7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 15.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2480/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Д. срещу решение №1581 от 27.06.2019г., постановено по в.т.д.№1649/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че ответното дружество не е било уведомено за молбата на касаторката, с която същата е оттеглила предизвестието си по чл.125, ал.2 ТЗ преди изтичане на срока, посочен в него. Твърди се, че изявлението за оттегляне на предизвестието е редовно получено от управителя на ответното дружество К. Гърков по електронен път на 02.03.2018г. чрез мобилното приложение „Вайбър”, качено на мобилен телефон, ползван за контакти на дружеството от неговия управител. Отделно се излагат доводи за надлежно оттегляне на молбата за напускане на дружеството чрез изпращане на нотариална покана, връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК. Оспорва се прекратяването от въззивния съд на производството поради недопустимост на иска по чл.74, ал.1 ГПК като се сочи, че процесуалната легитимация на Р. Д. по този иск, е обусловена от факта, че към 28.02.2018г., на която дата най-късно е следвало да бъде изпратена поканата за общото събрание на съдружниците, насрочено за 07.03.2018г., касаторката все още е имала качеството на съдружник. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.74, ал.1 ТЗ с присъждане на разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Налице ли е явна необоснованост на решението при неправилното възприемане на фактическата обстановка, при недостатъчно ясно и правилно обсъждане на всички събрани доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическо единство и свързаност и задължен ли е въззивния съд в мотивите си са обсъди всички възражения и защитни доводи преди да се произнесе по спорния предмет на делото?”. Въпросът е предпоставен от твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като същевременно се касаторката поддържа че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №85/30.03.2015г. по гр.д.№4750/2014г. на ВКС, ІV г.о.
2. „Длъжен ли е управителят на дружеството да уведоми съдружника за провеждане на общо събрание в срока на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение и преди изтичане на този срок, макар датата на провеждане на общото събрание да е определена след изтичане на срока за предизвестието?. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №128/19.02.2009г. по т.д.№269/2009г. на ВКС, І т.о., както и че е от значение за точното прилагане на закона (чл.139 ТЗ) и за развитието на правото.
3. „Когато при констатирани обстоятелства по чл.50, ал.4 ГПК е поставено уведомление за налични книжа на разположение на страната – юридическо лице, бездействието при получаването им от канцеларията на нотариуса, обуславя ли задължение и за последващи процесуални действия за установяване на лица, които да получат уведомлението по реда на чл.47, ал.1 ГПК?”. Според касаторката въпросът е решен в противоречие с решение №169 от 31.10.2016г. по т.д.№670/2016г. на ВКС, І т.о. и с решение №126/10.11.2015г. по т.д.№1825/2014г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „Пелета” ЕООД –гр.Перник.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от САС е отменил решението от 18.01.2019г. по т.д.№10/2018г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която по предявен от Р. Ц. Д. иск по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е признато за установено, че по партидата на ответното дружество „Пелета” ЕООД е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на ищцата като съдружник в дружеството по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, като с въззивното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение в останалата му част и е прекратено исковото производство по предявения от Р. Д. против Пелета” ЕООД иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на ответното дружество, проведено на 07.03.2018г.
Въззивният състав е приел за безспорни по делото следните обстоятелства: 1.) ответното дружество „Пелета” ООД е било регистрирано на 23.04.2012г., с капитал от 100лв., и съдружници Р. Д. с дялове на стойност 10лв. и А. Т.-Г. с дялове на стойност 90 лв. и с управител К. Гърков, 2.) с нотариална покана с рег.№ 7376/05.12.2017г. на нотариус М. М., връчена на управителя К. Гърков на 06.12.2017г., ищцата Р. Д. е отправила 3-месечно предизвестие по чл. 125, ал.2 ТЗ за прекратяване на членството си в дружеството; 3) с протокол от 07.03.2018г. за проведено Общо събрание на дружеството с участието само на съдружника А. Т.-Г. са обективирани решения за констатиране прекратяването на членството на ищцата на осн. чл.125, ал.2 ТЗ, за уреждане на имуществените последици от прекратяването на база счетоводен баланс към 31.03.2018г., за поемане на дяловете на ищцата от съдружника А. Т.-Г., за продължаване дейността на дружеството като ЕООД и за приемане на нов учредителен акт, 4.) заявлението за прекратяване членството на ищцата в дружеството е вписано в ТР на 13.03.2018г. с вписване №20180313130607.
В обжалваното решение съдът е отразил, че е била изготвена нотариална покана с рег.№1278/22.02.2018г. на нотариус М. М., съдържаща изявление на ищцата за оттегляне на изявлението й за прекратяване на членството, отправено с предишната нотариална покана от 05.12.2017г., като поканата е адресирана до ответното дружеството на адреса на управление – [населено място], [улица]. В поканата нотарииусът е удостоверил, че адресът е посетен неколкократно от куриер на „Еконт Експрес“ с опити за доставка на 26.02.2018г., 01.03.2018г. и 02.03.2018г., като и в трите случая получателят не е намерен на адреса, а поканата е върната със забележка „отсъствие на получател“. Съдът е посочил, че по делото е представена разпечатка на скрийншот от мобилен телефон за изпратено електронно съобщение чрез приложението „Вайбър“ за изпращане на 02.03.2018г. в 13:27ч. на писмена молба с дата 19.02.2018г. на ищцата, адресирана до управителя К. Гърков за оттегляне на предходната й молба за прекратяване на членството. Електронното съобщение е със статус „seen“ /видяно/ като е посочен въведен контакт за К. Гърков с телефонен номер – 0885 116 181.
Съдът е отразил, че спорният въпрос по делото е дали писменото изявление за оттегляне на молбата на ищцата по чл.125, ал.2 ТЗ е получено от /достигнало до/ дружеството преди изтичане на срока на 3-месечното предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, който срок е изтекъл на 06.03.2018г.
На първо място според съда не се установява редовно връчване на процесната нотариална покана с рег.№1278/22.02.2018г., доколкото в случая не е налице нито една от предвидените в чл.50, ал.2 или ал.4 ГПК хипотези на фингирано връчване на съобщение на юридическо лице. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че нотариалната покана е адресирана до ответното дружеството на вписания адрес на управление –гр.Перник, [улица], като в нея е удостоверено от нотариуса, че адресът е посетен неколкократно от куриер на „Еконт Експрес” с три опита за доставка като и в трите случая получателят не е намерен на адреса, а поканата е била върната със забележка „отсъствие на получател“. Апелативният състав е посочил, че от доказателствата по делото е установено, че дружеството се намира на този адрес и не го е напускало, което изключва съобщаване по реда на чл.50, ал.2 ГПК, което от своя страна обуславя относимост на удостоверените в поканата обстоятелства единствено към хипотезата на чл. 50, ал.4, предл.2 ГПК.
Въззивният състав е посочил, че за фингираното връчване на съобщението по чл.50, ал.4 ГПК е необходимо залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК и изтичането на 2-седмичен срок от залепването без да бъдат получени книжата, оставените в канцеларията на съда /нотариуса/. В случая нотариусът не е удостоверил изпълнението на изискването на чл. 47, ал.1 ГПК за залепване на уведомление, от което обстоятелство съдът е направил извод за нередовно съобщаване по реза на чл.50, ал.4 ГПК. Съдът е изложил аргументи и за липсата на надлежно съобщаване на молбата на ищцата на основание чл.42, ал.1 ГПК с оглед обстоятелството, че за връчването са използвани услугите на пощенски оператор. Въззвиният състав е отразил, че от доказателствата не се установява да е спазен реда по чл.5, ал. 3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети на осн. чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя на пощенската пратка не може да бъде доставена (оставяне на писмено известие за получаване на пощенската пратка в 20-дневен срок в пощенската служба).
Отделно в обжалваното решение са изложени съображения за това, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че управителят на дружеството К. Гърков е получил изпратената на 02.03.2018г. от пълномощника на ищцата адвокат И. чрез електронното приложение „Вайбър”, молба за оттегляне на заявлението по чл.125, ал.2 ТЗ. Според съда ищцата, в чиято е тежест е доказването на получаването на молбата й, не е установила факта, че мобилният телефон с № 0885 116 181 (на който е получено електронното съобщение), се ползва физически от К. Гърков и че той е абонат на този номер. Въззивният състав е приел, че ръкописното отразяване на телефонния номер в разписката на л.48 от делото е крайно недостатъчно за доказването, че посоченият телефонен номер е ползван от управителя Гърков, още по-малко към релевантната дата 02.03.2018г. Съдът е акцентирал върху показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели и от доказателствата, събрани по проведеното от ответника насрещно доказване, от които се установява, че към 02.03.2018г. абонат на тел. № 0885 116 181 е била фирма „Фагус” ООД и че по същото време К. Гърков е ползвал мобилен апарат с друг номер.
Приемайки, че преди изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал.2 ТЗ (на 06.03.2018г.), до ответното дружество не е достигнало писменото изявление на ищцата за оттеглянето му, въззиевният състав е посочил, че считано от 07.03.2018г. автоматично е било прекратено членственото правоотношение на ищцата в ответното дружество, поради което искът по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на ищцата като съдружник, се явява неоснователен.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен иска на Р. Д. по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на „Пелета” ООД, проведено на 07.03.2018г., и да прекрати производството по този иск, въззивният състав е посочил, че процесуално легитимиран да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ е само лице, което има качеството съдружник към момента на провеждане на Общото събрание. Съдът е приел, че тъй като членственото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.125, ал.2 ТЗ, считано от 07.03.2018г., на която дата е проведено процесното ОС, ищцата не е легитимирана да иска отмяната на процесните решения на ОС, поради което този иск се явява недопустим.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е „очевидно неправилно” по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице твърдяната от касаторката явна необоснованост на решението във връзка, с която в изложението е поставен въпроса (първата част от въпрос №1), а именно: „Налице ли е явна необоснованост на решението при неправилното възприемане на фактическата обстановка, при недостатъчно ясно и правилно обсъждане на всички събрани доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическо единство и свързаност?”, тъй като от една страна фактическите изводи на съда са логически свързани с доказателствата, които съдът е счел за относими за спора, а от друга страна – правните изводи на въззивния съд са изложени в логическа последователност. Несъгласието на касаторката с фактическите и правните изводите на съда не обуславя неговата очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обоснове наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване втората част от въпрос №1: „Задължен ли е въззивния съд в мотивите си са обсъди всички възражения и защитни доводи преди да се произнесе по спорния предмет на делото?”. Въззивният състав е обсъдил в детайли защитните доводи на ищцата и възраженията й в отговора на въззивната жалба, които е счел за относими за спора. Аргументите на касаторката, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид противоречията между показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства, са относими към правилността на решението (свързана с възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства), която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Въпрос №2:„Длъжен ли е управителят на дружеството да уведоми съдружника за провеждане на общо събрание в срока на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение и преди изтичане на този срок, макар датата на провеждане на общото събрание да е определена след изтичане на срока за предизвестието?”, не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Създадена е трайна практика на ВКС, съгласно която абсолютна положителна процесуална предпоставка на правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ е притежаването на качеството на съдружник или акционер в дружеството, което качество трябва да е налице към момента на провеждане на общото събрание, на което са приети атакуваните решения. Именно в този смисъл са и постановките в посоченото от касаторката решение №128 от 19.02.2009г. по т.д. №269/2009г. на ВКС, І т.о. Ето защо ако към датата на провеждане на общото събрание ищецът е загубил качеството си на съдружник в ООД (както е приел въззивния съд), искът по чл.74, ал.1 ГПК се явява недопустим, като без значение е дали по отношение този ищец е бил спазен реда за покана по чл.139, ал.1 ТЗ дори ако към най-късната дата, на която е следвало да бъде изпратена поканата, ищецът е бил още съдружник или акционер.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация на въззивното решение въпрос №3: „Когато при констатирани обстоятелства по чл.50, ал.4 ГПК е поставено уведомление за налични книжа на разположение на страната – юридическо лице, бездействието при получаването им от канцеларията на нотариуса, обуславя ли задължение и за последващи процесуални действия за установяване на лица, които да получат уведомлението по реда на чл.47, ал.1 ГПК?”. Въпросът не е обусловил решаващата воля на съда и не е значим за конкретния правен спор, доколкото въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява да е било поставено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК съгласно изискванията на чл.50, ал.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1581 от 27.06.2019г., постановено по в.т.д.№1649/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: