О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 13.11. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1108/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат София К. Н. като пълномощник на непълнолетния М. С. А., действащ лично и със съгласието на баща му Сейбатин А. А., срещу решение №2842 от 04.12.2018г., постановено по в.гр.д.№3930/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, (поправено с решение №426 от 21.02.2019г. по същото дело), в частта му, с която е потвърдено решение №3636/05.06.2018г. по гр.д. №3836/2016г. на СГС, ГО, І-18 с-в, за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди против З. „Д. живот и здраве” ЕАД за разликата от 20 000лв. до 40 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението на касатора, че търпените от ищеца М. С. А. болки и страдания в резултат на получените увреждания при застрахователното събитие, обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания пълен размер от 40 000лв. Сочи се, че определеното от въззивния състав обезщетение от 20 000лв. е несправедливо занижено при условие, че лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е в размер на 10 000 000лв. Твърди се, че при постановяване на решението апелативният състав е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, включително в частта за разноските, уважаване на исковата претенция в пълен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2016г. и присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК относно „приложението на чл.52 ЗЗД” като се твърди, че въпросът е решен в противоречие с разясненията в т.11 от ППВС №4/1968г. за критериите при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е обосновано с необходимостта за точно прилагане на принципа на законност, прокламиран в чл.5 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „Д. живот и здраве” АД, в който се твърди, че липсват поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №3636/05.06.2018г. по гр.д.№3836/2016г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на М. С. А. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против З. „Д. живот и здраве” ЕАД за разликата от 10 000лв. до 20 000лв. и вместо него е постановил осъждането на застрахователното дружество да заплати на ищеца още 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 30.11.2016г. и разноски за въззивната инстанция.. С решение №426/21.02.2019г., постановено на основание на чл.247 ГПК, съдът е включил в диспозитива на въззивното решение допълнителен абзац, с който се потвърждава първоинстанционното решение в останалата му обжалвана от ищеца част. Като се има предвид изложеното предмет на производството по чл.288 ГПК е въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 20 000лв. до 40 000лв.
С оглед необжалването от застрахователя на решението на СГС в осъдителната му част, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че са настъпили предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за възникване и ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него, като велосипедист, неимуществени вреди за болки и страдания от телесните увреждания, получени в пряка причинна връзка с пътно-транспортното произшествие, настъпило на 15.11.2016г., виновно причинено от С. Е., – водач на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Вектра” с ДК [рег.номер на МПС] . Съдът е приел за безспорно между страните, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Във въззивното решение е посочено, че от събраните по делото доказателства – епикризи, заключение на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетеля А. А., се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът, тогава на 13-годишна възраст, е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и охлузване на челната дясна част на лицето, лекостепенно мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание и частична загуба на паметта относно момента на травматичното увреждане, закрито счупване на носните кости, и контузия на дясното коляно. Тези телесни увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, трайно затруднение на дишането през носа, за период от около 40 дни, както и болки и страдания за период от около 2 месеца като през първите 30 дни след увреждането болките са били с интензивен характер. Съдът е приел за установено, че за лечение на така получените телесни увреди ищецът е бил хоспитализиран за срок от 8 дни, през които е претърпял оперативно лечение под обща анестезия за закрито наместване на счупените носни кости, поставена му е тампонада и гипсова лонгета на носа, за фиксиране на носните кости. Мозъчното сътресение се е възстановило за срок около 2 месеца, без данни за остатъчни неврологични увреждания, но в следващите месеци периодично детето е продължавало да търпи главоболие като за една учебна година е търпяло ограничения да участва в часовете по физическо възпитание и спорт. Въззивният състав е отразил, че общо лечебният и възстановителният процес за всички травматични увреди при ищеца е продължил за срок от 2 месеца, че мекотъканните увреди са зараснали без остатъчни козметични дефекти за период около 2 седмици, че счупените носни кости са зараснали окончателно за период от около 25 дни. Изкривяването на вътрешната носна преграда не е значително, но същото продължава периодично да предизвиква кризи на затруднение с дишането, което налага детето периодично да ползва инхалатор, и е възможно и в бъдеще при студено и влажно време ищецът да има известни затруднения да диша през носа. Съдът се е съобразил със становището в експертизата, че остатъчното изкривяване на носа е видимо, което детето възприема като загрозяващо, отразява се върху самочувствието и самооценката му, както и че в резултат от инцидента и преживения стрес, е настъпила трайна промяна в психиката на детето – станало е по-страхливо, със занижено самочувствие, по-затворено, престанало е да кара велосипед. Въззивният състав е взел предвид също, че ищецът е претърпял телесните увреди в юношеска възраст, когато външният вид в значителна степен обуславя самочувствието и самооценката на личността, и когато психиката все още не е изградила достатъчна.
За да увеличи присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществените вреди на ищеца от 10 000лв. на 20 000лв., апелативният състав е посочил, че се съобразява с дадените на съдилищата указания с ППВС №4/1968г., съгласно които понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД изисква при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания да бъдат съобразени всички получени вреди, включително причинените морални страдания, част от които са негативните психически преживявяния – страх, стрес, чувство за несигурност, отражението върху неговото самочувствие и самооценка в резултат от остатъчните загрозявания и осакатявания. От друга страна, за да потвърди решението на първата инстанция в частта му, с която е отхвърлена претенцията за разликата от 20 000лв. до 40 000лв., въззивният състав е отчел, че младата възраст на ищеца е способствала за по-бързото му възстановяване без усложнения.
Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК няма формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това с оглед твърденията в изложението и в касационната жалба може да се приеме, че е поставен въпроса „относно критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД”. Този въпрос обаче не е решен от въззивния състав в отклонение на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Не може да обоснове допускане на касация доводът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК. В случая необсъждането от въззивния състав на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и на икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното събитие, не е основание да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, доколкото съдът е взел предвид всички релевантни факти, съобразно указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. От друга страна следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и икономическата обстановка в страната, не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД и могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Въпросът относно критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е създадена значителна по обем непротиворечива практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или актуализирана.
На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2842 от 04.12.2018г., постановено по в.гр.д.№3930/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, (поправено с решение №426 от 21.02.2019г. по същото дело), в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. С. А. – ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на баща му Сейбатин А. А. – ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица] да заплати на ЗАД „Д. живот и здраве” АД – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: