О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2587/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г. срещу решение №1348 от 30.05.2018г., постановено по в.т.д. №2867/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение №38/10.04.2017г по т.д.№71/2016г. на Врачански окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приел, че с подписването на договора за кредит като съдлъжник на кредитополучателя, касаторът Д. Г. се е задължил пред банката да отговаря солидарно с длъжника. Излагат се доводи, че за да възникне солидарна отговорност следва да е налице точно определено договорно основание като не е достатъчно отразяването в договора, че едно лице ще отговаря солидарно с длъжника. Отделно се сочи, че в договора за кредит и анекса към него липсва формулирана клауза, според която касаторът се е задължил да носи солидарна отговорност. Акцентира се и върху обстоятелството, че анекс №2 не е подписан от Г., поради което следва да се приеме, че договорът за кредит е бил новиран без да предвижда задължения за касатора. Оспорва се процедурата по връчване на уведомлението, с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Допълнително се твърди, че е изтекъл шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявения от „У. Б.” АД установителен иск с присъждане на разноски за касатора за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със следния въпрос, за който твърди, че е решен в противоре ие с практиката на ВКС, обективирана в решение №213/06.01.2017г. по гр.д.№5864/2015г. на ВКС, ІV г.о., а именно: „Следва ли, за да възникне солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договор да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай трябва ли да се изясни конкретното договорно основание за солидарността?”. При условията на евентуалност (в случай, че не се приеме, че съдът е решил поставения правен въпрос в противоречие с посочената практиката на ВКС), касаторът е формулирал и следния правен въпрос като основание за допускане на касация чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „За да възникне солидарна отговорност по търговски консенсуален договор за банков кредит ( а не просто по реален заем по чл.240 ЗЗД), следва ли да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай трябва ли да се изясни конкретното договорно основание за солидарността?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „У. Б.” АД, в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №38/10.04.2017г по т.д.№71/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Д. В. Г. в качеството му на солидарен длъжник по договор за ипотечен кредит №169 от 14.12.2006г. и анексите към него, дължи на „У. Б.” АД сума в общ размер на 51 231.85лв., от които 47 451.99лв. – главница и 3 779.86лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до 04.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2015г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявения от банката по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск, въззивният състав е посочил, че със заповед за изпълнение на парично вземане №1412/09.06.2015г. по ч.гр.д.1981/2015г. на Врачански районен съд, е разпоредено длъжникът Д. Г. да заплати солидарно с И. И. исковите суми на „У. Б.” АД. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и на приетите заключения по допуснатите пред първата инстанция графологична експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, апелативният съд е приел за установено, че: 1.) с договор за ипотечен кредит №169 от 14.12.2006г., сключен между „Е. Ви Б. Б.” АД, чиито правоприемник е ищеца „У. Б.”АД, И. Гюрджийска като кредитополучател и Д. Г. като солидарен длъжник, страните са се съгласили, че банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 85 000лв. за закупуване на имот и за рефинансиране, 2.) правата и задълъженияута по договора са поети солидарно от кредитополучателя и от Д. Г., 3.) с анекс №1/29.01.2008г., подписан от всички страни, са променени част от условията на договора, 4.) с анекс №2/17.05.2010г., подписан само от И. Гюрджийска, е удължен крайния срок за погасяване на кредита, 5.) подписите на договора и на анекс №1 за солидарен съдължник са положени от ответника Д. Г., 6.) с нотариална покана рег.№1781 том 1, акт 1, нотариус рег. №598 РС- Враца, на 30.05.2015г., връчена при условията на чл. 50 ЗННД вр. чл.47 ГПК, банката е обявили кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане от кредитополучателя и от солидарния длъжник на три последователни дължими вноски и 7.) непогасените задължения към датата на издаване на заповедта за изпълнение са в размер на 47 451.99лв. – главница и 3 779.86лв. – договорна лихва към 05.06.2015г.
Въззивният състав е посочил, че подписвайки договора като солидарен длъжник, ответникът се е съгласил да върне заедно с кредитополучателя отпуснатата по договора сума, да плати възнаградителната лихва и уговореното обезщетение при неизпълнение. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че не е имало основание за възникване на солидарност. Посочил е, че по отношение на договорите за кредит се прилагат правилата за търговските сделки, макар кредитополучателят и солидарният длъжник да са физически лица. Според съда, след като Д. Г. е изразил воля да поеме същото задължение като кредитополучателя, то той отговаря с него солидарно по силата на самия договор. Посочил е, че в случая не е налице договор за поръчителство, а договор за банков кредит, по който задължението на Г. не е акцесорно, не е функция на дълга на кредитополучателя, а е задължаване едновременно с кредитополучателя. В заключение съдът е отразил, че с поемането по силата на договора на същото задължение както кредитополучателя, ответникът се е задължил солидарно и има задължение да върне сумата по реда и в сроковете, предвидени в договора.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК формулираният от касатора въпрос: „Следва ли, за да възникне солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договор да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай трябва ли да се изясни конкретното договорно основание за солидарността?”. Въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №213/06.01.2017г. по гр.д.№5864/2015г. на ВКС, ІV г.о., (представените с касационната жалба решения на Врачански ОС и на Пазарджишки ОС са неотносими към основанията за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК след измененията на ГПК, ДВ бр.86/2017г.). В цитираното решение на ВКС необходимостта за изясняване на конкретното договорно основание за поемане на солидарна отговорност, е обусловена от наличието на неяснота в договора за заем относно качеството на страната, подписала договора – като поръчител или като солидарен съдлъжник. В случая ответникът не само е подписал договора като съдлъжник (в какъвто смисъл е поставен въпросът), но в клаузите на процесния договор за ипотечен кредит изрично е предвидена солидарната отговорност на Д. Г. по отношение на всички поети от кредитополучателя задължения.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване въз основа на перефразирания от касатора въпрос: За да възникне солидарна отговорност по търговски консенсуален договор за банков кредит ( а не просто по реален заем по чл.240 ЗЗД), следва ли да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай трябва ли да се изясни конкретното договорно основание за солидарността?. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като няма спор нито в правната теория, нито в съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.121 ЗЗД, предвиждаща възможността за възникване на солидарна отговорност по силата на самия договор, какъвто е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1348 от 30.05.2018г., постановено по в.т.д. №2867/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: