О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 14.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1885/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. П. срещу решение №139 от 27.04.2016г., постановено по в.т.д.№163/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон и поради необоснованост. Касаторката оспорва изцяло извода на въззивния състав за недопустимост на предявения от нея конститутивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията, взети еднолично от изпълнителния директор на [фирма] и обективирани в протокол от 20.08.2015г. Твърди, че съдът необосновано е приел, че не е налице правен интерес от иска по чл.71 ТЗ, независимо от обстоятелството, че с атакуваните решения на изпълнителния директор на акционерното дружество се нарушават нейните членствени права на акционер. В касационната жалба се излагат съображения, че разпоредбите на чл.15 и чл.16 от учредителния акт на [фирма] не противоречат на закона, поради което единствено общото събрание на акционерното дружество е компетентно да приема управленските решения по чл.137 ТЗ за едноличното дружество. Същевременно се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е оставил без уважение искането за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване с влезнал в сила акт на производството по т.д.№78/2014г. на Хасковски окръжен съд. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения на основание чл.71 ТЗ от М. П. иск с присъждане на разноски на касаторката за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен следния процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е обусловил изхода на делото: „Какви видове могат да бъдат исковете с правно основание чл.71 ТЗ съобразно вида на търсената защита на материалното право и в тази връзка наличието на правен интерес, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната сфера на акционера чрез непосредственото й засягане, съставлява ли положителна процесуална предпоставка при предявяването на конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС и в решение №50 от 16.06.2014г. по т.д.№1087/2012г. на ВКС, І т.о. – основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторката поддържа евентуално наличието и на предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – че поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В изложението не е формулиран друг правен въпрос, независимо, че е отразено, че се поставят процесуалноправни въпроси /т.е повече от един/, които са обусловили изхода на делото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 27.04.2016г. въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е обезсилил решение №6/14.01.2016г., постановено по т.д.№100/2015г. по описа на Хасковски окръжен съд като е оставил без разглеждане предявения от М. С. П. иск по чл. 71 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на взетите от изпълнителния директор на [фирма] решения, обективирани в протокол от 20.08.2015г., относно приемането на нов устройствен акт на [фирма], включващ уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и възлагане на управителя на дружеството да обяви новия устройствен акт на дружеството в търговския регистър. С въззивното решение съдът е прекратил производството по в.т.д. №163/2016г. по описа на Пловдивски АС.
Съдът е приел за установено, че ищцата М. П. е акционер с 750 бр. поименни акции в [фирма] и че атакуваните решения от 20.08.2015г. относно приемането на нов устройствен акт на [фирма], включващ уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и възлагане на управителя на дружеството да обяви новия устройствен акт на дружеството в търговския регистър, са взети еднолично от изпълнителния директор на акционерното дружество без да е овластен изрично да взема решения от общото събрание на акционерите. Въззивният състав е обосновал извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ , акцентирайки върху съдържанието на разпоредбата съгласно правото на иск е за защита на членство или отделни членствени права, кагота бъдат нарушени от органи на дружеството. Според въззивният състав е налице правен интерес от иска само ако със съответния акт на орган на дружеството е оспорено правото на членство или са засегнати права, които са част от членственото правоотношение между ищеца (акционерили съдружник) от една страна и дружеството от друга – т.е. права, които са пряка и непосредствена последица от юридическия факт, породил членственото правоотношение.
Съдът е посочил, че в случая с решенията от 20.08.2015г., от страна на изпълнителния директор на ответното дружество е изразена воля от името и в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] по въпроси от типа, посочени в чл.147 ал.2 ТЗ, т.е от компетентността на общото събрание на едноличното дружество. Според въззивния състав това означава, че чрез решенията от 20.08.2015г. са упражнени членствените права на акционерното дружество в едноличното дружество и че решенията от посочения тип подлежат на контрол по чл.74 ТЗ. На тази база съдът е обосновал извода, че в случая с процесните решения не са засегнати правата на ищцата, съдържащи се в членственото правоотношение между нея и [фирма]. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че текстовете по т.15 и т.16 от приетия през 2006г. учредителен акт на едноличното дружество са действителни, с тях реално се определя начина, по който ще се изразява воля от името на едноличния собственик, без това да прави общото събрание на акционерите на [фирма] върховен орган на едноличното дружество [фирма] . В заключение в обжалваното решение е отразено, че непровеждането на общо събрание на акционерите с оглед разпоредбите на чл.15 и чл.16 от устройствения акт на [фирма] не засяга пряко членствените права на ищцата в ответното акционерно дружество и по тази причина тя няма интерес да иска отмяната на решенията по реда на чл.71 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „Какви видове могат да бъдат исковете с правно основание чл.71 ТЗ съобразно вида на търсената защита на материалното право и в тази връзка наличието на правен интерес, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната сфера на акционера чрез непосредственото й засягане, съставлява ли положителна процесуална предпоставка при предявяването на конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ”, не е значим за спора по см. на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение№1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е обусловил правните изводи на съда. Във въпроса на касаторката е инкорпорирано твърдението, че с атакуваните решения на изпълнителния директор на [фирма] от 20.08.2015г. е засегната правната сфера на ищцата като акционер, т.е., че с решенията, предмет на иска, са нарушени нейните членствени права в акционерното дружество и на тази база е поставен принципния въпрос за допустимостта на конститутивния иск по чл.71 ТЗ. Както бе посочено по-горе въззивният състав е стигнал до извода, че в конкретния случай не са засегнати членствените права на ищцата като акционер в ответното дружество, тъй като компетентността на общото събрание на акционерите за приемане на решенията по чл.147 ал.2 във вр. с чл.137 ТЗ, е предвидена в устройствения акт на едноличното дружество /чл.15 и чл.16/, а не в устава на акционерното дружество. В тази връзка значим за конкретния спор, свързан с предпоставките за допустимост на иска по чл.71 ТЗ, се явява въпросът дали се нарушават членствени права на акционер, когато компетентността на общото събрание на акционерите за приемане на решения от вида на тези по чл.137 ТЗ на собственото му еднолично дружество, произтича от устройствения акт на едноличното дружество. Доколкото въззивният съд е приел недопустимост на иска по чл.71 ТЗ във връзка с конкретните обстоятелства по делото, обосноваващи извода му, че в случая не са засегнати членствени права на ищцата-акционер, формулираният от касаторката принципен въпрос за значението на правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл.71 ТЗ, когато са нарушени отделните членствени права на акционера, не е обусловил решаващата воля на съда и не попада в общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
Непосочването на правния въпрос от значение на изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касаторката допълнителни основания за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №139 от 27.04.2016г., постановено по в.т.д.№163/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :