О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2468/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Й. М., действащ лично и със съгласието на своята майка Т. П. А., срещу решение №878 от 12.04.2018г., постановено по в.гр.д.№6578/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 01.07.2017г. по гр.д.№12258/2014г. на СГС, І-17 с-в, за отхвърляне на иска на И. М. против Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпил на 23.08.2009г., за разликата над 15 000лв. до 37 500лв..
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. е в изключително занижен размер, който не съответства на принципа за справедливост при обезщетяване на претърпените морални вреди. Сочи се, че с влязлата в сила присъда е уважен гражданския иск за обезщетение за неимуществените вреди само относно получената гръдна травма от касатора като всички останали вреди не са били обезщетени. Отделно се поддържа, че съдът неправилно е намалил присъденото обезщетение с ј, доколкото съпричиняването от страна на пострадалото дете вече веднъж е било взето предвид от наказателния съд при определяне размера на обезщетението. Като се акцентира върху вида и характера на претърпените увреждания, както и на увеличените лимити по застраховката „Гражданска отговорност”, с касационната жалба се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и осъждането на Гаранционен фонд да заплати на ищеца допълнително сумата 22 500лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.10.2014г. до окончателното изплащане, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси, обосноваващи според него наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно:
1. „Обезщетени ли са всички неимуществени вреди чрез гражданския иск в наказателния процес, понесени от ищеца в резултат от процесното ПТП, ако нито в присъдата, нито в мотивите са посочени и изброени изчерпателно уврежданията на пострадалия, а е посочено едно единствено увреждане, с оглед на което е определено и наказанието и обезщетението?”;
2. „При изрично посочване в присъдата, че на ищеца е била причинена гръдна травма, довела до разстройство на здравето опасно за живота, постоянно за периода от 23.08.09г. до 11.09.09г., без в диспозитива или мотивите да е посочено в какво точно се изразява приетата гръдна травма и без изчерпателно сочене и отчитане на всички увреждания, може ли да се приеме, че задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК обхваща описаните в исковата молба телесни увреждания, различни и повече от тези в присъдата?;
Твърди се, че формулираните по-горе два правни въпроса са решени в противоречие с решение № 25/17.03.2010г. по т.д.№211/2009г. на ВКС, II т. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
3. „От присъдата или от съдържащите се в досъдебното производство материали се прави извод за това какви вреди са обезщетени с уважения с присъдата граждански иск?”. Сочи се, че въпросът обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с твърдение, че е решен в противоречие с решение № 43/16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ВКС, II т. о.
4. „Как следва да се тълкува т.18 от ППВС №3/78 г. и може ли да се тълкува разширително посоченото постановление, в което се предвижда, че наличието на две или повече различни по вид телесни увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието, като съдът в обжалваното решение приема, че това се разпростира респективно и за обезщетението, без в самото постановление да има такова предвиждане и без в процесната присъда да е посочено такова?.” Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
5. „За да се приеме, че всички вреди са компенсирани с гражданския иск в наказателния процес, необходимо ли е съвпадение на посоченото в присъдата, с която гражданския иск се уважава, телесни повреди и последици и претендираните с исковата молба такива и доказани в гражданското дело вреди? Сочи се, че въпросът обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с твърдение, че е решен в противоречие с решение № 25/17.03.2010г.по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
6. „Ако при определяне на обезщетението по предявения граждански иск в наказателното дело, наказателният съд е отчел съпричиняване от пострадалия, може ли повторно отчитане на такова при компенсиране за същите вреди и по гражданското дело при приет същия обем съпричиняване или намаляването на обезщетението в съответствие с приетия обем съпричиняване се допуска само за некомпенсираните в наказателното производство вреди ?;
7. „Какво е приложението на чл.300 ГПК в хипотезата, когато присъдата е постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, без да обсъжда и/или да се произнася за редица други увреждания на лицето (нито осъдителен, нито оправдателен диспозитив за същото, нито изобщо каквото и да е обсъждане)?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 25/17.03.2010г. по т.д.№211/2009г. на ВКС, II т.о.; решение №127/29.10.2015г. по т.д. №1882/2014г. на ВКС, II т.о.; решение №135/13.10.2014г. по т.д.№ 3945/2013г. на ВКС, I т.о.; ТР № 2/06.06.2012г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСТК на ВКС и решение №53/1981г. на ОСНК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да се излагат доводи, се поддържа и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касационната жалба – Гаранционен фонд, в който се поддържа, че не са налице посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че формулираните въпроси касаят правилността на обжалвания съдебен акт, както и че същите са решени в съответствие с практиката на ВКС. Същевременно се поддържа, че касационната жалба е неоснователна по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Третото лице-помагач Г. И. А. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 01.07.2017г., постановено по гр.д.№12258/2014г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на И. Й. М. против Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.08.2009г. за разликата над 15 000лв. до 37 500лв.. Въззивното решение не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен иска по отношение на предпочитания ответник Сдружение национално бюро на българските автомобилни застрахователи и в тази му част е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която претенцията на И. М. за обезщетение за неимуществени вреди против Гаранционен фонд е уважена за сумата 15 000лв., поради което със сила на пресъдено нещо е установена отговорността на Гаранционен фонд по чл.288, ал.1 КЗ (отм.) за изплащане на обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вредите, причинени на ищеца в резултат на ПТП, станало на 23.08.2009г. на територията на Република България по вина на Г. И. А. – водач на л.а. „Рено Е.” с немски рег.№ LV 04175, за който не е имало сключена застраховка гражданска отговорност и не е бил издаден сертификат „зелена карта“
За да потвърди въззивното решение в частта му, с която исковата претенция против Гаранционен фонд е отхвърлена за разликата от присъдените 15 000лв. до 37 500лв., въззивният съд е приел за установено, че деликтната отговорност на прекия причинител на увреждането Г. А. е установена с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№4468/2009г. на РС-Плевен, с която е бил уважен предявения от И. М. против подсъдимия А. граждански иск за сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на повдигнатото обвинение. По делото не е било спорно, че присъденото обезщетение не е заплатено от делинквента. Съдът е посочил, че повдигнатото обвинение по наказателното дело е било за причиняване по непредпазливост на тежка телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма. Отразил е, че от материалите по досъдебното производство, сред които е и епикризата, приета като доказателство по гражданското дело, се установява, че в резултат от произшествието на ищеца е причинена тежка гръдна травма – счупване на три ребра отдясно, счупване на лява ключица, контузия на белия дроб, нахлуване на въздух и излив на кръв в лявата гръдна кухина. Въззивнинят състав е посочил, че в заключителното постановление, с което е приключило досъдебното производство, счупването на ключицата е квалифицирано като средна телесна повреда, а останалите увреждания като тежка телесна повреда.
Според въззивния състав обстоятелството, че в обвинителния акт е повдигнато обвинение за причиняване по непредпазливост на тежка телесна повреда и съответно, че подсъдимият е признат за виновен по това обвинение, не означава, че чрез гражданския иск в наказателното производство са обезщетени единствено болките и страданията, причинени от тежката телесна повреда. Съдът се е позовал на т.18 от ППВС №3/79г. по н.д.№1979г., съгласно която когато с деянието се причинят на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат като наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за определяне на наказанието. Посочвайки, че в диспозитив на присъдата, обезщетението е присъдено за всички неимуществените вреди в резултат на деянието, а не само за уврежданията, изпълващи състава на тежката телесна повреда, апелативният състав е обосновал извода, че присъденото от наказателния съд обезщетение обхваща и вредите от счупване на лявата ключица, както и другите морални вреди като стрес, притеснения и т.н., макар те да не са съставомерни.
Приемайки, че чрез гражданския иск в наказателния процес са били обезщетени всички неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат от процесното ПТП, съдът се е позовал на даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС разрешение относно вторичният характер на прякото право по чл.226,ал.1 КЗ (отм.), респ. по чл.288 КЗ /отм./, спрямо деликтното право, изключващо възможността застрахователят на гражданската отговорност на делинквента (съответно на Гаранционния фонд) да дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане. В тази връзка съдът е направил извода, че искът на И. М. с правно основание чл. 288 КЗ (отм). е неоснователен за сумата над 15 000лв., тъй като не може да бъде присъдено на пострадалия обезщетение в по- висок размер от определената за обезвреда сума по предявен в наказателния процес срещу делинквента граждански иск, основан на чл.45 ЗЗД, за същите вреди.
Въззивният състав е приел, че обсъждането възражението на ответника Гаранционен фонд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете е безпредметно, тъй като ако се установи, че възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно, това би обусловило по–нисък размер на присъденото обезщетение от 15 000лв., което е недопустимо, тъй като би влошило положението въззивника-ищец при липса на въззивни жалби от ответниците.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед поддържаните от касатора бланкетно (без мотиви) основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касация, следва да се отбележи, че въззивното решение не е нито вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите №1: „Обезщетени ли са всички неимуществени вреди чрез гражданския иск в наказателния процес, понесени от ищеца в резултат от процесното ПТП, ако нито в присъдата, нито в мотивите са посочени и изброени изчерпателно уврежданията на пострадалия, а е посочено едно единствено увреждане, с оглед на което е определено и наказанието и обезщетението?” и №2. „При изрично посочване в присъдата, че на ищеца е била причинена гръдна травма, довела до разстройство на здравето опасно за живота, постоянно за периода от 23.08.09г. до 11.09.09г., без в диспозитива или мотивите да е посочено в какво точно се изразява приетата гръдна травма и без изчерпателно сочене и отчитане на всички увреждания, може ли да се приеме, че задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК обхваща описаните в исковата молба телесни увреждания, различни и повече от тези в присъдата?, не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да обоснове извода си, че всички увреждания, болки и страдания, предмет на иска по чл.288 КЗ (отм.), са били взети предвид при разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, въззивният съд е обсъдил както формулировката на дизпозитива на присъдата, касаеща обезщетението (обезщетение от 15 000лв. за причинените неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на повдигнатото обвинение), така и вида и характера на увреждането „гръдна травма”, включващо според съда и счупването на лявата ключица. От изложеното следва, че въпросите относно кои конкретни неимуществени вреди са били обезщетени с присъдата е въпрос на обоснованост (правилност) на въззивното решение, преценката за която не може да се прави в производството по чл.288 ГПК. В тази връзка въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 25/17.03.2010г. по т.д.№211/2009г. на ВКС, II т. о., тъй като отговорите на въпросите за наличието или липсата на тъждественост на вредите, предмет на гражданския иск в наказателния процес против делинквента и тези, предмет на иска против застрахователя, са обусловени от конкретните обстоятелства по конкретните дела.
Доколкото в мотивите въззивният съд се е позовал на материали, съдържащи се в досъдебното производство (включително на епикризата), може да се приеме, че въпрос №3: „От присъдата или от съдържащите се в досъдебното производство материали се прави извод за това какви вреди са обезщетени с уважения с присъдата граждански иск?”, е значим за конкретния правен спор. В случая обаче не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация. Изводът на ВКС в решение №43/16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ВКС, II т. о. за липсата на задължителна доказателствена сила на материалите от досъдебното производство, е относим в хипотезата, при която предварителното производство е прекратено. В случая, в проведеното съдебно производство по по н.о.х.д.№4468/2009г. на РС-Плевен, приключило с присъда, наказателният съд с определение от 10.03.2010г. е приобщил към доказателствения материал по делото материалите от предварителното производство. Ето защо така формулираният от касатора въпрос не е решен в противоречие с посочената практика на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпрос №4: Как следва да се тълкува т.18 от ППВС №3/78 г. и може ли да се тълкува разширително посоченото постановление, в което се предвижда, че наличието на две или повече различни по вид телесни увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието, като съдът в обжалваното решение приема, че това се разпростира респективно и за обезщетението, без в самото постановление да има такова предвиждане и без в процесната присъда да е посочено такова?” не отговаря на характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса как следва да се тълкува тълкувателно постановление на Върховния съд е извън дискрецията на касационния състав в производството по чл.288 ГПК.
Въпросите №5: „За да се приеме, че всички вреди са компенсирани с гражданския иск в наказателния процес, необходимо ли е съвпадение на посоченото в присъдата, с която гражданския иск се уважава, телесни повреди и последици и претендираните с исковата молба такива и доказани в гражданското дело вреди?” и №7: „Какво е приложението на чл.300 ГПК в хипотезата, когато присъдата е постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, без да обсъжда и/или да се произнася за редица други увреждания на лицето (нито осъдителен, нито оправдателен диспозитив за същото, нито изобщо каквото и да е обсъждане)?” по същество повтарят поставените в изложението въпроси №1 и №2 относно оспорваното с касационната жалба становище на въззивния съд за вида и обема на неимуществените вреди на ищеца, компенсирани с присъдата. Въпросите са изцяло относими към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
Не може да обоснове наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпрос №6: „Ако при определяне на обезщетението по предявения граждански иск в наказателното дело, наказателният съд е отчел съпричиняване от пострадалия, може ли повторно отчитане на такова при компенсиране за същите вреди и по гражданското дело при приет същия обем съпричиняване или намаляването на обезщетението в съответствие с приетия обем съпричиняване се допуска само за некомпенсираните в наказателното производство вреди?”, тъй като въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. За разлика от първоинстанционното решение, с което е прието наличие на съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че не следва да обсъжда възражението на ответника Гаранционен фонд с оглед недопускане евентуално влошаване на положението на въззивника.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №878 от 12.04.2018г., постановено по в.гр.д.№6578/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в обжалваната му част
ОСЪЖДА И. Й. М. – ЕГН 0152133960, действащ лично и със съгласието на своята майка Т. П. А., двамата от [населено място], ул.”Раковски” №7, да заплати на Гаранционен фонд от гр. Пордим, улица „Граф Игнатиев“ №2, сумата 100лв. (сто лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: