявяване на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. К. състав преценява евентуалната недопустимост на въззивното решение на базата на приетите за установени от въззивния съд релевантни факти за допустимостта на иска. Оплакването в касационната жалба за неправилно установен факт поради процесуално нарушение на съда чрез недопускане на поисканите с въззивната жалба свидетели за установяване на друга дата на узнаването, е относимо към касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, в който случай допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, и за възприемане на фактическата обстановка.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросът: „Длъжен ли е съдът да допусне до разпит като свидетели недопуснатите, ако вече разпитаният свидетел не е установил обстоятелствата, за които е бил посочен?”. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че самостоятелен решаващ извод на съда да приеме датата 20.06.2017г. за уведомяване на ищеца за решението на общото събрание на сдружението, е че съобщаването по телефона за изключването на 18.05.2017г., не може да се приеме за надлежно уведомяване, откогато започва да тече срока по чл.25., ал.6 ЗЮЛНЦ. Въззивният състав е аргументирал своя извод със становището, че би представлявало нарушение на членственото право, ако се приеме, че след проведен телефонен разговор, за изключения съдружник започва да тече срок за оспорване решението на ОС на сдружението за изключването му, ако същият не е уведомен писмено за това решение. В тази връзка въпросът за допустимостта на доказателственото искане, макар и относим за спора, не е обуславящ за въззивното решение.
По аналогични съображения не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросът: „Трябва ли страната да поиска повторно да поиска разпита на останалите свидетели за същия факт, които предварително е била поискала и които не са били допуснати от съда при условията на чл.159, ал.2, изр.първо ГПК, или съдът следва задължително да ги допусне, след като приема, че разпитаният свидетел на е установил този факт?”. Доколкото въззивният състав е приел, че редовното уведомяване за решението на ОС за изключване изисква информиране на члена на сдружението за прецизно формулираното решение, включително и за точните мотиви при вземането му, въпросът не се явява значим за конкретния правен спор.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните?”. По отношение на безспорните между страните релевантни за делото обстоятелства, въззивният състав е препратил към мотивите на решението на първата инстанция, в които обстойно са обсъдени доводите на страните и събраните по делото доказателства. Във въззивното решение съдът е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба. При това положение не може да се приеме, че поставеният процесуален въпрос е от значение за изхода по конкретното дело.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме „prima facie” за неправилен извода на съда, че ловно-рибарската дружина не е била компетентна да вземе решение за изключване и че всъщност решението за изключване е на УС, обективирано в Протокол №92 от 09.03.2017г. Не е очевидно неправилен извода за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС с оглед липсата на яснота за допуснатите от ищеца нарушения, както и поради невключването на въпроса в дневния ред на ОС ( аргумент от чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №735 от 28.03.2018г., постановено по в.т.д.№6517/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: