О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 12.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1999/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. срещу решение №721 от 29.03.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 20.07.2016г. по гр.д.№12597/2012г. на СГС, г.о., І-10 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на въззивния съд, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователното събитие, представляващо деликт, извършено от лице, застраховано при член на международната система „Зелена карта”. Излагат се съображения за наличие на виновно противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил с ремарке Скания с № Е. К. Е. М. за станалото пътнотранспортно произшествие на 25.09.2007г. в Република Гърция, ангажиращо отговорността на предпочитания ответник – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, респ. отговорността на евентуалния ответник – [фирма], за заплащане на претендираното обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди. Сочи се, че е налице разминаване между събраните по делото доказателства и изводите на съда, като се твърди, че съдът не е кредитирал неоспорения от ответниците протокол за ПТП, заключението на вещото лице и свидетелските показания. Поддържа се, че предявения иск е доказан по основание и размер, поради което се претендира отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е поставил материалноправни и процесуалноправни въпроси, групирани в зависимост от твърдените от него допълнителни предпоставки за допускане на касация, съответно по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори от ответниците „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” и [фирма].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С атакуваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №6154/20.07.2016г. по гр.д.№12597/2012г. на СГС, с което са отхвърлени предявения от Г. В. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.284 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 КЗ(отм.) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 25.09.2007г. в Република Гърция и предявения при условията на евентуалност против [фирма] иск с правно основание чл.269 ал.4 КЗ(отм) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото произшествие.
Въззивният съд е приел за установено, че на 25.09.2007г. ищецът Г. В., управлявайки автомобил „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС] на територията на Република Гърция, е бил тежко увреден при настъпване на ПТП, изразяващо се в сблъсък между управлявания от него лек автомобил и товарен автомобил „Скания“ – с гръцка регистрация. Съдът е посочил, че от представените по делото в превод от гръцки език два експертни доклада за състоянието на автомобилите след произшествието се установява, че към часа на катастрофата товарният автомобил се е движел със скорост около 75 км/ч.. Посочил е, че в протокола за оглед, съставен от компетентните гръцки власти, са описани двата автомобила, участвали в пътнотранспортното произшествие и че като първи автомобил е посочен лекия автомобила, а като втори – товарния автомобил влекач „Скания“. Съдът е отразил, че в т.11 от огледния протокол е записано: „Ограничение на скоростта: максимална разрешена скорост за първия автомобил е 90 км/ч, а за втория 20 км/ч.“.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетелите Харизан К. и А. Д., които са пътували в лекия автомобил, и с оглед заключението на вещото лице доц.А. А. по извършената автотехническа експертиза, изготвена на базата на писмените доказателства, съставени от гръцките власти, апелативният съд е приел за установен следния механизъм на ПТП: „Товарният автомобил „Скания“ се е движел по главен междуградски път Н. М. – С. със скорост около 75 км/ч. В същото време по напречен второстепенен път отляво на товарния автомобил се приближавал лекият автомобил „Фолксваген“ със скорост около 80 км/ч., При наличие на знак „Стоп“, лекият автомобил не е спрял, а е навлязъл в кръстовище и е бил ударен от товарния, който го е влачил около 24 м. след мястото на удара. Мястото на удара е в зоната на кръстовището между главния и второстепенния път. При тези скорости, опасната зона за спиране на товарен автомобил „Скания“ е 80 м., а на „Фолксваген голф“ – 64 м. Отразеният спирачен път на товарния автомобил е 14 м. – от момента, в който водачът му е възприел лекия като опасност и е реагирал.” Съдът се е позовал и на допълнителното заключение на вещото лице А., според което „лекият автомобил „Фолксваген“ е бил спрял на стоп-линията и водачът му е потеглил, но след това не е реагирал за спиране на появата на товарния автомобил “Скания“, а е продължил, завил е наляво и е преминал през близката лента на главния път и тогава е настъпил ударът.”
В обжалваното решение е акцентирано върху извода на вещото лице А., че в момента, в който водачът на товарния автомобил е имал оптическа видимост към приближаващия кръстовището лек автомобил, той е бил на около 60 м. от лекия автомобил – които са по-малко от зоната му за спиране. Посочено е, че според експерта причината за настъпването на произшествието е навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ в кръстовището при наличие на знак „Стоп“ и при опасна близост на товарния автомобил, идващ отдясно и се дължи на неправилната преценка на ищеца В. за отстоянието и скоростта на товарния автомобил, поради което ищецът е предприел неадекватно навлизане в кръстовището. Водачът на товарния автомобил „Скания“ не е имал възможност да предотврати ПТП при скорост над 50-55 км/ч.
Апелативният съд се е позовал на изразеното в заключението на вещото лице становище, че отразеното в протокола за оглед „Ограничение на скоростта: максимална разрешена скорост за първия автомобил е 90 км/ч, а за втория 20 км/ч.“ вероятно се дължи на грешка при посочване на това кой автомобил е първи и кой втори, както и на поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 04.12.2013г., че изключва възможността, на главен път да има ограничение до 20 км/ч. (по принцип такива ограничения на главен път са до 60км.ч.). В решението е отразено, че освен ищеца, при злополуката са пострадали двамата пътници в лекия автомобил като за причините им телесни увреждания ищецът В. е бил признат за виновен от гръцки наказателен съд.
Във въззивното решение е посочено, че в съдебно заседание на 26.06.2013г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал на ищеца, че следва да докаже: настъпилото в Гърция ПТП и неговият механизъм; противоправното поведение на виновния водач; наличието на валидно сключен застрахователен договор между виновния водач и застрахователя в Гърция, което е назначило ответното дружество за представител, както и че застрахованото МПС обичайно се намира в Гърция. Според апелативния съд настъпването на ПТП с участие на ищеца и механизмът му са установени по делото, но не е установено обаче при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил „Скания“, тъй като от събраните в настоящото производство доказателства не може да се направи извод, че произшествието е причинено поради нарушения на правилата за движение, допуснати от водача на товарния автомобил или поне – че е налице принос и на двамата водачи за настъпване на тежкия удар между двата автомобила.
Въззивният състав е отговорил на основния аргумент във въззивната жалба, че от доклада за ПТП, изготвен от гръцките органи е видно, че разрешената скорост за автомобила „Фолксваген“ е 90 км/ч, а за товарния автомобил – 20 км/ч., от което следва, че ако товарният автомобил се е движил с 50-55 км/ч, ударът е бил предотвратим. Съдът е посочил, че независимо от факта, че този доклад не е оспорен от ответниците, той не може да обоснове краен извод, че виновен е водачът на товарния автомобил. Според апелативният съд, който се е аргументирал и с допълнителното заключение на вещото лице А., в протокола за ПТП е допусната очевидна грешка относно ограничението на скоростта на главния (20км/ч.) и на второстепенния път (90км/ч.), вместо обратното. Съдът е изразил становището, че при преценка на доказателствата съдът е длъжен да изхожда и от общоизвестни факти и житейски познания относно ограничението на скоростта на автомобилите по главни и второстепенни пътища и че ако очевидната грешка, която е допусната в цитирания протокол, не бъде съобразена от съда, това би довело до лишен от всякаква логика, абсурден извод.
В заключение в обжалваното решение е посочено, че тъй като не е доказан един от основните елементи на деликта – противоправното поведение на водача на увреждащия автомобил, претенцията за заплащане на обезщетение се явява неоснователна, поради което не следва да бъдат обсъждани в детайли нито тежестта и обема на неимуществените вреди, нито приложимото право, нито отговорността на ответниците – предпочитан и евентуален.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода делото е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване въпрос №1: „Налице ли е движение с несъобразена скорост с конкретните пътни условия от водача на МПС, респ. неговото противоправно поведение при последвало конкретно ПТП, при ..?” Независимо от това, че в изложението въпросът не е принтиран в неговата цялост, следва да се има предвид, че съобразяването на скоростта с конкретните пътни условия е въпрос, обусловен от възприемането на конкретната фактическа обстановка по делото и е пряко свързан с правилността на обжалваното решение, която не може да бъде преценявана в производството по чл.288 ГПК. В тази връзка поставеният от касатора въпрос не е значим за спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а представената от касатора съдебна практика на ВКС, обективирана в три решения на наказателната колегия на ВКС, не представлява задължителна практика на ВКС за установяване на противоправно поведение на водача.
Въпрос №2: „Следва ли при постановяване на акта си съдът да се съобрази с всички доказателства по делото?” в случая не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото относно обстоятелствата, релевантни за правния спор. Твърдението на касатора, че съдът неправилно е тълкувал заключението по извършената автотехническа експертиза е въпрос относно обсъждането на приетите по делото доказателства и не е свързан с нарушение на задължението на съда да обсъди представените по делото доказателства. Що се отнася до необсъждането от въззивния съд на показанията на свидетеля К. Д. и на заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза относно вида на уврежданията на ищеца и на обема на претърпените неимуществени вреди, в обжалваното решение изрично е посочено, че при липсата на установено по делото противоправно поведение от страна на водача на тежкотоварния автомобил, доказателствата относно вида и размера на вредите не следва да бъдат обсъждани в детайли. При липсата на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича отговорността на застрахователя, установяването размера на вредите се явява без значение за уважаването на иска. В тази връзка въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства от значение за конкретния спор.
Въпрос №3: „Нарушен ли е принципът на служебното начало за изясняване на делото от фактическа и правна страна, ако съдът установи, че е налице непълнота на доказателствата поради обективни причини и не даде изрични указания на страната да ангажира други по вид доказателства за изясняване на делото?” не може да обоснове допускане на касация, защото въззивното решение не е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд с определение от 26.06.2013г. е разпределил доказателствената тежест, указвайки на ищеца кои са релевантните факти, които следва да докаже. Във въззивната жалба липсват оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, което според т.2 от цитираното тълкувателно решение, е необходима предпоставка за служебно даване на указания на страните относно възможността за страните да предприемат действия по посочване на относими за делото доказателства. В останалите случаи въззивният състав не следи служебно за до пуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, не е актуална, тъй като предхожда приемането на ТР по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Не следва да бъде допускано въззивното решение до касационно обжалване във връзка с поставените от касатора шест въпроса, по отношение на които се твърди, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК (че въпросите се решават противоречиво от съдилищата). Въпросите: 1.) „Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокола за ПТП и възпроизведен в автотехническата експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?”; 2.) „Ако протоколът за ПТП е оспорен по съдържание, чия е доказателствената тежест да установи механизма на ПТП?”; 3.) „Следва ли съдът да кредитира показанията на разпитан по делото свидетел, установяващи спорни факти, за които свидетелските показания не са ангажирани от страните?”; 4.) „Може ли да се приеме, че водач на МПС, който се е движил със скорост по-висока от посоченото в Протокола за ПТП ограничение на скоростта, няма вина за настъпване на произшествието?”; 5.) „Може ли да се приеме, че водач, който се движи с несъобразена с пътните условия скорост не е допринесъл за настъпването на ПТП?” и 6.) „Може ли съдът при постановяване на решението си да приеме, че ограничението на скоростта е различно от посоченото в протокола за ПТП без да са събрани никакви доказателства в тази насока?” – не притежават характеристиката на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд.
Въззивният състав е възприел доклада за оглед, изготвен от компетентните гръцки органи, относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Изводът на съда за допусната в т.11 от доклада очевидна грешка не е свързан с механизма на ПТП (че товарният автомобил се е движил по главен път с предимство със скорост от около 75 км./ч., че лекият автомобил се е движил по второстепенен път и е започнал маневра „завой на ляво” след знак „Стоп”). О. от съда грешката относно разрешената скорост по главния път – 20 км./ч. вместо 90 км/ч. и обратно – по второстепенния път след знак „Стоп” от 90 км.ч., вместо 20 км/ч. не обуславя противоречиво решаване спрямо съдебната практика (решение №97/06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ІІ т.о.) по въпроса за доказателствената стойност на неоспорения протокол за оглед относно механизма на ПТП. Отделно следва да се има предвид, че извода на съда за очевидна грешка е съобразен и с допълнителното заключение на вещото лице А., според което в протокола за ПТП е допусната техническа грешка при отразяване на допустимата скорост за първия и за втория автомобил. Ето защо по начина, по който са формулирани въпросите, свързани с доказателствената тежест на протокола за ПТП, същите не са значими за спора, а въпросите относно наличието на виновно поведение при движение с несъобразена скорост, не съответстват на решаващите мотиви на апелативният съд, който е приел, че водачът на тежкотоварния автомобил се е движил в рамките на позволената скорост от 90 км/ч.
Единственият формулиран въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК) е: „Следва ли въззивният съд при иск за неимуществени вреди на пострадал срещу застраховател да обсъди подробно в мотивите си поотделно дали ищецът е доказал или не е доказал всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане?”. Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като апелативният състав е приел, че ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на противоправността на деянието на водача на тежкотоварния автомобил, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска против застрахователя. Изводът на съда е съобразен с разпоредбата на чл.45 ЗЗД във вр. с чл.284 ал.1 т.1 и ал.2 КЗ(отм.) и чл.269 ал.4 КЗ(отм), а поставеният въпрос нито е значим за спора като съществен за неговото решаване, нито предпоставя необходимост от изменението на закона, респ. на съдебната практика по приложението на чл.45 ЗЗД по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №721 от 29.03.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: