О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 09.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 881/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №336 от 22.12.2015г., постановено по в.т.д.№635/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №487/16.06.2015г., постановено по т.д.№2203/2013г. на Варненски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът е претендирал реално изпълнение на договорните задължения на ответника, заедно с обезщетение, а не обезщетение за вреди от пълното неизпълнение на предварителния договор. Излагат се съображения за необоснованост на решението, свързани с тезата на касатора, че от доказателствата по делото се установява, че ответното дружество виновно е изпаднало в забава относно приключването на процеса по присъединяване на вятърната електроцентрала към електрическата мрежа, както и че е налице причинна връзка между неизпълнението и претърпените имуществени вреди. Посочват се допуснати от въззивния съд нарушения на материалноправни норми, относими към задълженията на електроразпределителното дружество по проучване на условията за начина на присъединяване, съгласуване на условията с Н., сключването на предварителния договор за присъединяване, подготовката и сключването на окончателен договор в 60 дневен срок / до 4.09.2009г./ от подаване на искането от възложителя. Касаторът поддържа наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с необсъждането на възраженията, направени с въззивната жалба, за неправилна правна квалификация на иска, за неприложимост на разпоредбите на ЗЗД, за липса на анализ на причините, довели до прекратяване на договора, както и за неправилно прилагане на разпоредбата на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З.. С касационната жалба се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което ответното дружество да бъде осъдено за заплати на ищеца исковите суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроси, за които твърди, че са относими за спора и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно:
„Прекратяването на предварителни договори за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при условията на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. /обн. ДВ бр.29/2012г. в сила от 10.04.2012г./ има ли обратно действие или действие занапред?”
„В случай, че договор е прекратен по силата на закон, може ли изправната страна да търси обезщетение за вредите, причинени й поради неизпълнение от другата страна по време на действие на договора?”
„В случай, че договор е прекратен по силата на закон, може ли изправната страна да търси обезщетение за вреди поради забавата на другата страна по време на действие на договора, станала основание за прекратяване на договора по силата на закона?”
„Прекратяването на договорното правоотношение ex lege води ли до погасяване правото на страните на претендират обезщетение за неизпълнение по договора спрямо своя съконтрахент?”
„Следва ли претенцията с правно основание чл.79 ал.1 З. за присъждане на обезщетение за неизпълнение да се основава единствено на действащо валидно облигационно отношение към момента на предявяване на иска?”
„Може ли да се търси обезщетение за неизпълнение с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за период, обхващащ действието на договора преди неговото прекратяване?”
„Прекратяването на договорното правоотношение води ли до прекратяване последиците от забавата, на която и да е страна по договора, възникнали преди прекратяването?”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът: „Може ли исковата претенция с правно основание чл.79 ал.1 З. за присъждане на обезщетение за неизпълнение да се основава само на валидно действащо облигационно правоотношение или обезщетение за неизпълнението може да се търси и за период, обхващащ действието на договора преди неговото прекратяване?”, се решава противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, която теза е подкрепена с приложеното към касационната жалба влязло в сила решение по гр.д.№3001/2007г. по описа на СГС, ІІ-Б отд.
На последно място в изложението е поставен въпросът: „Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, разглеждането на непредявен иск?”, за който въпрос се твърди, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №6/21.02.1979г., ППВС №1/10.11.1985г., решение №51/7.04.2009г. по т.д.№623/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №176/3.11.2010г. по т.д.№118/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №186/26.11.2010г. по т.д.№417/2009г. на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество по касация [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че касаторът не е обосновал тезата си, че поставените от него материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, както и тази на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З., не са неясни и не се нуждаят от тълкуване. Акцентира се върху неточността в становището на касатора, залегнало в поставените въпроси, че договорът е прекратен ex lege, без да е отчетено, че прекратяването на договора е опосредено от активни действия на страната, която има интерес от присъединяването към електроразпределителната мрежа. Ответното дружество оспорва оплакването за недопустимост на решението като аргументира становището си, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат изчерпателно доводи за правилността на въззивното решение по съществото на спора. Иска се да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. при допускане на касация – същото да бъде оставено в сила, с присъждане на направените от ответника разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №487/16.06.2015г., постановено по т.д.№2203/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, са отхвърлени предявените на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 и чл.86 ЗЗД от [фирма] искове против [фирма]: – за сумата 190 111.48лв., претендирана като обезщетение за претърпени загуби, представляваща общата стойност на сторените разноски във връзка със сключването на предварителен договор, респ. окончателен договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, – за сумата 9 888.52лв., предявен като частичен иск от цялото вземане в размер на 827 670.12лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на неполучената продажна цена поради несключване на договор за продажба на дружествени дялове между ищеца и трето лице и за сумата 2 282.33лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на претендираните обезщетения от датата на забавата до завеждане на исковата молба.
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение от 22.12.2015г., постановено по в.т.д.№635/2015г. на Варненски апелативен съд, е потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният състав е приел за установено, че на 18.08.2008г. между страните е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-764/13.06.2008-3062-ВГ-22.07.2008г. Съгласно чл.1 ал.1 от предварителния договор ответното дружество /правоприемник на Е.О.Н/ е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на ищеца – вятърна електроцентрала, състояща се от два ветрогенератора с обща инсталирана мощност от 4 М., която следва да се изгради в поземлени имоти в землището на [населено място], [община] като е предвидено мястото на присъединяване на вятърната централа към електроразпределителната мрежа да е съществуващата въздушна линия 20 КВ „Плачи дол” от подстанция „Б.”, собственост на Н.. Във въззивното решение е отразено, че в чл.26 от предварителния договор е предвидено, че производителят може да прекрати договора когато отпадне необходимостта от присъединяване на обекта, както и в случай на осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора, а съгласно чл.28 при прекратяване на договора по искане на производителя, същият е длъжен да заплати всички извършени работи от електроразпределителното дружество.
Съдът е приел за установено, че с искане вх.№ 265048/06.07.2009г. до ответното дружество, ищецът е направил искане за сключване на окончателен договор за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа. С писмо № 26-00-474 от 22.10.2009г. на преносното предприятие [фирма], ответното дружество е уведомено, че е преустановено разглеждането и съгласуването на искания за присъединяване на ВИЕ, разположени на територията на област Д., постъпили в Н. след 01.08.2009г. С искане вх.№ 827486/11.10.20011г., ищецът е отправил второ искане за сключване на окончателен договор, на който ответникът е отговорил отрицателно, като се е мотивирал, че положителен отговор на Н. за присъединяване към предвидената по договора подстанция не е даден до момента.
В решението на апелативния съд е посочено, че по повод на заявленията за присъединяване и предварителния договор за присъединяване, сключен с ищеца, с писмо изх.№ 30 90/29.05.2012год., ищецът е бил уведомен за влезлите в сила на 10.04.2012г. разпоредби на пар.18 ЗИД З.. Съдът е отразил, че с писмо изх.№ ЕВ 66-4547/26.07.2012г., ищецът [фирма] е бил уведомен, че в съответствие със съгласуваните от преносното предприятие графици за присъединяване, срокът за присъединяване на централата на ищеца е 31.12.2018г. С писмото ищцовото дружество е уведомено за разпоредбата на пар.18 ал.3, според която в срок до 1 месец производителят е необходимо да заяви писмено съгласие или несъгласие с така предложения срок, като при съгласие ще му бъде предложен от електроразпределителното дружество анекс към предварителния договор. Посочено е, че с писмото ищецът изрично е предупреден, че при несъгласие с определения срок, или при липса на отговор, на основание пар.18 ал.6, предварителния договор ще се счита за прекратен. Въззивният съд е приел за безспорно, че [фирма] не е заявило до ответното дружество съгласие или несъгласие относно срока за присъединяване, поради което действието на предварителния договор от 18.08.2008г. е прекратено на основание § 18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. / поради изтичане на срока по § 18 ал.3 от ПЗР ЗИД З./.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявените от ищеца искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за настъпили вреди от неизпълнение на поетите с предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-764/13.06.2008-3062-ВГ-22.07.2008г. задължения, обхващащо претърпени загуби и пропуснати ползи в общ размер на 200 000лв. са неоснователни, за което е изложил следните съображения:
На първо място съдът е посочил, че релевантно за спора е обстоятелството, че предварителният договор е прекратен на основание пар.18 ал.6 ПЗР ЗИД З. в резултат на поведението на ищеца. Според съда това е така, тъй като „ищецът не е заявил съгласие, или несъгласие в посочения срок, каквото е изискването на ал.3.” Съдът е аргументирал извода си, че поведението на ищеца е единствената причина за прекратяването на предварителния договор с разпоредбата на пар.18 ал.4 ПЗР ЗИД З., съгласно която „в случай на заявено съгласие по ал.3, срокът за присъединяване се определя с анекс към съответния предварителен договор за присъединяване” и съгласно която разпоредба договорната връзка е щяла да бъде продължена при заявено съгласие от страна на [фирма] чрез сключването на анекс към предварителния договор. Съдът е посочил, че след прекратяването на облигационната връзка [фирма] не може да се търси изпълнение на договора, заедно с обезщетение за вреди, основаващо се на валидно действаща облигационна връзка. Съдът е обосновал извода, че с прекратяването на предварителния договор се заличават последиците от евентуално допусната забава при изпълнение на договорните задължения като предпоставка за претенция за вреди в резултат на допуснатата забава.
На второ място съдът е приел, че исковите претенции са неоснователни и с оглед клаузите на предварителния договор от 18.08.2008г.. Във въззивното решение е посочено, че в глава VІІІ на договора страните са уредили отношенията при неговото прекратяване като не са предвидили ответното дружество да носи отговорност при прекратяване на договорното правоотношение. Съдът е акцентирал върху клаузите на чл.26-28 от договора, даващи възможност на производителя на прекрати предварителния договор, заплащайки всички фактически извършени работи от електроразпределителното дружество.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение, обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и в която връзка в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен въпроса: „Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, разглеждането на непредявен иск?”. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният състав следи служебно за допустимостта на обжалваното решение. В случая не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по исковете, предявени с исковата молба и уточнени с допълнителната искова молба на посоченото от ищеца основание – чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, съответстващо на търсената от ищцовото дружество защита за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от виновно неизпълнен договор. Предмет на спора не са искове по чл.88 ал.1 ЗЗД, тъй като нито с исковата молба, нито с допълнителните уточнения, ищецът не е твърдял, че е развалил предварителния договор по реда на чл.87 и сл.ЗЗД, респ., че е развалил договора на основание чл.27 от предварителния договор, предвиждащ правото на кредитора да развали договора при забавено изпълнение.
Не може да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК въпросът: „Прекратяването на предварителни договори за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при условията на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. /обн. ДВ бр.29/2012г. в сила от 10.04.2012г./ има ли обратно действие или действие занапред?”. Въпросът не е значим за спора, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивният състав е приел, че предварителният договор е бил прекратен на основание пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. през 2012г. след изтичането на едномесечния срок от уведомлението за новите графици за присъединяване, без да е придал обратна сила /обратно действие/ на посочената разпоредба.
Не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение и останалите материалноправни въпроси поставени от касатора: „В случай, че договор е прекратен по силата на закон, може ли изправната страна да търси обезщетение за вредите, причинени й поради неизпълнение от другата страна по време на действие на договора?”;„В случай, че договор е прекратен по силата на закон, може ли изправната страна да търси обезщетение за вреди поради забавата на другата страна по време на действие на договора, станала основание за прекратяване на договора по силата на закона?”; „Прекратяването на договорното правоотношение ex lege води ли до погасяване правото на страните на претендират обезщетение за неизпълнение по договора спрямо своя съконтрахент?”; „Следва ли претенцията с правно основание чл.79 ал.1 З. за присъждане на обезщетение за неизпълнение да се основава единствено на действащо валидно облигационно отношение към момента на предявяване на иска?”; „Може ли да се търси обезщетение за неизпълнение с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за период, обхващащ действието на договора преди неговото прекратяване?” и „Прекратяването на договорното правоотношение води ли до прекратяване последиците от забавата, на която и да е страна по договора, възникнали преди прекратяването?”. Посочените въпроси също не са значими за правния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК по следните съображения:
Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че предварителният договор е бил прекратен на основание пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. през 2012г., поради поведението на ищеца, който е отказал /не е уведомил в срок електроразпределителното дружество/ продължаването му чрез сключване на анекс с определянето на нов срок за присъединяване към електропреносната мрежа. Решаващите мотиви на съда са свързани с последствията от прекратяване на предварителен договор по реда на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З. при отказ на производителя да го продължи чрез сключването на анекс, а не по принцип – с последствията от прекратяването на облигационен договор по силата на закон. Поставените от касатора въпроси не визират последиците от прекратяването на облигационното правоотношение, когато прекратяването е резултат от нежеланието на едната страна да продължи договора при предвидените в закона условия. Ето защо доколкото във въпросите не е отчетено специфичното правно основание за прекратяване на облигационната връзка, същите не се явяват въпроси обусловили правните изводи на съда.
Действително в мотивите на решението въззивният съд е направил съждението, че отговорност за вреди на основание чл.79 ал.1 ЗЗД може да се търси само при валидно облигационно отношение. Анализът на решението сочи, че този извод е направен в контекста на приложението на разпоредбата на пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З., а именно, че при прекратен договор на основание пар.18 ал.6 /който договор не е бил развален на осн. чл.87 ЗЗД преди прекратяването му/, производителят няма право да претендира обезщетение за вреди по чл.79 ЗЗД. Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общотеоретични въпроси по приложението на разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК излизат извън контекста на въпроса за отговорността на електроразпределителното дружество при прекратен договор на основание пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З..
Независимо от горното следва да се отбележи, е че въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за отхвърляне на исковете, позовавайки се на клаузите на договора от 18.08.2008г. /чл.26 – чл.28 от договора/. Съдът е стигнал до извода, че „по сключения между страните предварителен договор за присъединяване, страните не са договорили ответното дружество да носи отговорност за вреди при прекратяване на договорното отношение” и на тази база претенцията за вреди се явява неоснователна. В изложението липсват въпроси относно решаващите изводи на съда, свързани с уговорените от страните последици при прекратяване на договора, на които се е позовал въззивния състав.
По аналогични на изложените по-горе съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с оглед въпроса, за който касатора твърди, че се решава противоречиво от съдилищата: „Може ли исковата претенция с правно основание чл.79 ал.1 З. за присъждане на обезщетение за неизпълнение да се основава само на валидно действащо облигационно правоотношение или обезщетение за неизпълнението може да се търси и за период, обхващащ действието на договора преди неговото прекратяване?”. Въпросът, изваден от контекста на прекратяването на облигационното правоотношение на основание пар.18 ал.6 от ПЗР ЗИД З., не е значим за конкретния спор като обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно следва да се има предвид, че формулираните от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.79 ал.1 ЗЗД, не налагат тълкуване, промяна на законодателството или актуализиране на съдебната практика като допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и чл.80 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в полза ответното по касация дружество [фирма]– [населено място] в размер на 7 920 лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №336 от 22.12.2015г., постановено по в.т.д.№635/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма] –[ЕИК] от [населено място], район „В.” [улица] да заплати на [фирма]-ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 7 920лв. /седем хиляди деветстотин и двадесет лева/ – разноски направени за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :