О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София,02.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1814/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Х. срещу решение №882 от 15.04.2019г., постановено по в.гр.д.№4346/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №2813/04.05.2018г. по гр.д.№6419/2016г. на СГС, ГО, І-19 с-в., с което е отхвърлена претенцията на касатора за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 14 000лв. до 46 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав не е отчел поотделно и в тяхната съвкупност всички факти и обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението, решаващият състав не е взел предвид в пълна степен нивата на застрахователните лимити и премии. Излагат се доводи, че по делото не са събрани категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, които да установяват по безспорен начин знание у пострадалия, че са качва в автомобил при алкохолно повлиян водач, както и че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, присъждане на допълнително на сумата 32 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП и разноски по делото, като при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси?”. Твърди се, че въпросът е решен от въззивния състав в противоречие с решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ІІ т.о.
2. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №250/17.10.2011г. по гр.д.№1382/2010г. на ВКС, ІV г.о.
3. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, трябва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?”. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в решение №148/28.06.2018г. по гр.д.№3923/2010г. на ВКС, ІV г.о.
4. „За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г., ВКС, І т.о. и решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че първите три въпроса не са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и че четвъртият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №2813/04.05.2018г. по гр.д.№6419/2016г. на СГС в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска на Д. Н. Х. с правно основание чл.284, ал.1, т.1 КЗ (отм.) против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.03.2014г., за разликата от 14 000лв. до 46 000лв.. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 14 000лв. С оглед петитума на касационната жалба не е предмет на касационно обжалване въззивното решение в частта му относно претенцията за имуществени вреди.
Съобразявайки се с липсата на въззивна жалба от ответното сдружение срещу решението на СГС в осъдителната му част, въззивният състав е приел за установено със сила на пресъдено нещо между страните, че е ангажирана отговорността на Сдружение „НББАЗ” като компенсационен орган по чл.284, ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл..284, ал.2, т.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на причинените на ищеца Д. Х. вреди, получени в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 15.03.2014г. в [населено място], [община], по вина на Д. Х. Т. като водач на л.а.„Пежо” 607 с френска регистрация, имащ валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” с френско застрахователно дружество, В тази връзка и с оглед оплакванията във въззивната жалба на Д. Х. апелативният състав е посочил като спорни пред него въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Въззивният състав е обсъдил релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от заключението на вещото лице д-р К. А. и неговите обяснения в съдебно заседание. Съдът е взел предвид вида и броя на причинените травми: многофрагментарно счупване на дясната бедрена кост в горната й част; вида и продължителността на проведеното лечение – болнично за период от 10 дни с извършена оперативна интервенция – открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – DCS плака и домашно амбулаторно; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания – интензивни болки в момента на травмата и по време на болничното лечение; възстановителния период – възстановяването е породължило около 8 месеца, през което време пострадалият е провеждал физиотерапия и рехабилитация; липсата на данни за настъпили усложнения при ищеца, вследствие причиненото при ПТП увреждане.
Отделно апелативният състав е посочил, че при определяне размера на обезщетението се съобразява също с възрастта на ищеца към датата на ПТП – 36 годишен, с обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот в държавата и лимита на застрахователното покритие към същия период. На базата на всичките тези обстоятелства въззивният състав е стигнал до извод (аналогичен на този на първата инстанция), че справедливото обезщетение, което би възмездило пострадалия за претърпените от него и доказани в процеса неимуществени вреди, е в размер 40 000лв.
Във връзка с твърдението на въззивника за липсата на доказано съпричиняване на вредоносния резултат въззивният състав е посочил, че по делото няма спор, че ищецът е бил на предната седалка на автомобила, който е бил оборудван с предпазни колани на предните и задните седалки. Съдът е приел, че пострадалият е нарушил разпоредбата на чл.137 ЗДвП, изискваща поставяне на предпазен колан, с който процесното МПС е оборудвано. За да направи извода, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, съдът е взел предвид становището на д-р А., според което по тялото на ищеца липсват т.нар. „коланни травми“, както и че индиректният механизъм на получаване на многофрагментарното счупване на горната част на дясната бедрена кост е от удар в областта на коляното при свит крак в тазобедрената и колянна става като силата на удара се е предала по оста на бедрото. Отделно съдът е отчел становището на вещото лице по извършената автотехническата експертиза, според което при поставен предпазен колан тялото на ищеца би се задържало към седалката и би се възпрепятствала възможността свитите в коляното долни крайници да достигнат до твърди части в купето.
Въззивният състав е потвърдил извода на първата инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия пътник и с оглед обстоятелството, че се е качил в автомобила със знанието, че водачът е употребил алкохол. Съдът е посочил, че управлението на автомобила от Д. Т. с концентрация на алкохол в кръвта е установено от наказателния съд. Приел е за доказано, че ищецът е знаел, че Т. е алкохолно повлиян с оглед показанията на свидетелката Р. Р.-Диели, от които е видно, че преди да предприемат пътуването Д. Т. и Д. Х. са били заедно на обща маса в заведение и са употребявали алкохол. Имайки предвид разясненията, дадени към т.7 от Тълк. решение №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът е обосновал извода, че поведението на пострадалия пътник е в причинна връзка с противоправния резултат, тъй като поемайки риска да пътува в автомобил, управляван от водач, за когото категорично знае, че е употребил алкохол, ищецът е допринесъл за настъпването на собственото си увреждане.
В обжалваното решение е отразено, че с оглед приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, свързано с посочените по-горе обстоятелства, от определеното по справедливост обезщетение в размер 40 000лв. следва се приспадне 30% като обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено до сумата 28 000лв. От тази сума следва да се приспаднат 14 000лв. – направеното преди завеждането на исковата молба доброволно и извънсъдебно плащане от страна на ответника, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен за остатъка от 14 000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2016г. до окончателното плащане.
Настоящият състав намира, че липсва поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите на касатора №1 и №2, относими към критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди, а именно: „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси?” и „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?, не са решени в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС, нито със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, поради което не е налице предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.11 от ППВС №4/1968г.е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Съдът е отчел като допълнителни критерии възрастта на ищеца към датата на ПТП, обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот в държавата и лимита на застрахователното покритие към същия период.
Не може да обоснове допускане на касация доводът в касационната жалба, че въззивният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените от ищеца действителни страдания и неудобства във времеви аспект, както и че в непълна степен е отчел възрастта на пострадалия, значението на застрахователните лимити, конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Не е решен в противоречие с практиката на ВКС и въпрос №3: „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, трябва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?. Внимателният анализ на мотивите на решението сочи, че въззивният състав не само изчерпателно е отразил релевантните за спора факти, но е обсъдил и тяхното значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Характерът на търпени болки, страдания и неудобства, както и продължителността на възстановителния период, са отчетени от съда за обосноваване на относително висок размер на обезщетението за полученото увреждане. От друга страна, за да не присъди обезщетението в пълния претендиран размер, въззивният съд е отчел липсата на данни за настъпили усложнения при ищеца, вследствие причиненото при ПТП увреждане.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпрос №4: „За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?”. За да приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат въззивният състав е обсъдил заключенията по извършените медицинска и автотехническа експертизи, постановената присъда на Д. Т. и показанията на свидетелката Р. Р.-Диели. На базата на посочените доказателства съдът е обосновал категорични изводи (а не предположения), че пострадалият е пътувал без обезопасителен колан и че е знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното сдружение разноски за касационната жалба в размер на претендираната сума от 1 332лв.– заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Същото не може да бъде намалявано по чл.78, ал.5 ГПК (с оглед възражението на касатора за прекомерност), тъй като изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение при обжалваем интерес от 32 000лв. е в рамките на минимума по чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. (3/4 от 1 490лв. + 20% ДДС).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №882 от 15.04.2019г., постановено по в.гр.д.№4346/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. Н. Х. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.2 сумата 1 332лв. (хиляда триста тридесет и два лева ) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: