О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1352/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. К. срещу решение №537 от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д. №6425/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която след отмяна на решение №2150/03.04.2017г. по гр.д.№4115/2015г. на СГС, ГО, е отхвърлен предявения от Р. К. иск за сумата над 75 000лв. до присъдения размер на обезщетението от 120 000лв., както в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за разликата от 120 000лв. до 200 000лв. и в частта му за разноските.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав в противоречие с критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД и с указанията, дадени р..ІІ от ППВС №4/1968г., е определил обезщетение за неимуществените вреди в силно занижен размер. Сочи се, че съдът погрешно е дал превес на факта на доброто клинично възстановяване на ищцата без да съобрази, че същото е само по отношение на двигателните функции, но не засяга интелектуалните и паметови дефицити, както и че съществува възможност за извършване на нови оперативни интервенции. Оспорва се извода на апелативния съд, че датата на злополуката – 10.05.2010г. обуславя намаляване на размера на обезщетението като се застъпва становището, че по този начин е нарушен чл.12 от Директива 2009/103/ЕО. Твърди се също, че обезщетението не е съобразено с лимитите на застрахователните обезщетения, които са значително по-високи от претендираното обезщетение. Оплакването за необоснованост на решението е мотивирано с неотчитане от съда в достатъчна степен на всички негативни чувства, продължителните болки и негативното отражение на уврежданията, върху психиката, говора и зрението на ищцата. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части, присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер от 200 000лв., ведно със законната лихва от 25.03.2012г. и разноски по делото за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочени са следните материалноправни въпроси, относими към правния спор:
1.) „За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ” и
2.) „Следва ли да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент?”.
Сочи се, че въпросите са решени в противоречие със задължителните указания, дадени в т.11 от ППВС №4/1968г., както в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените към изложението актове: решение №199/30.11.2016г. по т.д.№2432/2015г.,ВКС, ІІ т.о., решение №226/08.12.2016г. по т.д.№2940/2015г. на ВКС, І т.о., решение №151/02.11.2016г. по т.д. №2629/2015г. на ВКС, І т.о., решение №171/18.11.2016г. по т.д.№2811/2015г., на ВКС, ІІ т.о., решение №84/15.08.2016г. по т.д.№1308/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №36/08.03.2016г. по т.д.№507/2015г. на ВКС, І т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г., ВКС, І т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д.№566/2010г.на ВКС, ІІ т.о. и решение №111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „О. -Застраховане” АД, в който се твърди, че не е налице релевираното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Третото лице-помагач на ответното дружество А. Я. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №2150/03.04.2017г. по гр.д.№4115/2015г. на СГС, в частта му, с която е уважен иска на Р. К. по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „О.-Застраховане” АД за разликата над 75 000лв. до присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди от 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2012г., и вместо това е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика от 50 000лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение както в обжалваната му от ищцата част, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 120 000лв. до претендираните 200 000лв., така и в обжалваната от застрахователя част, с която е уважен иска до размер на сумата 75 000лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК и влязлото в сила определение по н.о.х.д.№4527/2010г. на Бургаски РС, въззивният съд е приел, че е ангажирана отговорността на ответника ЗАД „О.-Застраховане” АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищцата Р. К. неимуществени вреди, получени като пътник в автомобила, при ПТП, станало на 10.05.2010г., причинено виновно от А. Я. Г. като водач на застрахования при ответното дружество лек автомобил „БМВ 320Д” с ДК [рег.номер на МПС] . В обжалваното решение апелативният съд е изложил съображения за неоснователност на възражението на ответника ЗАД „О. -Застраховане” АД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба от застрахователното дружество, поради което същото е влязло в сила в осъдителната му част, като със сила на пресъдено нещо е установена както отговорността на ответника по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), така и липсата на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ГПК.
Въззивният състав е посочил, че от приетото по делото заключение по извършената съдебно-медицинската експертиза от д-р В. се установява, че в резултат на злополуката ищцата (на 17г. към датата на злополуката) е получила следните увреждания: 1.) тежка открита и проникваща черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия в левия челен дял на мозъка, 2.) мозъчен оток, линейно счупване на черепа слепоочно в ляво с базална фрактура, вероятно засягаща средна черепна ямка вляво; 3.) импресионна фрактура на черепа челно вляво; хемосинуси, 4.) счупване на лява очница с навлизане на въздух в нея и 5.) кръвонасядане на главата, множество прорезни рани по скалпа. Съдът е отразил, че на ищцата е било извършено оперативно лечение по спешност, като след това и е проведено постоперативно лечение с медикаменти. Била е настанена за болнично лечение като впоследствие лечението е продължило в домашни условия със спазване на хигиенно-диетичен режим за период от няколко месеца. Общо лечебният и възстановителният период са продължили между 3 и 6 месеца.
Позовавайки се на заключението на д-р В., апелативният състав е приел, че травматичните увреждания са довели до болки и страдания, които са били най-интензивни след травмата и след оперативната интервенция. През първите месеци след произшествието ищцата е имала затруднения в придвижването и обслужването си като към момента на прегледа има постравматична церебрастения – слабост на нервната система, с данни за забавен мисловен процес и паметови нарушения. Костният дефект /хлътване/ на черепа е налице и към момента на прегледа, като при провеждане на пластика с титаниева мрежа хлътването ще бъде компенсирано, а загрозяването ще бъде частично компенсирано. В обжалваното решение е посочено, че вещото лице не може да даде прогноза дали е възможно пълно възстановяване, но при всички положения ще остане кожен цикатрикс в областта на операцията, който поради разположението му в окосмената част на главата ще бъде по-малко значим от цикатриксите в областта на лицето. Последните могат да бъдат намалени по обем с пластични интервенции, но не и да бъдат заличени напълно, поради което могат да бъдат приети за трайни. Налице е трайна опасност от възникване на епилептичен пристъп и нужда от спазване на хигиенно-диетичен режим за цял живот. Според експерта пострадалата е клинично възстановена, но има загрозяващи белези и са продължителен период на възстановяване на интелектуалните функции с неясна прогноза.
В обжалваното решение са обсъдени при условията на чл.172 ГПК показанията на свидетелката П. – майка на ищцата, според които: в продължителен период от време Р. К. е имала затруднения в придвижването си; наложили са се промени в начина й на живот – преустановила е обучението си в 10-ти клас за един срок, нуждаела се е от помощ за обичайните си битови нужди, спряла е да танцува в ансамбъла, в който е танцувала преди инцидента; ограничила е социалните си контакти, посещавала е психиатър; била е потисната от загрозения си външен вид и повишеното телесно тегло с 20кг. вследствие на приеманите от нея лекарства; има оплаквания при натоварване на зрението, както и забавен мисловен процес; продължила е обучението си в 11-ти клас, а впоследствие е станала студентка.
За да приеме, че справедливият размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД е в размер на 75 000лв., въззивният състав е посочил, че се съобразява с тежките мозъчни наранявания, получени в резултат на пътния инцидент, описани по-горе, направените операции, болничния престой, възстановителния период в домашни условия, ограничаването на социалните контакти, прекратяването на любимо нейно занимание – танцуване в ансамбъл. Отделно съдът е отчел наличните към момента на прегледа от вещото лице трайни загрозяващи белези, забавения мисловен процес и проблемите със зрението. Според съда от значение за определяне справедливия размер на обезщетението е и опасността от възникване на епилептичен пристъп и необходимостта от спазване на хигиенно-диетичен режим за цял живот. Апелативният състав е отразил, че взима предвид също доброто клинично възстановяване на ищцата, фактът, че е посещавала училище следващата учебна година след инцидента, възможността костният дефект и белезите по лицето да бъдат значително компенсирани чрез пластични интервенции, предвид младата възраст на момичето.
Съдът е акцентирал върху датата на злополуката – 10.05.2010г., като съществен фактор от значение за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че с оглед принципа на предвидимост на съдебните решения и равнопоставеност на страните, релевантна при преценката на размера на обезщетението е датата на злополуката, а не датата на завеждане на иска (в случая близо 5 години след застрахователното събитие.). В заключение въззивният състав е посочил, че обезщетението от 75 000лв. не включва негативните изживявания на ищцата по повод на евентуални последващи оперативни интервенции, нито потенциалните епилептични пристъпи, чието настъпване не е сигурно, а биха били основания за претендиране на обезщетение поради ексцес.
Настоящият състав намира, че не е налице релевираното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: „За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ”, не е решен от въззивния състав в противоречие със задължителната практиката на ВС и ВКС. В т.11 от ППВС №4/1968г. е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Видно от мотивите към въззивното решение, посочените в касационната жалба като неотчетени от съда обстоятелства, свързани с интелектуалните и паметови дефицити на ищцата в резултат на произшествието, негативните чувства, продължителните болки и негативното отражение на уврежданията върху психиката и зрението на ищцата, са взети предвид от въззивния съд при обсъждане размера на дължимото обезщетение. Що се отнася до възможността за извършване на нови оперативни интервенции като обуславящ размера на обезщетението факт, съдът изрично е посочил, че с оглед липсата на категоричност на вещото лице за необходимост от тяхното извършване в бъдеще, „обезщетението от 75 000лв. не включва негативните изживявания на ищцата по повод на евентуални последващи оперативни интервенции, нито потенциалните епилептични пристъпи, чието настъпване не е сигурно, а биха били основания за претендиране на обезщетение поради ексцес”. Не може да обуслови допускане на касация доводът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпориран във въпрос №1, че въззивният съд не се е съобразил в достатъчна степен с конкретните обективно съществуващи факти, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният въпрос относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е решен и в противоречие и с практиката на ВКС, обективирана в представените с изложението съдебни решения, цитирани в настоящото определение. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният състав е приложил същите критерии като тези, приети за релевантни от съставите на ВКС в посочените съдебни решения. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди зависи от конкретните обстоятелства по конкретното дело (включително и от датата на злополуката с оглед конкретната икономическа конюнктура), както и от преценката на решаващия състав за тежестта на получените увреждания и степента на търпените болки и страдания, поради което не може да се прави извод за наличие на противоречие на обжалваното решение с друго решение на ВКС относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Не обосновава наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпроса: „Следва ли да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент?”. В случая необсъждането от въззивния състав на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, не е основание да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, доколкото съдът е взел предвид всички релевантни факти, съобразно указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. Следва да се има предвид, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката обосновава необходимостта от отчитане на застрахователните лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с довода, че същите надвишават определеното от съда обезщетение, а не в контекста за наличие на конкретно нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователно покритие в резултат на променената икономическа конюнктура към датата на злополуката. От друга страна необходимо е да се отбележи, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД и могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторката Р. К. К. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество ЗАД „О.-Застраховане” АД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №537 от 05.03.2019г., постановено по в.гр.д. №6425/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. К. К. – ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.1 ет.1, ап.6 да заплати на ЗАД „О.-Застраховане” АД – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица], ет.5 сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: