О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 04.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №747/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С. А. С. като особен представител на [фирма] –гр.София, срещу решение №2325/10.11.2017г., постановено по в.т.д.№2762/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в, с което е потвърдено решение №427 от 27.02.2017г. по т.д.№3758/2016г. на СГС, ТО, VІ-10 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че въззивният състав не е взел предвид установеното по делото обстоятелство, че според устава на дружеството управлението му се осъществява и от едноличния собственик на капитала В. А., която на 21.06.2016г. е подала в Агенцията по вписванията заявление за годишния финансов отчет на дружеството. Същевременно се сочи, че представените от Софийска градска прокуратура доказателства са неотносими за правния спор. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски, включително и тези за назначения по делото особен представител.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), а именно: „Ако учредителния акт, обявен по партидата на еднолично търговско дружество в търговския регистър към Агенцията по вписванията предвижда, че едноличният собственик на капитала представлява дружеството в отношенията му с трети лица, осъществена ли е хипотезата на невписан управител по чл.155, ал.1 т.3 ТЗ?. В изложението се поддържа също наличието на предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като се излагат доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не депозиран писмен отговор от ищеца Софийска градска прокуратура.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №427 от 27.02.2017г. по т.д.№3758/2016г. на СГС, ТО, VІ-10 с-в, с което по иска на Софийска градска прокуратура е прекратено на основание чл.155,т.3 ТЗ дружеството [фирма]. Апелативният съд е приел за установено, че на 12.09.2014г., след спазване на процедурата по чл.141, ал.5 ТЗ, е вписано заличаването на М. К. М. за управител на [фирма], както и че след тази дата до приключване на съдебното дирене няма вписан управител на дружеството.
П. към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, въззивният състав е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след заличаването на управителя М. М., осъществено с вписването на 12.09.2014г., не е вписан нов управител, което е основание за прекратяване на дружеството по реда на чл.155, т.3 ТЗ. Съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника, че с подаването на годишните финансови отчети на [фирма] от страна на едноличния собственик на капитала е преодоляна липсата на назначен управител, като е обосновал извода, че не е налице тъждество между едноличния собственик на капитала и управителя и че при липса на решение за вписване на едноличния собственик за управител, е приложима разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ.
Настоящият състав намира, че липсват посочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставения от касатора правен въпрос: „„Ако учредителния акт, обявен по партидата на еднолично търговско дружество в търговския регистър към Агенцията по вписванията предвижда, че едноличният собственик на капитала представлява дружеството в отношенията му с трети лица, осъществена ли е хипотезата на невписан управител по чл.155, ал.1 т.3 ТЗ?. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда и не се явява значим за конкретния правен спор. Нито във въззивното решение, нито в първоинстанционното решение (с оглед препращането по чл.272 ГПК), не е обсъждано твърдението на касатора, че в устава на [фирма] е предвидено, че едноличният собственик на капитала В. А. представлява лично дружеството в отношенията му с трети лица, като по този начин същата е осъществявала управлението на дружеството. Н. на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно основание, без да се разглежда сочената от касатора допълнителна предпоставка за това по чл.280, ал., т.3 ГПК.
Що се отнася до поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид следното:
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извода, че въззивното решение е очевидно неправилно съобразно направените по-горе разяснения, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В теорията и в съдебната практика няма спор, че разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима и по отношение на едноличните дружества.
Тъй като разноските за особения представител пред касационната инстанция не могат да бъдат възложени върху прокурора, в чиято компетентност е предявяването на иска по чл.155, т.3 ТЗ, възнаграждението на особения представител, определено в размер на 300лв., следва да бъде заплатено от бюджета на ВКС. На основание чл.78, ал.6 ГПК касаторът [фирма] следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС сумата 330лв. –държавна такса и разноските за особения представител пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2325/10.11.2017г., постановено по в.т.д.№2762/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
Определя възнаграждение за касационната инстанция на адв. С. А. С., назначен за особен представител на касатора [фирма], в размер на 300лв. /триста лева/, която сума да му се изплати от бюджета на ВКС.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.4, стая 403, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Върховен касационен съд сумата 330лв. /триста и тридесет лева/ –държавна такса и разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: