О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 01.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2204/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У., всички представлявани от адвокат В. Д. срещу решение № 620 от 01.04.2016г., постановено по т.д.№ 5440/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е отменено решение № 851/27.05.2015г. по т.д.№7575/2012г. на СГС, ТО, VІ-12 с-в, и вместо това е признато за установено по предявения от [фирма] против [фирма] /н/ и против настоящите касатори иск по чл. 694, ал.1 ТЗ, че [фирма] /н/ дължи на [фирма] по силата на договор за цесия от 04.10.2011г., сключен между [фирма] и К. Д., сумата от 42 777 евро, чиято левова равностойност е 83 664,54 лв., което вземане е било изключено от списъка на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ с определение от 17.10.2012г. по т.д.№ 2443/2011г. по описа на Софийски градски съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на съда за действителност на договора за цесия от 4.10.2011г. като се твърди, че предварителният договор между цедента К. Д. и [фирма] /н/ не е подписан от купувача и че договорът е с невярно съдържание. Според касаторите от представените по делото писмени доказателства не се установява наличие на авансово плащане на цената по предварителния договор. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на тезата на касаторите, че допълнителното споразумение е изфабрикувано с цел създаването на фиктивен кредитор в производството по несъстоятелност, както и че е налице антидатиране на частни документи от страна на управителя на [фирма] след обявяване несъстоятелността на дружеството. Отделно в касационната жалба се твърди, че необосновано въззивният съд не е приел за установена свързаността между дружествата – ищец и ответник в производството по чл.694 ал.1 ТЗ като предпоставка за отхвърляне на иска. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск с присъждане на разноски в полза на касаторите за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалният представител на касаторите поставя два въпроса, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на съда, а именно:
1.„След като не е доказано по несъмнен начин сключването на предварителния договор, въз основа на който се твърди, че е била дадена процесната сума, респективно неговото прекратяване по взаимно съгласие и прехвърлянето на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание посредством договорът за цесия, то следва ли искът на ищеца да бъде уважен?“ В изложението се твърди,,че въпросът се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като касаторите се позовават на следните съдебни актове: решение №1692 от 05.11.2014г. по т.д.№ 7591/2012г. на СГС; решение №1710 от 28.07.2015г., по в.т.д.№ 50/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 1692 от 05.11.2014 г., по т.д.№ 7591/2012г. на СГС; решение №1694 от 05.11.2014 г., по т.д.№ 7576/2012г. на СГС, ТО; решение №2204 от 12.11.2015г. по т.д.№ 56/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение №1694 от 05.11.2014г. по т.д.№7576/2012г. на СГС; решение №572 от 31.03.2015г. по т.д.№ 7563/2012г. на СГС; решение № 1697 от 05.11.2014г., по т.д.№ 7590/2012г. на СГС; решение №822 от 24.04.2015г. по в.т.д.№52/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1697 от 05.11.2014г. по т.д.№ 7590/2012г. на СГС и
2.„Допустимо ли е въз основа на косвени доказателства, свързани с факта на счетоводно отразяване на прехвърлянето на вземането у длъжника, да се презюмира съгласието на цедента и то най-вече с оглед индивидуализацията на вземането?“. В изложението се сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, обективирана в следните решения: решение №1696 от 05.11.2014г. по т.д.№7581/2012г. на СГС; решение №1810 от 11.08.2015г., по т.д.№47/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1696 от 05.11.2014г. по т.д.№ 7581/2012г. на СГС; решение №1693 от 05.11.2015г. по т.д.№7567/2012г. на СГС; решение №1811 от 11.08.2015г. по по т.д.№54/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1693 от 05.11.2015г. по т.д.№ 7567/2012г. на СГС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество по касация [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Излагат се съображения, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не са формулирали правни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с влезли в сила съдебни решения. Същевременно в отговора се посочват доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
Не е представен писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответното дружество [фирма] /н/ – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна /от конституирани ответници в производството по чл.694 ал.3 във вр. с чл.694 ал.1 ТЗ/ в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 01.04.2016г. въззивният състав е отменил първоинстанционното решение, постановено по т.д.№7575/2012г. по описа на СГС и вместо това е постановил решение, с което е признал за установено по отношение на ответниците [фирма] /н/, С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У. , че [фирма] /н/ дължи на [фирма] сумата от 42 777 евро с левова равностойност е 83 664,54 лв., произтичаща от договор за цесия от 4.10.2011г.
За да уважи предявения иск по чл.694 ал.3 във вр. с чл.694 ал.1 ТЗ апелативният съд е приел, че с решение по т.д.№2443/11г. на СГС от 06.10.2011г. е било открито производство по несъстоятелност спрямо ответника [фирма] и дружеството е било обявено в несъстоятелност. Процесуалната допустимост на предявения иск е обоснована с обстоятелството, че ищецът [фирма] е предявил вземането си по договора за цесия от 4.10.2011г., същото е било включено от синдика в списъка на приетите вземания, но предвид постъпило в срок възражение от ответниците – физически лица, с определение от 17.10.2012г., съдът по несъстоятелността е изключил това вземане от списъка с приетите вземания.
Въззивният състав е посочил, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот №A. от 16.08.2007 г. продавачът [фирма] се е задължил да продаде на купувача К. Д. недвижим имот, представляващ апартамент А4-14 в жилищната сграда „С. Л.” в [населено място], а купувачът – да заплати сумата в размер на 71 295 евро с включен ДДС. В решението е отразено, че с допълнително споразумение от 04.10.2011г., страните по предварителния договор са уговорили да прекратят договора по взаимно съгласие, констатирайки, че купувачът е платил на продавача сумата от 42 777 евро в изпълнение на задължението си за заплащане на цената на недвижимия имот. Съдът е посочил, че с договор за цесия от 04.10.2011г., сключен между К. Д. и [фирма], цедентът К. Д. е прехвърлил на цесионера [фирма] вземането си към [фирма], възникнало от допълнително споразумение от 04.10.2011 г. към предварителен договор №A. от 16.08.2007г. възлизащо на 42 777 евро с уговорката, че срещу прехвърлянето на вземането, цесионерът се задължава да плати цена в размер на 42 777 евро, която ще се счита изцяло платена чрез прихващане на вземането в размер на 42 777 евро, което цесионерът има към цедента, произтичащо от сключен между тях договор за продажба на акции от 04.10.2011г. Съдът е приел за установено, че с уведомление от 04.10.2011г. цедентът е уведомил ответника [фирма] за сключения договор за цесия на 4.10.2011г. Съдът е взел предвид заключението на приетата в първата инстанция съдебно- счетоводната експертиза, според което сумата в размер на 42 777 евро е платена по сметка на [фирма] в банка [фирма].
При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че представеният договор за цесия е действителен и съдържа индивидуализация на прехвърленото с договора вземане, източника на това вземане, както и цената на вземането, поради което същия поражда съответните права и задължения на страните по него. Съдът не е възприел възражението на жалбоподателите-физически лица за недействителност на цесията поради свързаност на цесионера (новият кредитор) и на длъжника (ответното дружество) като е посочил, че обстоятелството, че тези дружества са свързани лица може да представлява единствено индиция за симулативност на договора за цесия, но при липса доказателства, извод за симулативност на цесията е изключен. Апелативният съд е изложил съображения за действителност на предварителния договор, позовавайки се на разпоредбите на чл.287 ТЗ чл.293 ал.3 ТЗ. Според съда обстоятелството, че по предварителния договор е извършено плащане, не е спорно между страните като същото се установява и от издадената данъчна фактура, отразяването й в дневниците по ЗДДС, както и от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Що се отнася до възражението на жалбоподателите – физически лица за липсата на достоверни дати на обсъдените частни документи – договор за цесия, уведомлението по нея, предварителен договор и споразумение към него, въззивният състав е приел, че същите са достоверни по отношение на ответниците – физически лица и важат за тях, тъй като последните не са трети лица по смисъла на разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК, доколкото макар и да не са участвали в съставянето на документа лица, не са такива, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа.
В заключение в обжалваното решение е посочено, че ответното дружество [фирма] /н/ дължи на цесионера [фирма] исковата сума, тъй като след прекратяване на предварителния договор за продавача е възникнало задължението да върне заплатената от купувача сума и тъй като това свое вземане К. Д. е прехвърлил на [фирма], съобщавайки на длъжника за придобитото от цесионера вземане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът: .„След като не е доказано по несъмнен начин сключването на предварителния договор, въз основа на който се твърди, че е била дадена процесната сума, респективно неговото прекратяване по взаимно съгласие и прехвърлянето на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание посредством договорът за цесия, то следва ли искът на ищеца да бъде уважен?“ Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение№1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В така формулирания от процесуалния представител на касаторите въпрос се съдържа твърдението, че сключването на предварителния договор не е доказано по несъмнен начин, докато обратно във въззивното решение съдът е изложил мотиви в подкрепа на извода, че ищецът е доказал наличието на сключен предварителен договор, въз основа на който е платена авансово част от цената на имота. В тази връзка поставеният въпрос е относим за евентуалната необоснованост, респ. незаконосъобразност на въззивното решение, /които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК/, но не е значим за конкретния правен спор.
По аналогични съображения не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът: „Допустимо ли е въз основа на косвени доказателства, свързани с факта на счетоводно отразяване на прехвърлянето на вземането у длъжника, да се презюмира съгласието на цедента и то най-вече с оглед индивидуализацията на вземането?“. Така формулираният въпрос не е значим за конкретния спор, разрешен с въззивното решение, тъй като наличието на съгласие на цедента за прехвърляне на индивидуализираното вземане е установено от съда на базата на представения по делото договор за цесия, който съдът е приел за действителен. Що се отнася до автентичността на предварителния договор, респ. за наличието на извършено авансово плащане по този договор, съдът е изложил аргументи, които не се основават единствено на факта на счетоводното отразяване на прехвърленото вземане.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се отбележи, че не са ангажирани данни за нито едно от представените от касаторите съдебни решения да са влезли в сила, което е необходима предпоставка съгласно разясненията в т.3 от от Тълк.решение№1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за обосноваване наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №620 от 01.04.2016г., постановено по т.д.№5440/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :