О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 23.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2631/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на З. (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1121 от 16.05.2017г., постановено по в.т.д.№4363/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в, с което е потвърдено решение №775/28.04.2016г. по т.д.№2149/2015г. на Софийски градски съд, VІ-6 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Твърди се, че към датата на постановяване на първоинстанционното решение ищецът А. К. не е съдружник в дружеството, което обстоятелство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.74 ал.1 ТЗ. Същевременно в касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост като се иска неговата отмяна. Оспорва се извода на съда за липса на основания за изключването на ищеца като съдружник като се акцентира върху обстоятелството, че нарушението на съдружника по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ е формално, при което наличието на вреда за дружеството не е елемент от фактическия му състав. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по всички твърдени нарушения на съдружника, а по тези, по които се е произнесъл, си е позволил да излага изводи по обстоятелства, за които не е бил сезиран, като ги е приел за установени без да бъдат доказани. Претендират се разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран следния въпрос, относим към допустимостта на въззивното решение, който според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №183/30.06.2014г. по т.д.№695/2012г. на ВКС, ІІ т.о., а именно: „Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца-съдружник в О. от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?”.
В изложението са поставени следните шест правни въпроса, за които касаторът твърди, че са обусловили изхода на спора и че са решени в противоречие с практиката на ВКС (решение №1690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, ІІ т.о., ТР №1/06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК, решение №35/28.03.2005г. по т.д.№430/2004г. на ВКС, ІІ т.о.), като същевременно се излагат съображения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1.„В кой момент настъпват подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140 ал.4 ТЗ за съдружниците в О. и за третите лица?”
2. „Какъв ефект има вписването по чл.140 ал.4 ТЗ?.
3. „Счита ли се за съдружник спрямо дружеството и съда заличеното лице от датата на заличаването му до датата на евентуалното му обратно вписване?”
4. „Формално ли е нарушението по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ и елемент ли са реално настъпилите имуществени вреди за търговеца от фактическия състав на нарушението?”
5. „Релевантно ли е неизпълнението на договорните задължения на съдружниците, породени от сключени между тях и ТД търговски сделки и влияе ли това поведение върху престижа и името на търговското дружество с оглед общото задължение за лоялност и духа на разпоредбите, които го регламентират?” и
6. „Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от А. К., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че поставените от касатора въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, което изключва наличието както на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, така и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. Същевременно се излагат доводи за валидността на обжалваното решение, както и за неоснователността на касационната жалба по съществото на спора.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №775/28.04.2016г., постановено по т.д.№2149/2015г. на СГС, VІ-6 с-в в обжалваната му от ответното дружество част, с която са отменени по искове на А. К. К. с правна квалификация чл.74 ТЗ взетите на основание допуснато нарушение на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ решения на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 19.03.2015г. по т.1, т.2 ,т.3 ,т.4 и т.5: за изключване на съдружника А. К.; за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на [фирма]; за изплащане на стойността на дружествения дял на А. К. по баланс на дружеството към датата на изключване на съдружника; за промяна на правноорганизационната форма на дружеството от О. в Е. и за приемане на нов учредителен акт.
С оглед направеното във въззивната жалба на ответното дружество оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че решението е валидно като постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентост по допустим иск, който е предявен в срока по чл. 74 ал.2 ТЗ – на 01.04.2015г. (при проведено общо събрание на съдружниците на 19.03.2015г). Съдът е приел за неоснователно твърдението за недопустимост на иска поради отпадане качеството на съдружник на ищеца А. К., позовавайки се на разпоредбата на чл. 74 ал.1 ТЗ, съгласно която всеки съдружник може да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна решението на общото събрание на съдружниците. Според въззивния състав меродавно за процесуалната легитимация на ищеца е обстоятелството същият да е бил съдружник в дружеството към момента на вземане на решението, предмет на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ, какавто е настоящия случай. Съдът е посочил, че вписване по партидата на търговското дружество на обстоятелството за изключване на съдружника, макар и да има действие от вписването на основание чл. 140, ал. 4 от ТЗ, не лишава ищеца от вече придобитото от него право в качеството му на съдружник да иска отмяна на решенията, което правило е застъпено в задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение №186/30.01.2017г. по т.д.2410/15г. на ВКС, решение № 128/09.11.2009г. по т.д.269/2009г. на ВКС І ТО, решение № 204/06.06.2012г. по т.д. 898/10г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 46/22.04.2010г. по т.д. 500/09г. на ВКС, ІІ ТО.
С оглед поддържаното във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, основано на твърдението на дружеството за наличие на нарушения на задълженията на А. К. като съдружник по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, въззивният съд е приел, че по делото не се установява ищецът да е действал против интересите на дружеството, изтегляйки сума в размер на 1 210лв. Според съда, видно от вписванията в търговския регистър към датата на изтегляне на сумата, съдружниците са били и управители като са упражнявали представителната власт заедно и поотделно. В решението е посочено, че от писмените доказателства, които са неоспорени от въззивния жалбоподател в срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 193 от ГПК, е била налице практика за теглене и на по-големи суми. Съдът е обосновал извода че в случая сумата е била изтеглена от К. в качеството му на управител, имащ правото да тегли парични средства от банкови сметки като е акцентирал върху факта, че не е доказано ищецът да е действал в друго качество. Отделно според съда еднократното теглене на сумата от 1 210лв. не може да обоснове действие против интересите на дружеството само по себе си, тъй като липсва системност на действия срещу интересите на дружеството.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на дружеството за допуснато от съдружника-ищец нарушение по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, състоящо се в опит за влизане на 22.1.2015г. в сграда, собственост на дружеството и квалифицирането на този опит като възможност за прекратяване на сключен договор за наем и възможност за пораждане задължение за дружеството за плащане на неустойки. Съдът е посочил, че опитът да се влезе в сграда не води до смущаване ползването й, предоставено от дружеството чрез единия съдружник, а само до хипотетична възможност да възникне задължение за заплащане на неустойка на основание този договор за наем, поради което сам по себе си опитът не може да се квалифицира като действие против интересите на дружеството. На второ място съдът е посочил, че от доказателствата по делото не е установено преустановяване ползването на вещта от наемателя, което може да е основание за пораждане задължението на дружеството. Според въззивния състав следва да бъде доказано конкретно какви последици са произтекли от този опит, като дори да няма правни последици, каква опасност е създал този опит. Отделно съдът е акцентирал върху факта, че няма доказателства за следващи посещения, поради което единичната проява не може да се приеме като нарушение на задължението на съдружника да не нарушава ползването на наетия имот и да не съдейства на дружеството да изпълни задължението си по договора.
Съдът е приел за недоказано поддържаното от въззивника основание по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ – оспорване на продажба на недвижим имот, като е посочил, че по делото не са представени доказателства от [фирма] за осъществено нарушение, състоящо се в предявяване на претенции срещу купувача на имота идентификатор 68 134.1508.3066.1. В решението е отразено, че в случая предявяването на претенции е общо, неконкретизирано, че не е установено в какво качество К. е направил тези изявления, поради което същите не могат да се квалифицират като действие срещу интересите на дружеството. Посочено е, че ако един от съдружниците, който има качеството и на управител на дружеството, счита, че правата на дружеството са нарушени, то следва да се приеме, че има право да защити дружеството.
На последно място според въззивния състав, посочените в решението на общото събрание на съдружниците нарушения – извършена злоупотреба с членствени права и създаване предпоставки за налагане на имуществени санкции на дружеството, са неконкретни, тъй като представляват правна квалификация и поради непосочване на факти съдът не може да направи извод, че са настъпили. В тази връзка съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №126/08.07.2013г. по т.д.№ 943/2012г. на ВКС, ІІ т.о., и решение №171/13.03.2012г. по т.д.№ 860/2010г., според която следва да се установи конкретно дължимо поведение от съдружника, произтичащо от закона, дружествения договор или решение на Общото събрание на съдружниците, което е виновно и при наличие на което като крайна санкционна мярка следва да се предприеме изключване на съдружник. В решението е посочено, че доводът за това, че законът не поставя изискването за вреди в случая е неотносим, тъй като по делото не е доказано, че описаното в протокола от общото събрание на съдружниците поведение на ищеца, е довело до нарушение на задълженията му като съдружник да не действа срещу интересите на дружеството. Според съда с еднократните действия, които са посочени, не може да се установи уронване престижа на [фирма], засягане на доброто му име и възникване на задължения от неправомерното поведение на съдружника за дружеството.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно указанията в т.1 от Т..решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за евентуалната недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, касационният състав следи служебно, без да е необходимо наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Въпросът: „Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца-съдружник в О. от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?” и формулираните допълнително въпроси: №1.„В кой момент настъпват подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140 ал.4 ТЗ за съдружниците в О. и за третите лица?”; 2. „Какъв ефект има вписването по чл.140 ал.4 ТЗ?. и №3. „Счита ли се за съдружник спрямо дружеството и съда заличеното лице от датата на заличаването му до датата на евентуалното му обратно вписване?” са въпроси, поставени от касатора във връзка с касационното оплакване за недопустимост на въззивното решение и следва да бъдат разгледани от касационният състав в контекста на дължимото служебно произнасяне за евентуалната недопустимост като предпоставка за допускане на касация с оглед твърдението на касатора за липсата на легитимация на ищеца по иска по чл.74 ТЗ като абсолютна процесуална предпоставка за правото му на иск.
Въззивното решение не е евентуално недопустимо. Към датата на провеждане на общото събрание на съдружниците – 19.03.2015г., ищецът А. К. е бил съдружник в [фирма], което обуславя правото му на иск по чл.74 ал.1 ТЗ, независимо от факта, че впоследствие решението за изключването му е било вписано в Търговския регистър. Разпоредбата на чл.140 ал.4 ТЗ за действието на вписването на решението за изключването на съдружника е неотносимо за правото му да иска отмяна на решението на общото събрание, с което е изключен, произтичащо пряко от разпоредбата на чл.74 ал.1 ТЗ. Както е посочено в цитираната от въззивния съд съдебна практика на ВКС, активната легитимация на ищеца е обусловена от качеството му съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска по чл.74 ал.1 ТЗ, което качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. Представеното от касатора решение №183/30.06.2014г. по т.д.№695/2012г. на ВКС, ІІ т.о. има предвид влиянието върху активната легитимация на ищеца на други обстоятелства, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, които изключват правния интерес за ищеца от отмяна на решението, какъвто не е случая при вписано решение в Търговския регистър, което се атакува от съдружника, за който е налице правен интерес от отмяна на атакуваните решения, включително и с оглед разпоредбата на чл.30 ал.2 З..
Извън хипотезите на евентуална нищожност, респ. на евентуална недопустимост на въззивното решение, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Т.. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпрос №4: 4. „Формално ли е нарушението по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ и елемент ли са реално настъпилите имуществени вреди за търговеца от фактическия състав на нарушението?” и въпрос №6: „Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител?” не са въпроси, обусловили решаващите изводи на съда и като такива не обосновават наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че по нито едно от оплакванията на въззивника за наличие на допуснати нарушения, съставляващи основание за изключване по чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, съдът не е приел като решаващ, самостоятелен аргумент, че от нарушението следва да настъпи имуществена вреда за търговеца, респ., че е необходимо да бъде установена причинно-следствена връзка между виновното поведение на съдружника и нанесените вреди на дружеството. Напротив, съдът е изложил аргументи за недоказаност на отразените в протокола от общото събрание нарушения като действия против интересите на дружеството – действия по теглене на сума и по оспорване на продажба на недвижим имот в рамките на компетентността на ищеца като управител, липсата на системност, респ. еднократност на определени действия, които не могат да бъдат характеризирани като действия против интересите на дружеството по см. на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, недовършен опит за влизане в сградата, който сам по себе си не е свързан с нарушаване ползването на предоставения под наем имоти и др. В тази връзка така формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда за отмяна на атакуваните решения.
Въпрос №5: „Релевантно ли е неизпълнението на договорните задължения на съдружниците, породени от сключени между тях и ТД търговски сделки и влияе ли това поведение върху престижа и името на търговското дружество с оглед общото задължение за лоялност и духа на разпоредбите, които го регламентират?” е въпрос изцяло относим към правилността на обжалваното решение и в частност към неговата обоснованост, която като касационно основание не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1121 от 16.05.2017г., постановено по в.т.д.№4363/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: