О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2434/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. Ш. срещу решение №1229 от 17.05.2018г., постановено по в.гр.д.№5569/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в частта му, с която е отменено решението на СГС по гр.д.№4432/2016г. за разликата от 90 000лв. до присъдената сума от 110 000 лв. и вместо него и отхвърлен иска на А. Ш. против ЗК„Л. инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика от 20 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решаващият състав неправилно е очертал обема на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства и неточно е приложил въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Оспорват се аргументите на апелативния съд за намаляване размера на обезщетението, свързани както със социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, така и с обстоятелството, че ищцата има и други дъщери, на които може да разчита за помощ и подкрепа. Излагат се доводи за значението на действащите нормативно определените лимити на застрахователните суми за обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждането на застрахователното дружество да заплати на ищцата допълнително сумата 20 000лв. (над присъденото обезщетение от 90 000лв.), ведно със законната лихва, считано от 08.09.2013г., както и разноски по делото за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси, обосноваващи според него наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно:
1. „За размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди съобразно въведения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в ППВС №4/68г. и в решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т..о.
2. „Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) фактът, че претендиращата обезщетение за неимуществени вреди от смърт на дете, има и други деца, които са живи и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение?”. Сочи се че въпросът е решен в противоречие с ППВС №4/68г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение №172/03.11.2017г. по т.д.№608/2017г., ВКС, ІІ т.о. и решение №124/14.07.2016г. по т.д.№2056/2015г., ВКС, І т.о. и
3. „За съобразяване на социално-икономическата обстановка при определяне размера на обезщетението и съобразяване с нормативно определените лимити за застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност” и задължителното излагане от страна на съда на съображения за значението им при определяне на обезщетение”. Според касатора въпросът е решен от въззивния състав в противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, както и с решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т..о., решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ІІ т..о. и решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на ВКС, ІІ т..о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗК„Л. И.” АД.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение от 12.07.2017г. по гр.д. №4432/2016г. на СГС, ГО, І-2 състав, в частта му, с която ответникът ЗК„Л. И.” АД е осъден да заплати на А. Ю. Ш. обезщетение за неимуществени вреди над 90 000лв. до присъдената от СГС сума от 110 000лв. като вместо това е отхвърлил иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за сумата над 90 000лв. С оглед липсата на касационна жалба от застрахователя ЗК „Л. И.” АД въззивното решение е влязло в сила в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение до размер на присъденото обезщетение от 90 000лв. Ето защо със сила на пресъдено нещо по делото е установено, че е ангажирана отговорността на застрахователното дружество по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на причинените на ищцата А. Ш. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Н. М., починала при пътнотранспортно произшествие на 08.09.2013г., станало в Република С. в резултата на виновното поведение за застрахования при ответното дружество водач на микробус ”Фолксваген” с рег. [рег.номер на МПС] – А. П. липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
С оглед определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД въззивният състав е обсъдил показанията на свидетелката К. Х., според които ищцата е преживяла тежко смъртта на дъщеря си Н. М.. Съдът е отразил, че преди злополуката е бил починал съпругът на М., която е останала сама с 4 деца. В решението е посочено, че загиналата и ищцата са живеели в съседни села, но редовно поддържали връзка като М. често посещавала майка си, помагала й в почистването на дома, понякога преспивала при нея, купувала й дрехи. Акцентирано е върху факта, че и понастоящем ищцата изпада в тежки депресивни състояния, свързани със смъртта на дъщеря й. Апелативният състав е посочил също, че ищцата има други две дъщери, едната от които живее в същото село, на чиято помощ и подкрепа ищцата може да разчита, както и че е имала син – Н. Щ., починал на 23.11.2013г., с когото е живяла в една къща.
Позовавайки се на посочените по-горе факти като релевантни за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, въззивният състав е приел, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 90 000лв. Съдът е аргументирал определения от него размер на обезщетението с близките отношения между ищцата и нейната загинала дъщеря, както и със страданието на А. Ш. от внезапната смърт на дъщеря й, допълнено със загубата на сина й Н. Щ.. Посочил е, че се съобразява и със социално-икономическата обстановка в страната към м.септември 2013г. В заключение въззивният състав е направил извода, че по делото не се установява, ищцата да е претърпяла от смъртта на дъщеря си такива тежки вреди, различни от обичайните при загуба на дете, които да обосновават обезщетение в размера, определен от СГС от 110 000лв.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпрос №1: „За размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди съобразно въведения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост”, не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС, обективирана в т.11 на ППВС №4/1968г. В посоченото Постановление на ВС е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които наследниците на починалия са претърпели и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди след обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Не може да обуслови допускане на касация доводът, че въззивният съд неточно е приложил въведения с чл.52 ЗЗД критерийй за справедлиевост, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросът №2: „Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) фактът, че претендиращата обезщетение за неимуществени вреди от смърт на дете, има и други деца, които са живи и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение?”, тъй като въпросът не е от значение за решаващата воля на съда. Въззивният състав е обсъдил обстоятелството, че ищцата има още две дъщери в контекста, че и двете дъщери (едната живееща в същото село) имат възможност и реално полагат грижи за майка им, без да е обосновал извода, че самият факт за наличието на други деца, обуславя определяне на по-нисък размер на обезщетението. В тази връзка не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване , тъй като цитираната практика на ВКС, обективирана в решение №172/03.11.2017г. по т.д.№608/2017г., ВКС, ІІ т.о. и решение №124/14.07.2016г. по т.д.№2056/2015г., ВКС, І т.о. е относима при извод на съда, че наличието на други деца е самостоятелно основание за намаляване размера на обезщетението.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване въпрос №3: За съобразяване на социално-икономическата обстановка при определяне размера на обезщетението и съобразяване с нормативно определените лимити за застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност” и задължителното излагане от страна на съда на съображения за значението им при определяне на обезщетение”. Следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с които касаторът аргументира становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Аналогично е и съобразяването на съда със социално-икономическата обстановка в страната към датата на злополуката като общ критерий за преценка на размера на справедливото обезщетение. В случая определеният размер на обезщетението от 90 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди от застрахователното събитие е съобразено със социално-икономическата обстановка в страната през месец септември 2013г. и не е в несъответствие с посочената от касатора практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1229 от 17.05.2018г., постановено по в.гр.д.№5569/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в обжалваната му част
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: