О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 05.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№544/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Г. срещу решение №388 от 16.10.2017г., постановено по в.гр.д.№520/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №562/17.04.2015г. по гр.д.№5149/2014г. на Плевенски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на въззивния състав, че внезапното заболяване на ищеца не може да бъде изключително обстоятелство, което да му е попречило да подаде заявление за второто плащане по договор №15/112/02659/13.10.2009г. Отделно се сочи, че съдът неправилно е тълкувал клаузата на чл.8.1 от договора в смисъл, че за второто плащане ползвателят не може да се позовава на форсмажорни обстоятелства като същевременно се твърди, че тази клауза на договора е нищожна. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявения иск и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните три правни въпроси, за които твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
1. „Внезапното и остро заболяване от страна на физическото лице по двустранен договор представлява ли „непредвидено обстоятелство” по смисъла на съдебната теория и практика, освобождаващо страната от изпълнение на срочно задължение по договор по отношение на конкретно действие, което обаче не пречи това задължение да бъде изпълнено след като причините за неговото неизвършване отпаднат?”
2. „Следва ли при възникване на „непредвидено обстоятелство” по смисъла на съдебната теория и практика по отношение на съконтрахента по един двустранен договор за изпълнение на отделна договорна клауза /непредставяне на документи в срок, доказващи на насрещната страна изпълнение на договора/, чието изпълнение обаче е възможно да бъде извършено след отпадане на пречката, длъжникът на паричната престация по договора да се освобождава от договорно поетото задължение, и то без да се държи сметка за реално изпълненото от страна на другата страна, което обективно е изпълнено?” и
3. „Може ли възникване на „непредвидено обстоятелство” по смисъла на съдебната теория и практика, което създава пречка на страната да представи доказателство за изпълнение, да е основание насрещната страна да приеме, че е налице неизпълнение, както и относима ли е към договори от процесния тип клаузата по чл.87, ал.1 ЗЗД, задължаваща при неизпълнение страната да даде подходящ срок?”
Твърди се, че въпросите са решение в противоречие с определение №81 от 25.04.2013г. по ч.гр.д.№41/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №326 от 26.05.2015г. по ч.гр.д.№2605/2015г., ВКС, ІІІ г.о., определение №6044 от 06.10.2010г. по адм.д.№3097/2000г. на ВАС, определение №362/30.06.2009г. по ч.гр.д.№382/2009г. на ВКС,, І г.о. и решение №3565/21.12.1979г. по гр.д. №2925/79г. на ВС, ІІ г.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Държавен фонд „Земеделие”, в който се поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси не покриват критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че въпросите не кореспондират с обжалвания съдебен акт, нито са решени в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Плевенски окръжен съд е потвърдил решение №562/17.04.2015г., постановено по гр.д.№5149/2014г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен иска на Н. Ц. Г. против Държавен фонд „Земеделие” за заплащане на осн. чл.79 ЗЗД на сумата 24 446лв., представляващи второ плащане по договор №15/112//13.10.2009г.
Въззивният състав е приел за установено, че по силата на сключен договор №15/112/02659/13.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по програма за развитие на селските райони, на ищеца Н. Г. като земеделски производител, е била отпусната парична помощ общо в размер на 48 892лв., като първата част от 24 446лв. е изплатена на ползвателя. За втората част от сумата в идентичен размер ищецът е следвало да подаде заявление в определен в договора срок, като същият е променян с два анекса от 08.02.2013г. и от 07.10.2013г., в резултата на което крайният срок за изпълнние на задъллжението за подаване на заявлението е удължен максимално в рамките на 5 години до 13.09.2014г. Поради неподаване от ищеца на заявлението до 15.09.2014г. (първия работен ден след изтичане на срока), ответникът Държавен фонд „Земеделие” е отказал изплащането на втората част от финансовата помощ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на Г. против Държавен фонд „Земеделие” за заплащане на втората част от финансовата помощ, въззивният състав е посочил, че по делото са представени молби от ищеца с дати 11.09.2014г., 15.09.2014г. и 16.09.2014г., с които се иска удължаване на срока за подаване на заявлението и изчакване окомплектоването на някакви документи, без обаче тези молби да представляват искане за второ плащане. Съдът е отразил, че по делото са приложени писмени медицински документи, от които става ясно, че на 15.09.2014г. Г. е получил хипертонична криза като е посетил спешна помощ, но не е бил хоспитализиран. Според съдебния състав този факт не може да бъде приравнен нито на форсмажорно, нито на изключително обстоятелство по смисъла на чл.8.2 от договора, в който страните са описали подробно, изрично и изчерпателно кои събития се приемат за форсмажорни обстоятелства като посещението на спешна помощ и здравословното неразположение в рамките на деня, не е сред тях. Отделно съдът е акцентирал върху факта, че внезапното заболяване на 15.09.2014г. не може да бъде изключително обстоятелство, което да е попречило на Г. да подаде заявлението, още повече, че на 15.09.2014г. и на 16.09.2014г. са входирани негови молби за удължаване на срока. Направен е извода, че след като влошеното здравословно състояние не е попречило на ищеца да депозира посочените две молби, то същото не могло да бъде пречка за депозиране заявление за второ плащане.
В обжалваното решение е обсъдена и клаузата на чл.8.1 от договора, според която „при неизпълнение на договорни задължения ползвателят не възстановява сумата получена по т.2.3, в случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второто плащане по т.2.4“. Според въззивния състав тълкуването на волята на страните по отношение на тази клауза е напълно ясна – за второто плащане ползвателят не може да се позовава на форсмажорни обстоятелства, какъвто е настоящият случай.
Настоящият състав намира, че липсват посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от трите формулирани от касатора материалноправни въпроса се покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. И в трите въпроса отговорността за плащане от страна на фонда е обусловена от наличието на възникнало „непредвидено обстоятелство” за ползвателя за представи изискващото се заявление. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда, тъй като въззивният състав е приел с оглед конкретните факти, установени по делото, че заболяването на ищеца на 15.09.2014г. не може да бъде изключително обстоятелство по смисъла на чл.8.2 от договора, което да му е попречило да подаде заявлението – според съда получената хипертонична криза на 15.09.2014г. не е причина ползвателя да не е могъл да подготви документите до крайния срок по договора – 13.09.2014г., както и да подаде заявлението на 15.09.2014г., когато е подал друга молба. Що се отнася до евентуалното приложение на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД чрез даване на длъжника на подходящ срок за изпълнение, това е въпрос който не е включен от въззивния състав в предмета на спора. На последно място следва да се има предвид, че съдът е изложил като самостоятелен мотив за отхвърляне на исковата претенция клаузата на чл.8.1 от договора, изключваща задължение за фонда за плащане на втората част от финансовата помощ, включително и при форсмажор. Поставените в изложението въпроси не са относими към този извод на съда, който наред с извода, че липсва изключително обстоятелство по чл.8.2 от договора, самостоятелно е обусловил решаващата воля на съда.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното следва да се отбележи, че цитираната от касатора съдебна практика не е относима за конкретния правен спор.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди в полза на ответника Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №388 от 16.10.2017г., постановено по в.гр.д.№520/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. Г. – ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 300лв. (триста лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: