О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 04.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2863/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. С.” Е. –гр.София, срещу решение №1097 от 08.08.2018г., постановено по в.гр.д. №838/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №453/08.02.2018г. по гр.д.№5102/2017г. на Пловдивски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че за да е налице основание за спиране на захранването по реда на чл.123 ЗЕ следва задължението да е породено от валиден и действащ договор за покупко-продажба на електрическа енергия като се излагат съображения, че за временното преустановяване на достъпа на електрическа енергия е достатъчно надлежно подадено заявление, без да е необходимо електроразпределителното дружество да разглежда и проучва вътрешните отношения между доставчика и крайния клиента. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният състав не е анализирал всички доказателства по делото, относими за правния спор. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са поставени следните правни въпроси с твърдения, че са относими за спора и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „За надлежното упражняване на правото по чл.123 ЗЕ (доп.-ДВ бр.17/2015г. в сила от 06.03.2015г.) необходимо ли е и следва ли към датата на подаване на искането за спиране на захранването между доставчика и крайния клиент, преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на който се иска да съществува облигационна връзка, съответно с прекратяването на сключения между страните договор, погасява ли се това право или същото преживява действието на договора?”
2. „При проверка за наличието на основанията по чл.123 ЗЕ за временно преустановяване захранването на крайния клиент следва ли съдът да изследва облигационната връзка между доставчика и крайния клиент?”
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Е. Юг” ЕАД – [населено място], в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че поставените въпроси не са относими за конкретния правен спор, както и че не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение №453/08.02.2018г. по гр.д.№5102/2017г. на Пловдивски РС, с което е отхвърлен предявения от „Е. С.” Е. иск с правно основание чл.123, ал.4 вр. ал.1 ЗЕ за осъждане на „Е. Юг” ЕАД да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на обекти на „Ч.-П.” АД за цитираните в решението точки на снабдяване поради неизпълнение на задължението на последното да заплати дължима цена по сключен с „Е. С.” Е. договор №82 от 05.11.2013г. за покупко-продажба на eлектрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, за което е издадена фактура №[ЕГН]/30.11.2016г.
Въззивният състав е приел за установено като безспорно между страните, че ищецът „Е. съплай“ Е. притежава лицензия за търговия с електрическа енергия, както и че по силата на договор №82/05.11.2013г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група ищецът е поел задължението на „доставчик/продавач/координатор“ към „Ч.-П.“ АД като към „клиент/купувач/участник“. Действието на договора е било прекратено съгласно чл.7, ал.1 с изтичането на уговорения срок – 24,00ч. на 30.06.2014г.. Въззивният състав е приел за установено също, че между ищеца „Е. съплай“ Е. и ответника „Е. Юг“ ЕАД е бил сключен рамков договор с подробно регламентиран предмет, част от който са реда и условията, при които се изисква и се изпълнява преустановяването и възстановяването на снабдяването с електрическа енергия по искане на доставчика. В чл. 14, ал.1-3 от договора са уредени реда и условията за упражняване на правото за преустановяване на преноса на ел. енергия, включително и за случаите при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане от крайни клиенти на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги. Съдът е акцентирал върху клаузата на чл.14, ал.8 от договора, където е отразено, че разпределителното дружество при изпълнение на условията по ал. 3 и 4 не изследва причините довели до искането на доставчика.
Въззивният състав е посочил, че крайният клиент „Ч. – П.“ АД е имал натрупани задължения към доставчика- ищец по фактура №[ЕГН]/30.11.2016г. с падеж 12.12.2016г. с остатък за плащане в размер на 22 719.48лв. Според съда в тази връзка и с оглед правилата в приетата от „Е. Юг“ ЕАД „Процедура за преустановяване и възстановяване на преноса на електрическа енергия на обект на свободен пазар по заявка на доставчик”, ищецът е предприел действия за преустановяване подаването на електрическа енергия на „Ч.-П.“ АД като е подал заявление за това от 01.02.2017г. по образец на ответника с положен подпис и печат от посочения представител. Към него ищецът е приложил декларация за уведомяване за предстоящото прекъсване на клиента и относно точките на присъединяване. Искането е било изпратено на ответника, който чрез електронна поща е уведомил ищеца за невъзможност за изпълнение на заявката, поради невключването на обектите на клиента в балансиращата група на ищеца. След представяне на доказателство за представителна власт на пълномощника на ищеца, ответникът е счел, че не са налице основанията за упражняване на правото по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЕ, тъй като към момента на подаване на заявката ищецът не е доставчик на енергия и координатор на балансираща група към крайния клиент.
Въззивният съд е направил извода, че спорът по делото е съсредоточен върху правната страна, а именно – дали са изпълнени изискванията на чл. 123, ал.4 ЗЕ (в редакция към момента на отправяне на искането – 01.02.2017г.). Приемайки, че по делото е установено качеството на ищеца на „търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група“, както и че е налице отправено искане до електроразпределителното дружество по съответния начин и в съответната форма с всички необходими реквизити съобразно ЗЕ, общите условия и Процедурата за преустановяване и възстановяване на преноса на електрическа енергия на обект на свободен пазар по заявка за доставчик, съдът е посочил, че в случая липсва изискването твърдяното задължение да е породено по време на действието на договора. Според окръжния съд липсата на облигационна връзка между доставчика и крайния клиент към датата на възникване на задължението за заплащане от крайния клиент прави законосъобразен отказа на електроразпределителното дружество да уважи искането.
За да обоснове извода, че между доставчика и крайния клиент трябва да е имало облигационна връзка към датата на възникване на задължението на клиента, окръжният съд се е позовал на пар.1, т.27г от ДР към ЗЕ, определящ „краен клиент“ като лице, което „купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване“ по силата на договор с лице с предоставена за това лицензия. Съдът е акцентирал и върху разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗЕ, която изисква неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, каквато е точна формулировка на закона и е заключил, че задължението трябва да е възникнало, докато договорът е пораждал своите правни последици, т.е. докато е течал срокът му на действие.
Във връзка с горните изводи въззивният съд е счел за релевантно за спора обстоятелството дали процесното задължение на крайния клиент е възникнало по време на изпълнение на договора за доставка на електроенергия или след неговото прекратяване. Посочил е, че предвид датата на издаване на фактурата №[ЕГН]/30.11.2016г. с падеж 12.12.2016г. с остатък за плащане в размер на 22 719.48лв. – повече от две години след прекратяване действието на договора и с оглед чл.4, ал.2 от договора между ищеца и крайния клиент, предвиждащ издаването на данъчни фактури за продадена електроенергия на база отчетеното от средствата за измерване на всяко 15-о и 30-о (или 31-во) число на текущия за потреблението месец, следва да се приеме, че процесната фактура най-рано би следвало да се отнася за отчетния период до 15.11.2016г., и следователно фактурата не е относима за задължения, възникнали в периода на действие на договора. Съдът се е позовал и на разпоредбите на чл.113, ал.8 ЗДДС и на чл.25, ал.1 и ал.4 ЗДДС и е обосновал становището, че данъчното събитие настъпва със засичането на съответните технически средства за измерване на потребеното количество енергия, което се извършва два пъти месечно, каквато уговорка са постигнали страните. В заключение в обжалваното решение е посочено, че в конкретния случай не се установява връзка между задължението за заплащане на фактурата № [ЕГН] от 30.11.2016г. с падеж 12.12.2016г. и облигационното отношение по договор №82/2013г., което обуславя неоснователността на исковата претенция.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК формулираният от касатора въпрос №1: „За надлежното упражняване на правото по чл.123 ЗЕ (доп.-ДВ бр.17/2015г. в сила от 06.03.2015г.) необходимо ли е и следва ли към датата на подаване на искането за спиране на захранването между доставчика и крайния клиент, преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на който се иска да съществува облигационна връзка, съответно с прекратяването на сключения между страните договор, погасява ли се това право или същото преживява действието на договора?” . Въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на исковата претенция. Както бе посочено по-горе въззивният състав е обосновал становището, че правото на доставчика да поиска от електроразпределителното дружество да преустанови доставката на ел.енергия на неизправен краен клиент, е предпоставено от обстоятелството възникването на задължението да е станало по действащ договор за доставка без да е необходимо искането да бъде направено по време на действие на договора, в какъвто смисъл е поставен въпроса. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че за разлика от първата инстанция, окръжният съд е възприел тезата на ищеца, че Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР, намират приложение и че заявлението за временно преустановяване с електрическа енергия може да бъде подадено и след прекратяване на договора, но е необходимо задължението на клиента да е възникнало по време на действие на договора за доставка, какъвто не е настоящия случай според въззивния състав.
По аналогични съображения не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация и втория въпрос: „При проверка за наличието на основанията по чл.123 ЗЕ за временно преустановяване захранването на крайния клиент следва ли съдът да изследва облигационната връзка между доставчика и крайния клиент?”. Според въззивния състав, за да има право да преустанови подаването на ел.енергия електроразпределителното дружество следва да установи наличието на облигационна връзка между доставчика и клиента към момента на възникване на задължението без да е необходимо да я изследва. Но дори да се приеме, че въпросът е относим за правния спор, същият няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изискването за наличие на облигационна връзка между доставчик и клиент за възникване на задължението следва от самия текст на чл.123, ал.4 ЗЕ (в редакцията към 2017г.). Отделно следва да се отбележи, че такава връзка е необходимо да съществува и с оглед новата разпоредба на чл.123, ал.2 ЗЕ (ДВ, бр. 38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г.), уреждаща същата правна материя, според която „след смяна на доставчик, ако крайният клиент не е изпълнил задълженията по договор за продажба на електрическа енергия към предходния си доставчик, последният има право да преустанови временно снабдяването му с електрическа енергия по ред, определен в правилата по чл. 91, ал. 2.”
На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Е. Юг“ ЕАД сумата 300лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1097 от 08.08.2018г., постановено по в.гр.д. №838/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Е. съплай“ Е. – ЕИК[ЕИК] от гр. София, [улица], ет.3 да заплати на „Е. Юг“ ЕАД – ЕИК[ЕИК] от гр. Пловдив, [улица] сумата 300лв. (триста лева) – юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: