О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 27.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №989/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Г.-Б. срещу решение №197 от 20.01.2017г., постановено по в.т.д.№1785/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е обезсилено решение №48/21.01.2016г. по т.д.№78/2015г. на СГС, VІ-3 с-в, и с което е прекратено производството по предявените от А. Р. Г.-Б. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 12.09.2014г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Твърди се, че е налице празнота в закона относно срока за обжалване на решенията на общото събрание на дружеството в случаите, при които съдружникът е узнал за решенията след изтичането на тримесечния срок от провеждането на общото събрание. Акцентира се върху обстоятелството, че в конкретния случай заявлението за вписване на решенията на общото събрание от 12.09.2014г. е депозирано в Агенцията по вписванията в нарушение на чл.6 З.- близо четири месеца след провеждане на общото събрание. Излагат се съображения, че касаторката не е могла да атакува решенията на общото събрание в тримесечния срок по чл.74 ал.2 ТЗ поради невъзможност за узнаване за решенията в рамките на посочения в закона срок. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове с оглед констатираното от въззивния съд нередовно връчване на поканата за А. Г.-Б. за общото събрание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е формулирала следните правни въпроса, за които твърди, че обуславят наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, а именно:
1.”От коя дата следва да се счита, че започва да тече срокът по чл.74 ал.2 infinе ТЗ при положение, че лицето което е длъжно да заяви вписване в Търговския регистър не е направило това в седмодневния срок по чл.6 ал.2 З.?”
2.”Има ли право на законова защита на правата и законните си интереси съдружник в О., който по никакъв начин не е уведомен и не знае за свикване и провеждане на общото събрание при положение, че вписването на обстоятелствата е станало след датата на изтичане на срока по чл.74 ал.2 infinе ТЗ, в нарушение на чл.6 З.?”
3.”Разпоредбата на чл.74 ал.2 infinе ТЗ дерогира ли правния принцип, залегнал в разпоредбата на чл.74 ал.1 ТЗ във вр. с чл.56 от Конституцията на РБ, както и чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение съставът на Софийски апелативен съд на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК е обезсилил решение №48/21.01.2016г. по т.д.№78/2015г. на СГС, VІ-3 с-в, и е прекратил производството по предявените от А. Р. Г.-Б. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 12.09.2014г.
В подкрепа на изводите на първоинстанционния съд въззивният състав е изложил изчерпателно съображения за основателността по съществото на спора на исковата претенция на А. Р. Г.-Б.. Съдът е посочил, че ищцата в качеството й на съдружник и съуправител в [фирма] не е била надлежно уведомена за свиканото на 12.09.2014г. общо събрание на дружеството. Акцентирал е върху обстоятелството, че поканата за събранието е изпратена на ищцата на адрес, различен от посочения в дружествения договор, както и че връчването на поканата не е съобразено с някой от предвидените в клаузата на чл.18 т.2 от дружествения договор способи за връчване. Съдът е приел за установено, че ищцата е узнала за атакуваните решения на 5.01.2015г., от което следва че искът (исковата молба е депозирана на 12.01.2015г.), е предявен в рамките на краткия 14-дневен срок по чл.74 ал.2 ТЗ от датата на узнаването.
За да обезсили първоинстанционното решение и за да прекрати производството по делото, въззивният съд се е позовал на нормата на чл.74 ал.2 in fine от ТЗ, където е уреден максимален тримесечен срок за завеждане на иска по чл.74 ал.1 ТЗ от деня на общото събрание, с изтичането на който потестативното право на съдружника се погасява. Според съда предявяването на иска по чл.74 от ТЗ в срока по ал.2 in fine на същия член е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Апелативният състав е посочил, че обстоятелството, че ищцата е узнала за решението на 5.01.2015г. и че е завела исковата молба на 12.01.2015г. в краткия 14-дневен срок от узнаването на решенията, е ирелевантно за допустимостта на производството, защото искът по делото е предявен след изчитане на тримесечния срок по чл.74, ал.2 in fine от ТЗ., който е изтекъл на 12.12.2014г. В заключение в обжалваното решение е отразено, че пропускането на тримесечния срок обуславя недопустимост на иска и на постановеното по него решение, което подлежи на обезсилване.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По начина, по който са формулирани поставените от касаторката въпроси : №1 ”От коя дата следва да се счита, че започва да тече срокът по чл.74 ал.2 infinе ТЗ при положение, че лицето което е длъжно да заяви вписване в Търговския регистър не е направило това в седмодневния срок по чл.6 ал.2 З.?” и №2. ”Има ли право на законова защита на правата и законните си интереси съдружник в О., който по никакъв начин не е уведомен и не знае за свикване и провеждане на общото събрание при положение, че вписването на обстоятелствата е станало след датата на изтичане на срока по чл.74 ал.2 in finе ТЗ, в нарушение на чл.6 З.?”, тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда доколкото аргументите на съда не са свързани с правното значение на неизпълнение на задължението на търговеца по чл.6 ал.2 З. за заявяване в седмодневен срок на подлежащи на вписване обстоятелства в търговския регистър. Независимо от това въпросите биха могли да бъдат преформулирани в следния общ въпрос, който несъмнено е значим за правния спор, а именно: „ Дали при определени случаи искът по чл.74 ал.1 ТЗ е допустимо да бъде предявен след изтичане на тримесечния срок по чл.74 ал.2 in finе ТЗ ?”.
Въпросът обаче не попада в допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като касаторката не твърди и не ангажира съдебна практика за това, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ., че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. В случая не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбата на чл.74 ал.2 ТЗ не е непълна, неясна или неточна (в същия смисъл определение №342/25.04.2014г.- по т.д.№1184/2013г. на ВКС, І т.о.). Законът е предвидил максимален тримесечен срок за завеждане на иска по чл.74 ал.2 ТЗ без да е обвързал изтичането на този срок от други обстоятелства – неузнаване за решението в рамките на тримесечния срок или неизпълнение на задължението за вписване в търговския регистър на решенията на общото събрание в едноседмичния срок по чл.6 ал.2 З.. Преклузивният характер на срока по чл.74 ал.2 in fine от ТЗ е посочен и в т.4 от Тълк.решение №1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК. Съдът няма право по съображение за защита на правата на съдружника да променя смисъла на ясна разпоредба в закона, която не предполага тълкуване.
Не може да обоснове допускане на касация и въпросът: „Разпоредбата на чл.74 ал.2 infinе ТЗ дерогира ли правния принцип, залегнал в разпоредбата на чл.74 ал.1 ТЗ във вр. с чл.56 от Конституцията на РБ, както и чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ?”, който въпрос не притежава общата характеристика на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът се отнася изцяло до конституционносъобразността на законовата разпоредба на чл.74 ал.2 in fine ТЗ, преценката на която не е в компетентността на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №197 от 20.01.2017г., постановено по в.т.д.№1785/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: