О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 06.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1190/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Маринер” ООД (н.) –гр.Б., срещу решение №111 от 08.11.2017г., постановено по в.т.д.№258/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261 от 03.07.2017г. по т.д.№402/2016г. на Окръжен съд-Бургас (неправилно, посочено като решение по т.д.№387/2016г. на Окръжен съд-Бургас) в частта му, с която е обявена на основание чл.647, ал.1 т.6 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Маринер” ООД (н.) извършената от „Маринер” ООД сделка на разпореждане с имущество, обективирана в нот.акт, вписан под вх.№5150, акт №200, т.15, д.№2579/2014г. на нотариус В. Д., включваща продажба от „Маринер” ООД на „Балканска инвестиционна компания” АД на два самостоятелни обекта: гараж №13 и гараж №14, находящи се в [населено място], [улица], ет.1.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че фактическият състав по прехвърляне на дялове на дружество с ограничена отговорност следва да се счита за завършен след вписване на продажбата на дяловете по партидата на дружеството. Според касатора договорът от 30.01.2014г., с който лицето С. Г. е закупила от „Маринер” ООД дяловете на дружеството „Интерконсултинг” ЕООД е консенсуален, поради което в случая следва да се приеме, че към датата на сключване на атакуваната на основание чл.647, ал.1 т.6 ТЗ сделка – 12.05.2014г., касаторът „Маринер” ООД не е било свързано лице по смисъла на §1 ал.1, т.3 ДРТЗ с „Балканска инвестиционна компания” АД чрез дружеството „Интерконсултинг” ЕООД. Отделно се твърди, че по делото няма данни представляващият дружеството-купувач „Маринер” ООД Д. Т., да е в каквито и да е роднински отношения с представляващите „Балканска инвестиционна компания” АД – Ц. Т. и В. Л.. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения от синдика на „Маринер” ООД (н.) иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение като е поставен следния материалноправен въпрос: „Кой е релевантния момент към който следва да се счита процесната сделка – продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност – за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №886/28.02.2006г. по т.д.№159/2005г. на ВКС, ІІ т.о. и с решение от 22.12.2006г. по т.д.№451/2006г. на ВКС, І т.о.
Отделно, без да е формулиран като конкретен въпрос, касаторът е посочил, че „вторият въпрос, по който БАС е дал разрешение в противоречие със закона, е извода, че е налице свързаността на регламентираната в пар.1, ал.1 т.3 ТЗ между две дружества, когато управителят на О. е член на съвета на директорите на акционерното дружество, без да има правото да то представлява”. В изложението се твърди, че т.н. втори въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от синдика на „Маринер” ООД (н.), в който се поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси нямат характеристиката на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и същевременно същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Не е представен отговор на касационната жалба от ответника „Балканска инвестиционна компания” АД – ответник по иска и необходим другар на касатора в производството по претенцията по чл.647, ал.1 ТЗ.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №261 от 03.07.2017г., постановено по т.д.№402/2016г. на Окръжен съд-Бургас, след отхвърляне на предявения главен иск по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ, е обявена на основание чл.647, ал.1 т.6 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Маринер” ООД (н.) извършената от „Маринер” ООД сделка, обективирана в нот.акт, вписан под вх.№5150, акт №200, т.15, д.№2579/2014г. на нотариус В. Д., включваща продажба на „Балканска инвестиционна компания” АД на два самостоятелни обекта: гараж №13 и гараж №14, находящи се в [населено място], [улица], ет.1. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявения от синдика на „Маринер” ООД (н.) против „Маринер” ООД (н.) и „Балканска инвестиционна компания” АД при условията на евентуалност иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Въззивният състав е приел за безспорно установено, че атакуваната от синдика на „Маринер” ООД (н.) сделка, обективирана в нот.акт, вписан под вх.№5150, акт №200, т.15, д.№2579/2014г. на нотариус В. Д., е извършена на 12.05.2014г. от длъжника в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ГПК за откриване на производство по несъстоятелност на „Маринер” ООД на 24.06.2015г., както и че процесната сделка уврежда кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ. С оглед оплакванията във въззивната жалба апелативният съд е изложил два отделни аргумента в подкрепа на извода на първата инстанция, че купувачът по процесния договор за продажба „Балканска инвестиционна компания” АД е свързано лице с длъжника „Маринер” ООД към датата на сключване на договора
На първо място, за да обоснове извода за наличие на свързаност между длъжника-продавач и третото лице-купувач по смисъла на §1 ал.1, т.3 ДРТЗ, опосредено чрез дружеството „Интерконсултинг” ЕООД, въззивният състав е посочил, че „Маринер” ООД е бил собственик (100% от дяловете) на капитала на „Интерконсултинг” ЕООД, което дружество от своя страна притежава 40% от капитала на „Балканска инвестиционна компания” АД. В решението е отразено, че с договор за прехвърляне на дялове, сключен между „Маринер” ООД и С. Г. Т. в писмена форма с нотариална заверка на подписите на 30.01.2014г. всички дялове в едноличното дружество са били прехвърлени на Т. и тя е станала собственик и управител на „Интерконсултинг” ЕООД. От своя страна С. Т. е била съдружник в „Маринер” ООД до 24.11.2013г., когато е прехвърлила дяловете си на Д. Г. Т..
Съдът е посочил, че с договора за продажба на дялове от 30.01.2014г. е настъпила промяна в собственика на капитала на „Интерконсултинг” ЕООД, в управителя му, но че тази промяна има своето конститутивно действие от момента на вписването й в Търговския регистър на 13.08.2014г. (т.е. след сключването на атакуваната сделка от 12.05.2014г.). Според апелативния състав с подписването на договора за прехвърляне на дялове настъпват транслативните последици във вътрешните дружествени отношения, но прехвърлянето подлежи на вписване съгласно чл.129, ал.2 ТЗ, след което тези придобити права могат да се противопоставят на третите лица и да имат значение по отношение на същите, включително по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. В обжалваното решение е изразено становището на съда, че когато е налице цялостна промяна в правен субект (какъвто е настоящия случай с едноличното О.), предвидената от законодателя квалифицирана форма за действителност на продажбата на дялове е насочена не само към охраняване правата на страните по сделката, но и на неограничен кръг лица, като крайната цел е да се създаде сигурност в гражданския и търговския оборот. Според апелативният състав вписването на договора по реда на чл.129, ал.2 ТЗ, с което той става достояние на неограничен кръг лица, е предназначено договорът да произведе действие и по отношение на самото дружество като самостоятелен правен субект, което не се идентифицира с притежателя на дяловете му. Съдът е акцентирал върху практиката на ВКС (и в частност върху постановките в решение №72/18.03.2008г по т.д.№725/2007г. на ВКС, ІІ т.о.), в която се приема, че договорът за прехвърляне на дялове е консенсуален, поради което транслативният ефект на прехвърлянето на дялове настъпва от момента на договора за продажба, което е от значение за съдружниците и вътрешните отношения в дружеството, но с конститутивното действие на вписването настъпва защитното и оповестителното му действие спрямо третите лице.
Отделно въззивният състав е изложил съображения за свързаност между „Маринер” ООД и „Балканска инвестиционна компания” АД по смисъла на §1 ал.1, т.3 ДРТЗ и с оглед обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор – 12.05.2014г., лицето Д. Т. Г. е съдружник в „Маринер” ООД ( на 28.11.2013г. са му прехвърлени дяловете от С. Т., а на 14.03.2014г. – от В. В. и Ц. Т.). Съдът е посочил, че в същото време Д. Т. Г. е член на Съвета на директорите на „Балканска инвестиционна компания” АД.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК въпрос: „Кой е релевантния момент към който следва да се счита процесната сделка – продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност – за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?” не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът не кореспондира с мотивите на обжалваното решение и в тази връзка не е обусловил решаващата воля на съда. Въззивният състав е отчел консенсуалния характер на договора за прехвърляне на дялове в отношенията между съдружниците, т.е. приел е постановката, включена във въпроса на касатора, че договорът се счита сключен към момента на подписването му в предвидената от закона форма. В случая обаче съдът е акцентирал върху значението на вписването на договора в търговския регистър по чл.129, ал.2 ТЗ спрямо третите лице (включително и за кредиторите на дружеството) и е обосновал извода, че до извършване на вписването, за третите лице няма промяна в собствеността и управлението на едноличното дружество, което от своя страна обуславя наличие на свързаност по смисъла на §1 ал.1, т.3 ДРТЗ между ответниците по делото.Този решаващ извод на съда за действието на вписването спрямо третите лица, не е предмет на поставения от касатора въпрос (по начина, по който същия е формулиран).
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване твърдението на касатора, че „вторият въпрос, по който БАС е дал разрешение в противоречие със закона, е извода, че е налице свързаността на регламентираната в пар.1, ал.1 т.3 ТЗ между две дружества, когато управителят на О. е член на съвета на директорите на акционерното дружество, без да има правото да то представлява”. На първо място липсва формулиран конкретен въпрос, така както се изисква съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Но дори твърдението да бъде перефразирано във въпрос: „дали е налице свързаност между двете дружества по смисъла на пар.1, ал.1 т.3 ТЗ, когато управителят на О. е член на съвета на директорите на акционерното дружество, без да има правото да то представлява”, в случая не следва да се допуска касация, тъй като от една страна този въпрос е относим само до един от самостоятелните доводи на въззивния съд да уважи претенцията по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, а от друга страна – по този въпрос касаторът не установява наличието на твърдението от него допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111 от 08.11.2017г., постановено по в.т.д.№258/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261/03.07.2017г. по т.д.№402/2016г. на Окръжен съд-Бургас (неправилно, посочено като решение по т.д.№387/2016г. на Окръжен съд-Бургас) в частта му, с която е обявена на основание чл.647, ал.1 т.6 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Маринер” ООД (н.) сделката между „Маринер” ООД и „Балканска инвестиционна компания” АД, обективирана в нот.акт, вписан под вх.№5150, акт №200, т.15, д.№2579/2014г. на В. Д., нотариус с район на действие РС-Б., рег.№491 на НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: