О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 22.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1049/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Д. и Г. Л. П. срещу решение №168 от 17.01.2018г., постановено по в.гр.д.№5099/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №3582/23.05.2017г. по гр.д.№15588/2015г. на СГС, ГО, І-2 с-в за отхвърляне на исковите претенции за неимуществени вреди за разликата над присъдените обезщетения от по 130 000лв. за всяка една от ищците, до претендираните суми от по 200 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил дължимите от застрахователя обезщетения за неимуществени вреди в занижен размер. Акцентира се върху критериите за справедливост, уточнени в ППВС №4/1968г. и върху динамиката в икономическата конюнктура, обуславяща непрекъснато нарастване на нивата на застрахователно покритие. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, присъждане допълнително по 70 000лв. – обезщетения за неимуществени вреди за всяка една от ищците, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015г. и разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част с оглед въпроса: „за проверка на съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС №4/1968г.”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Дженерали застраховане” АД –гр. София.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С въззивното решение е потвърдено решение №3582/23.05.2017г. по гр.д.№15588/2015г. на СГС, ГО, І-2 с-в. в обжалваните му от страните части, включително и в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции на Ц. Л. Д. Г. Л. П. по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „Дженерали застраховане” АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща за разликата над присъдените 130 000лв. за всяка една от ищците, до претендираните суми от по 200 000лв. В частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно присъдените обезщетения в размер на по 130 000лв. за всяка една от ищците, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка по делото е установена отговорността на застрахователя „Дженерали застраховане” АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща – Л. И. Р., починал в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 12.10.2015г. по пътя от [населено място] към [населено място], изцяло по вина на Ф. А. Р. – водач на застрахования при праводателя на ответника „Виктория” АД автомобил „Рено 19” с рег.№ ЕН 23 23 АР.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковите претенции за разликата над 130 000лв., въззивният състав е посочил, че от събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на смъртта си Л. Р. е бил на 70г., ищцата Г. П., дъщеря от първия му брак, е била на 45г., а ищцата Ц. Д., дъщеря от втория му брак – на 31г. Ищците са имали собствени семейства и не са живеели в едно домакинство с баща им. Семействата са били задружни, помагали са си и са се събирали редовно по празници. Ищците са понесли тежко смъртта на баща им.
При определяне справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди апелативният състав е взел предвид обстоятелството, че пострадалият е бил пенсионер, без активна трудова и социална дейност, но към момента на смъртта си е бил здрав, жизнен, енергичен, водел е активен начин на живот, бил е независим финансово от децата си, подпомагал е семействата на ищците. Загубата на тази морална и организационна подкрепа се е отразила съществено върху бита и психологическото състояние на двете ищци. Според съда обезщетението от 130 000лв. за всяка от ищците е справедливо и обосновано, съобразено с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, уточнени с ППВС №4/1968г., с обществено-икономическите условия към момента на увреждането, отразени в действащите към този момент застрахователни лимити, както и в съответствие със съдебната практика по сходни случаи.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част.
Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Начинът, по който е формулиран въпросът в изложението по чл.2841 ал.3 т.1 ГПК, а именно: „за проверка на съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС №4/1968г.”, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е изцяло относим към правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Но дори да се приеме, че твърдението за неправилно приложение на чл.52 ГПК инкорпорира въпроса „за съответствието на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД”, следва да се има предвид, че този въпрос не е решен от въззивния състав в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС 4/1968г.. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторите обезщетения за неимуществени вреди след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Съдът е обсъдил съществуващите преживе отношения между ищците и техния баща, както и причинените страдания на ищците от внезапната му смърт. В обжалваното решение изрично е посочено, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът се съобразява и с обществено-икономическите условия към момента на увреждането, отразени в действащите към този момент застрахователни лимити.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №168 от 17.01.2018г., постановено по в.гр.д.№5099/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: