О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София,28.10. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 93/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], правоприемник на [фирма], срещу решение №242 от 13.08.2015г., постановено по в.т.д. №329/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о. ІІІ с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №4/15.01.2015г. по т..д.№96/2014г. по описа на Силистренски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките по чл.126 ал.3 ТЗ за изключването на съдружника „Ю. трейдинг глобал” СА, поради неспазване на решение на общото събрание на [фирма], трайно неизпълнение на задължението за лоялно поведение и поради действия против интересите на дружеството. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че получаването на сумите от 17 040 евро и 130 000 лв. от съдружника „Ю. трейдинг глобал” СА не представлява действиe в увреда на [фирма]. Оспорва се извода на съда, че вредоносните действия са осъществени от Х. М. Ян Т. като управител на [фирма], а не като представител на съдружника „Ю. трейдинг глобал” СА. В касационната жалба се акцентира върху цялостното поведение на изключения съдружник, което според касатора е резултат на сложна схема за източване на общото дружеството, чрез сключване на привидни договори със свързани с изключения съдружник лица.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК като касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че са обусловили крайния изход на спора, а именно:
1„Когато действията във вреда на дружеството са извършени съвместно от съдружника и управителя на дружеството, (действащи чрез едно и също физическо лице), следва ли съдружникът да отговаря за тези действия на основание чл.126 ал.3 ТЗ?”. Поддържа се, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата като се посочват решение №71/11.10.2013г. по т.д.№19/2013г. на ОС –Ямбол и решение №83/14.10.2014г. по т.д.№224/2014г. на Апелативен съд-Б..
2.„Следва ли съдът да се съобрази налице ли е неизпълнение на неимуществени задължения на съдружника, които са довели до взимане на решение на ОС за изключването му?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №554/12.06.2007г. по т.д.№221/2007г., на ВКС,ТК, ІІ т.о, с решение №420/16.06.2005г. по т.д.№397/2004г., на ВКС,ТК, І т.о, и решение №133/17.03.2015г. по т.д.№566/2014г. на Апелативен съд-П..
3.„Следва ли съдът да прецени тежестта на извършените нарушения от съдружника и по-конкретно – следва ли да прецени характера на вината (умисъла), броя и вида на извършените нарушения(действия и бездействия), повтаряемостта или системността на нарушенията, както и характера на вредите, които нарушенията са причинили или са целели да причинят?”. Сочи се, че този въпрос е решен в разрез с практиката на ВКС и съдилищата без обаче да се цитират конкретни съдебни решения.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е представен писмен отговор от „Ю. трейдинг глобал” СА, в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че въпросите в изложението не представляват правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, както и че същите не са решени в противоречие със задължителна съдебна практика /цитира се решение №171/14.03.2012г. по т.д.№860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о/. Същевременно се твърди, че обжалваното решение е правилно и в случай на допускане на касация – че същото следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за касационната инстанция в размер на 3 200 лв.
На 21.09.2016г. в деловодството на ВКС е депозирано допълнително становище към касационната жалба от пълномощниците на касатора. Тъй като същото е представено след изтичане на преклузивните срокове по чл.283 ГПК, респ. по чл.285 ал.1 ГПК, допълнителното становище не може и не следва да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решениe въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №4/15.01.2015г., постановено по т.д. 96/2014г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта му, с която е уважен предявения от съдружника „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА иск с правно основание чл. 74 от ТЗ и са отменени решенията по т. 3 и 4 от дневния ред, взети от общото събрание на съдружниците на [фирма], състояло се на 15.04.2014г., а именно: за изключване на съдружника „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА и за поемане на дружествения му дял от съдружника „Г. Б. С.” Л..
С въззиното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която са отменени решенията на общото събрание на [фирма], обективирани в т. 5 и 6 от протокола от общото събрание на 15.04.2014г., а именно: за приемане на нов устав и за промяна в представителството, поради освобождаване на управителя Х. М. Ян Т. като съдът е прекратил производството относно отмяната на тези решения.. В тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения от съдружника „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА иск с правно основание чл. 74 от ТЗ и са отменени решенията по т. 3 и 4 от дневния ред, взети от общото събрание на съдружниците на [фирма], състояло се на 15.04.2014г., въззивният съд е приел за установено, че на проведено общо събрание на 13.08.2013г., е било взето решение дружеството [фирма] да се представлява само заедно от двамата управители – Х. М. Ян Т. и А. Г. П.. На 17.09.2013г. управителят на ответника Х. М. Ян Т. еднолично е сключил с ищеца „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА /чиито пълномощник е също Х. М. Ян Т./, договор за консултантски услуги, които не са извършени, но на ищеца е била преведена сума от 17 060 евро. Отново еднолично Х. М. Ян Т., като управител на [фирма], е сключил други 3 договора за заем. В договор от 1.12.2013г. сключен със „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА [фирма] е заемател за сумата от 275 000 евро. В другите два договора от 12.12.2013 г. и 25.11.2013 г. [фирма] е заемодател на [фирма] за сумата 110 000 евро и на [фирма] за сумата от 165 000 евро. По всеки от договорите за заем и двете дружества -заемодател и заемател са представлявани от Х. М. Ян Т., който към процесния период е бил управител както на [фирма], така и на [фирма] и [фирма].
В обжалваното решение е прието, че с писмено предупреждение съдружникът „Ю. трейдинг глобал” СА е уведомен, че ще бъде изключен, за това, „че след като е знаел, че контрахентът [фирма] се представлява само заедно, е допуснал да сключи договори с него , че сумите са получени без основание и това е вреда на общото дружество”. В поканата – предупреждение за изключване, е посочено, че Х. М. Ян Т. следва да даде писмено обяснение за действията си, да върне на дружеството- ответник всички оригинални документи свързани с описаните факти, да върне сумите 17 060 евро и 130 000лв., ведно със законна лихва от датата на получаването им и да сключи споразумение, с което да признае, че ответникът не дължи на ищеца 275 000 евро по договор за заем от 1.12.2013 г. Съдружникът е предупреден, че ако не изпълни тези си задължения, ще бъде изключен на осн. чл. 126 ал. 3 т.1,2 и 3 от ТЗ на общото събравие, насрочено за 15.04.2014г.
Съдът е приел за безспорно по делото обстоятелството, че във връзка с предупреждението, на 15.04.2014г. между страните по спора и дружествата [фирма] и [фирма] е подписано споразумение, с което се признава, че по сключените договори за заем: от 1.12.2013г. между Ю. трейдинг глобал [фирма] за сумата 275 000 евро; от 25.11.2013 г. между [фирма] и „Е.” за сумата 165 000 евро и от 12.12.2013 г. между [фирма] и [фирма] за сумата 110 000 евро, страните нямат взаимни претенции за плащания в изпълнение на договорите, за връщане на даденото или за лихви и неустойки. Прието е за установено, че в деня на провеждане на общото събрание на съдружниците на [фирма] – 15.04.2014г., съдружникът „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА, е представил документи за връщане на сумите 17 060 евро и 130 000лв., които реално са били преведени по сметката на [фирма].
Съдът е посочил, че с решение от 15.04.2014г., при условията на чл. 137 ал.3 от ТЗ другият съдружник „Г. Б. С.” Л.. е гласувал за изключване на ищеца. Решението е мотивирано с невъзможност да се възстанови доверието и нормалното функциониране на дружеството, въпреки че са върнати сумите, представляващи преки вреди за общото дружество. След изключване на съдружника „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА е взето решение за преразпределение на дяловете на изключения съдружник, приемане на нов устав и освобождаване на управителя Х. М. Ян Т..
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в случая са били спазени императивните изисквания на закона относно свикването на общото събрание на 15.04.2014г., както и че е била спазена процедурата по провеждане на самото събрание. С оглед възраженията на ответното дружество [фирма] за наличието на предпоставките по чл.126 ал.3 т.1, т.2 и т.3 от ТЗ въззивният състав е приел, че:
1.не е налице твърдяното нарушение на чл. 126 ал. 3 т.1 от ТЗ вр. с чл. 124 от ТЗ от страна на „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА, състоящо се в неоказване на съдействие за дейността на дружеството чрез сключване на договор за консултантски услуги със [фирма], които не са извършвани и не са необходими за търговската дейност на дружеството. Според въззивният състав в случая не е нарушено задължение за оказване на съдействие, тъй като такова не е било необходимо. В предупреждението за изключване изрично е посочено, че консултантските услуги „не са необходими за търговската дейност на дружеството”, от което следва, че сключването на договора не може да се приеме като отказ за оказване на лично съдействие от съдружника по смисъла на чл. 124 от ТЗ и чл.126 ал.3 т.1 ТЗ.
2.не е доказано нарушение по чл. 126 ал. 3 т.3 от ТЗ като основание за изключване на съдружника, състоящо се в нарушение на задължението на съдружника да не действа против интересите на дружеството. Отчитайки, че е извършено недължимо плащане от страна на Х. М. Ян Т. като управител на [фирма] в полза на „Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА в размер на 17 060 евро за неизвършени консултантски услуги, както и недължимо плащане на сума в размер на 130 000лв. по договор за заем от 1.12.2013г., , съдът е обосновал извода, че получаването на сумите от„Ю. трейдинг глобал” /Е./ СА не следва да се третира като действие на юридическото лице – съдружник срещу интересите на общото дружество. Посочил е, че действието, т.е превеждането на сумите и в двата случая е извършено от Х. М. Ян Т. в качеството му на управител на [фирма]. Освен това според съда релевантно за липсата на нарушение по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ е и обстоятелството, че сумите са възстановени в срока, определен в предупреждението за изключване, както и че е сключено споразумение между всички договарящи страни в срока, посочен в предупреждението за изключване.
3. че не се установява нарушение от страна на съдружника „Ю. трейдинг глобал” /Е./СА по чл. 126 ал. 3 т. 2 от ТЗ, състоящо се в неизпълнение на решенията на Общото събрание. Позовавайки се на заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че във всички свои действия при прехвърляне на суми по сметки на свързани лица, Х. М. Ян Т. е действал като управител на общото дружество. Съдът е посочил, че Х. М. Ян Т. в качеството си на управител на [фирма] е бил в мандатни отношения с дружеството, което би могло да ангажира неговата отговорност по чл.145 от ТЗ за причинените на дружеството вреди. В решението е отразено, отговорността на управителя за вреди от неспазване решение на общото събрание е различна от отговорността на съдружника по смисъла на чл.126 ал.3 т.2 ТЗ.
Въззивният съд е приел за ирелевантни за спора доводите на [фирма], че независимо от възстановяване на сумите, влошените отношения не могат да се възстановят, поради липса на доверие. Посочил е, че съдът е длъжен да се произнесе само по конкретните нарушения, визирани в предупреждението и в самото решение за изключване на съдружника. Отразил е, че твърдените влошени отношения са свързани преимуществено с дейността на Х. М. Ян Т. като управител на [фирма], а не с дейността на юридическото лице-съдружник „Ю. Т. Г.” СА.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: „Когато действията във вреда на дружеството са извършени съвместно от съдружника и управителя на дружеството, (действащи чрез едно и също физическо лице), следва ли съдружникът да отговаря за тези действия на основание чл.126 ал.3 ТЗ?”, не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос самостоятелно не е обусловил крайния извод на съда. Това е така, тъй като във въззивното решение, наред с аргумента, че действията на Х. Т. като управител на [фирма] не ангажират отговорността на „Ю. Т. Г.” СА по чл.126 ал.3 ТЗ, като решаващ мотив за уважаване на иска по чл.74 ТЗ е посочено, че сумите са били възстановени от „Ю. Т. Г.” СА в срока, определен в предупреждението за изключване, както и че в същия срок е сключено споразумение между всички договарящи страни, по начинът, по който е поискано споразумението в поканата.
Но дори да се приеме, че поставеният въпрос е значим за спора /като част от обуславящите изводи на съда/, не може да бъде допусната касация на решението, поради липсата на допълнителната предпоставка за това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. От една страна в посоченото от касатора решение №83/14.10.2014г. по т.д.№224/2014г. на Апелативен съд-Б.., с което е потвърдено решение №71/11.10.2013г. по т.д.№19/2013г. на ОС-Ямбол, не е обсъждан въпроса за предпоставките за изключване на съдружник – юридическо лице /какъвто е настоящия случай/, когато управителят на общото дружество е и управител на изключеното дружество. Цитираните решения са неотносими, тъй като те касаят действията на управителя на общото дружество във вреда на дружеството, в което самият той е съдружник . Отделно следва да се има предвид, че по делото няма данни за това, че представеното решение на Апелативен съд-Б. е влязло в сила, така както се изисква в разясненията, дадени в мотивите към т.3 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Не е значим за конкретния правен спор и не може да обуслови допускане на касационно обжалване въпросът: „Следва ли съдът да се съобрази налице ли е неизпълнение на неимуществени задължения на съдружника, които са довели до взимане на решение на ОС за изключването му?”. Неизпълнението на неимуществени задължения на изключения съдружник не е включено от въззивният съд в предмета на спора. Както бе посочено по-горе, в мотивите на въззивното решение съдът е изложил становището си за ирелевантност за спора на доводите на въззивника, свързани с наличието на влошени отношения между съдружниците, приемайки, че компетентността на съда в производството по иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение за изключване на съдружник на основанията по чл.126 ал.3 ТЗ, е ограничена до проверка на твърдените нарушения в предупреждението за изключване и на нарушенията, посочени в самото решение за изключването на съдружника. Поставеният въпрос не отчита приетата от въззивния съд липса на наведени нарушения на неимуществени задължения в предупреждението и в решението за изключване като предпоставка за обсъждане на неизпълнение на такива задължения.
По аналогични съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед въпроса: .„Следва ли съдът да прецени тежестта на извършените нарушения от съдружника и по-конкретно – следва ли да прецени характера на вината (умисъла), броя и вида на извършените нарушения(действия и бездействия), повтаряемостта или системността на нарушенията, както и характера на вредите, които нарушенията са причинили или са целели да причинят?”. От една страна въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда, които изводи не са свързани с игнориране от съда на тежестта на извършените нарушения, тяхната повтаряемост или системност. Що се отнася до характера на вредите, които нарушенията са причинили или са целели да причинят, въззивният съд е изложил мотиви за липсата на основанието по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, обусловено от възстановяване на сумите в срока, даден от дружеството с предупреждението за изключване и от сключването на споразумението на 15.04.2014г. Отделно следва да се има предвид, че несъгласието на касатора с мотивите на решението относно наличието или липсата на материалноправните основания за изключването на съдружника, е въпрос, изцяло относим съм правилността на обжалваното решение, която не може да бъде проверявана в рамките на производството по чл.288 ГПК. На последно място следва да се отбележи, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не излага доводи в подкрепа на твърдението си, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ или, че се решава противоречиво от съдилищата /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
На основание чл.78 ал.3 ГПК дружеството-касатор [фирма] следва да заплати на „Ю. Т. Г.” СА доказаните разноски, свързани с изготвянето на отговор на касационната жалба, които са в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №242 от 13.08.2015г., постановено по в.т.д. №329/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о. ІІІ с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], обл. София, [населено място], [улица] да заплати на „Ю. Т. Г.” /Е./ СА, със седалище Република П., [населено място], авеню „А. де ла Г.” и 47-ма улица, Б. В., сграда на О. Бизнес плаза, ет.24, офис 2403, сумата 3200лв. / три хиляди и двеста лева/ – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :