2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 05.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1845/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ – Света Петка” ООД срещу решение №97 от 18.04.2019г., постановено по в.т.д.№21/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което след отмяна на решение №866/09.11.2018г. по т.д. №662/2018г. на Варненски ОС, е отхвърлен предявения от „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ- Света Петка” ООД против НЗОК иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО за сумата 44 640лв. ведно със законната лихва, считано от 08.05.2018г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при решаване на правния спор въззивният състав не се е съобразил с решение №493/12.01.2018г. по а.д.№11702/2016г. на ВАС (потвърждаващо решение №5750/29.08.2016г. по а.д.№7527/2015г. на АС – София град), по силата на което лимитите по клинични пътеки на НЗОК са обявени със задна дата за противоречащи на закона. Сочи се, че за разлика от първата инстанция, апелативният състав неправилно не е приел за нищожни по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД клаузите на договора, които противоречат на императивните норми на чл.5 от Конституцията на РБ и на чл.35 от ЗЗО, доколкото тези клаузи неправомерно поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Излагат се доводи, че касаторът е осъществил незаплатените от касата 124 бр. медицински дейности, което ангажира отговорността на НЗОК по чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетявяна на ищеца в резултат на неточно изпълнението на договора от 24.02.2015г. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК без да е формулиран конкретен правен въпрос се твърди, че въззивният съд не се е съобразил с изводите на първата инстанция относно нищожността по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на договорните клаузи, въвеждащи ограничения при отчитането и заплащането на извършените от ищеца медицински дейности. Допускането на касационно обжалване е обосновано с общата разпоредба на чл.280, ал.1 ГПК, като само в касационната жалба е посочено, че въззивното решение противоречи на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Национална здравноосигурителна каса -София, в който се твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Акцентира се върху непосочването от касатора на конкретните предпоставки от т.1 до т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и върху липсата на поставени в изложението правни въпроси. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №866/09.11.2018г. по т.д.№662/2018г. на Варненски ОС за уваажанате на исковата претенция и вместо него е отхвърлил предявения от „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ- Света Петка” ООД против НЗОК иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО за сумата 44 640лв., представляваща стойността на неплатени 124 бр. дейности, извършени през периода м.март 2015г. – м.декември 2015г., по клинична пътека №131, на основание договор №030785/24.02.2015г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г. №030785/24.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 08.05.2018г.
Въззивният състав е приел за безспорно установени по делото следните релевантни за спора обстоятелства: 1.) между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г. № 030785/24.02.2015г., приложение №1 и приложение №2 към него, по силата на който изпълнителят „Амбулатория – медицински център за специализирана медицинска помощ – Света Петка” ООД, се е задължил да оказва на здравноосигурени лица и здравно неосигурени лица по пар.2 от ЗБНЗОК за 2015г. и лицата по пар.7 от ЗБНЗОК за 2015г., болнична медицинска помощ по клинична пътека №131 – оперативно отстраняване на катаракта, като в течение на цялата 2015г. договорът многократно е изменян (с 10бр. анекси) в частта по приложение №2, в което са определени стойносттите на медицинските услуги за 2015г.; 2.) в регистрите на ищеца за 2015г. са отразени извършени 1 332бр. прегледи за медицинска дейност „очна катаракта“ като ищецът е предавал по електронен път всички извършени и отчетени прегледи от специалисти за дейността през 2015г.; 3.) след извършена проверка от страна на ответника от отчетените 1 332бр. прегледи, одобрени и заплатени са прегледите до допустимия лимит – 1 208бр.; 4.) общо извършените прегледи възлизат на 479 520лв., от която заплатена от ответника е сумата 434 880лв., съответстваща на одобрения брой прегледи 1 208бр., за която сума има надлежно издадени фактури и 5.) за неодобрения брой прегледи 124бр. на стойност 44 640.00лв., няма издадени фактури като тази сума не е осчетоводена при ищеца като вземане от клиента РЗОК за 2015г. и за месец януари 2016г., а е осчетоводена след завеждане на делото.
Във въззивното решение е обоснован извода, че определянето на финансови рамки (лимити) за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови норми, поради което договорното ограничаване на паричната престация на възложителя е извършено в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и плащане. Позовавайки се на разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2, чл.4а, чл.46 и чл.55 от ЗЗО съдът е посочил, че редът за предоставянето на медицинската помощ се урежда в Националния рамков договор и сключените въз основа на него индивидуални договори между изпълнителите на медицинска помощ и съответните РЗОК като НРД определя обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ. Съдът е акцентирал върху нормите в ЗЗО, регламентиращи бюджета на НЗОК, както и върху правомощията на Надзорният съвет на НЗОК по чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК да приема правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал.1, т.1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и за използване на средства от резерва по чл.1,ал.2, ред 1.4 за плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Съдът е посочил, че относими за конкретния спор са Правилата за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015г., приети в съответствие със законовата делегация на чл.4, ал.4 ЗБНЗОК, регламентиращи подробно условията и реда за определяне стойностите на дейностите на болнична медицинска помощ като съгласно чл.7, ал.2, утвърдените стойности са задължителни. В заключение въззивният състав е отразил, че съвкупното тълкуване на всички относими законови норми, сочи, че отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства като индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности.
С оглед горния извод за наличие на законодателно въведен регулаторен механизъм за престирането на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки, апелативният състав е приел, че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност надвишаваща утвърдената в приложение №2 за съответния месец като превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Според съда финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договора, което е в съответствие с Конституцията на РБългария, изрично признато в решение №2/22.022007г. по к.д.№12/2006г. (обн., ДВ, бр.20 от 6 март 2007г.).
Въззивният състав е посочил, че законодателното разрешение на проблемите във връзка с лимитираното заплащане на изпълнителите допуска корекция на предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинската услуга, но по специален ред и в специална процедура. Правилата за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК изрично визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи, надхвърлящи месечните стойности и касаещи спешна диагностика и лечение, същият има право да подаде писмено заявление. Изключение от сочените правила е допустимо само при обективно възникнали обстоятелства, за което РЗОК следва да бъде информирана с оглед приложението на специалния ред по чл. 8, ал.5 Правилата. Апелативният съд е акцентирал върху обстоятелството, че претендираната за заплащане дейност няма спешен характер и че ищецът не е навел твърдения за обективни пречки по смисъла на чл.8, ал.4 от Правилата, поради което „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ – Света Петка” ООД не може да претендира по съдебен ред заплащане на надлимитна БМП без обосноваване на специалните предпоставки за това.
В обжалваното решение са изложени доводи в подкрепа на тезата на въззивния съд, че обявените за нищожни с решение №5750/29.08.2016г. по а.д. №7527/2015г. на АС – София град, две решения по т.2 и т.3 на НС на НЗОК № РД-НС-04-9/27.01.2015г., поради липса на компетентност на органа, издал решенията, не са основание за определяне на месечните стойности в индивидуалните договори. Апелативният състав е посочил, че с цитираното решение на съда е отхвърлена жалбата за обявяване на нищожни приетите по т.1 от същото решение на НС на НЗОК „Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1 ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК. Съдът е отбелязал, че в исковия период, процесното правоотношение, вкл. и в частта по Приложение № 2, е било регулирано от допълнително сключени анекси, въз основа на конкретно посочени последващи решения на НС, които не са ревизирани чрез съдебно обжалване.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая липсата на формулирани от касатора конкретни правни въпроси прави невъзможно допускането на касационно обжалване на въззивното решение на някое от основанията по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният състав не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат оплаквания на касатора за неправилност на въззивното решение, която като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. От твърденията на касатора в изложението, че въззивният състав не се е съобразил и не е оборил в достатъчна степен изводите на първоинстанционния съд, не може да се изведе въпрос в контекста на предвидената в мотивите на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС възможност касационният състав да конкретизира, уточни или квалифицира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно следва да се отбележи, че твърдението в касационната жалба за наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не е обосновано с противоречива или неактуална съдебна практика по някое от конкретните съображения на въззивния състав за отхвърляне на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на НЗОК сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 18.04.2019г., постановено по в.т.д.№21/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Амбулатория-Медицински център за специализирана медицинска помощ – Света Петка” ООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул. ”Проф. Д-р Г. Г.” №4 да заплати на Национална здравноосигурителна каса от [населено място], [улица] сумата 100лв. (сто лева) – разноски за касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: