О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 14.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№963/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1991 от 25.10.2016г., постановено по в.т.д.№3652/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение №57/6.06.2016г. по т.д.№1/2016г. на Врачански окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че изводите на въззивния съд по съществото на спора са неясни и изпълнени в вътрешни противоречия, което според касатора следва да бъде приравнено на липса на мотиви на решението. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразно зачитане от въззивния съд на сила на пресъдено нещо за конкретния правен спор по чл.694 ал.1 ТЗ на решението по гр.д.№290/2010г. на Врачански окръжен съд, въпреки че [фирма] не е участвал като страна в това производство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че обуславят наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно:
1.”Обвързан ли е кредиторът-ищец по иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, който оспорва приетото вземане на друг кредитор, от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение, с което се признава съществуването на оспореното вземане в процес, воден между кредитора с оспорено вземане и длъжника, в който оспорващия кредитор не е участвал?”. Касаторът поддържа, че въпросът е решен от въззивния състав в противоречие с решение №464/15.01.2014г. по гр.д. №2488/2013г. на ВКС, ІV г.о.
2.”По кой въпрос е задължително влязлото в сила решение за всички съдилища, учреждения и общини в Република България и какви са правните последици от зачитане на влязлото в сила съдебно решение?” като в изложението е направено позоваване на решение №43/14.04.2014г. по гр.д. №6421/2013г. на ВКС, ІІ г.о. и
3.”Обхваща ли силата на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение? Какви са обективните предели на силата на пресъдено вещо?”. Посочено е, че обективните предели на силата на пресъдено нещо са предмет на решение №133/26.10.2011г. по т.д.№133/2011г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от [фирма] –гр.В. (с приложение към него), в който се поддържа, че липсват основанията по чл.281 т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение като се акцентира върху обстоятелството, че управителят на [фирма] Н. М. е собственик на [фирма]/н./ и е запозната със задълженията на дружеството в несъстоятелност, установени с влязлото в сила решение по гр.д.№290/2010г. на Врачански окръжен съд. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Ответното дружество [фирма] /н./ – [населено място], не е представило отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решения съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №57/6.06.2016г. по т.д.№1/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ на [фирма] против [фирма] и [фирма] /н./ за признаване за установено в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ несъществуването на следните приети от синдика вземания на ответника [фирма], а именно: за суумите 37 864,49лв., 7 886.60лв. и 5 469лв. съгласно изпълнителен лист по гр.дело № 290/10 г. на В..
Въззивният съд е изложил съображения за допустимост на производството с оглед наличието на предпоставките по чл.694 ал.1 ТЗ за предявяването на иска от кредитора [фирма] за установяване несъществуването на приетото вземане на [фирма] против длъжника [фирма] /н./, което вземане е било оспорено от ищеца по реда на чл.690 ТЗ и чието възражение е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с влязло в сила определение, постановено на основание чл.692 ал.4 ТЗ.
Въззивният състав е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр.д.№290/2010г. на Врачански окръжен съд ( въз основа на което е издаден изпълнителен лист), ответното дружество [фирма] /н. / е осъдено да заплати на [фирма] процесните суми, предмет на отрицателния установителен иск. Посочвайки, че в тежест на ответника–кредитор в производството по чл.694 ал.1 ТЗ е установяване на наличието на оспореното му вземане, въззивният състав е приел, че в настоящия случай ответникът [фирма] е установил изискуемостта и ликвидността на процесните вземания с представения пред синдика изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в законна сила решение от 06.07.2011г.. Според съда влязлото в сила съдебно решение е задължително за длъжника и за всички съдилища, поради което повдигнатия от ищеца [фирма] въпрос за липсата на вреди за събирателното дружество, присъдени с посоченото съдебно решение, не може да бъде пререшаван в производството по чл.694 ал.1 ТЗ. Съдът е посочил, че по естеството си доводите на ищеца срещу валидното възникване на вземането му са свързани с оплакване за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, поради което същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо в отношенията между длъжника [фирма] /н./ и предявилия вземането кредитор [фирма]. С оглед задължителната обвързваща сила на съдебното решение, включително и по отношение на третото за договорното правоотношение лице, и доколкото по делото не е установено погасяване на задълженията, въззивният състав е приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос №1: ”Обвързан ли е кредиторът-ищец по иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, който оспорва приетото вземане на друг кредитор, от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила съдебно решение, с което се признава съществуването на оспореното вземане в процес, воден между кредитора с оспорено вземане и длъжника, в който оспорващия кредитор не е участвал?” е значим за конкретния правен спор и като такъв притежава характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1ГПК, обуславящ наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В случая обаче не е налице твърдяното от касатора допълнително основание за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въпросът не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Представените с изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решения на ВКС – решение №464/15.01.2014г. по гр.д. №2488/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №43/14.04.2014г. по гр.д. №6421/2013г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №133/26.10.2011г. по т.д.№133/2011г. на ВКС, ІІ т.о. не съдържат изводи и постановки в подкрепа на тезата на касатора, че разрешен с влязло в сила съдебно решение правен спор между две страни, може да бъде пререшаван по искане на трето за спора лице – кредитор в производството по чл.694 ал.1 ГПК. Откриването на производство по несъстоятелност не създава нова възможност за пререшаване на спорове, разрешени със сила на пресъдено нещо /в този смисъл решение №6/21.01.2016г. по т.д.№1562/2015г. на ВКС, І т.о./. Оспорване на установено с влязло в сила решение вземане от трето за правоотношението лице е допустимо в случая, при който решението е нищожно или когато решението е постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, по което синдикът не е взел участие (аргумент от чл.691 ТЗ). В случая спорът между [фирма] и [фирма] е разрешен с решение по гр.д.№290/2010г. на Врачански окръжен съд, влязло в сила преди откриване производството по несъстоятелност на [фирма] . В тази връзка изводът на въззивния състав за преклудиращото действие на влязлото в сила решение по гр.д.290/2010г. на Вр.ОС относно доводите на ищеца, касаещи неправилност на същото решение по съществото на спора, не противоречат на практиката на ВКС.
Не може да обосноват допускане на касационно обжалване въпросите, поставени от касатора като въпроси №2 и №3: ”По кой въпрос е задължително влязлото в сила решение за всички съдилища, учреждения и общини в Република България и какви са правните последици от зачитане на влязлото в сила съдебно решение?”; ”Обхваща ли силата на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение?”и „Какви са обективните предели на силата на пресъдено вещо?”. Въпросите са зададени общотеоретично и като такива нямат белезите на значими за конкретното дело въпроси по чл.280 ал.1 ГПК съобразно указанията, дадени в дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. Отделно следва да се има предвид, че отговор на въпросите относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, както и за правните последици от влязлото в сила съдебно решение, е даден в разпоредбите на чл.298 и чл.299 ГПК. Що се отнася до въпроса за наличието на сила на пресъдено нещо на мотивите на съдебното решение – този въпрос не е относим за конкретния правен спор, тъй като не е обсъждан от въззивния състав и не е обусловил решаващите изводи на съда.
Разноски в полза на [фирма] за касационната инстанция не следва да се присъждат, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за направени разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1991 от 25.10.2016г., постановено по в.т.д.№3652/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: