О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 12.02. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Ефремова
ч. т. д. № 139/2020 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „А. сити клиник многопрофилна болница за активно лечение Т.“ ЕАД, [населено място] срещу разпореждане от 09.12.2019 г. по в. т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение по делото.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно поради нарушение на чл. 243, ал. 2 ГПК. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, в която е уредена забрана за допускане на предварително изпълнение срещу държавата и държавни учреждения, е специална и регламентира предварителното изпълнение на първоинстанционните решения, в хипотезите Глава ХVІІІ, раздел ІІ ГПК, без да изключва приложението на разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, признаваща изрично на невлязлото в сила осъдително решение на въззивен съд качеството на изпълнително основание за подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу длъжника. Според частния жалбоподател, допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу ответника НЗОК произтича и от разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК, която предвижда предявяване на изпълнителен лист за подлежащи на изпълнение вземания пред финансовия орган на осъденото държавно учреждение като предпоставка за удовлетворяване на вземанията.
Ответникът по частната жалба – Национална здравно-осигурителна каса – оспорва същата и моли да оставянето й без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отхвърли молбата на „А. сити клиник многопрофилна болница за активно лечение Т.“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено осъдително решение № 2226 от 07.11.2018 г. по т. д. № 400/2018 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че с оглед качеството на ответника на държавно учреждение и забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК за предварително изпълнение срещу държавни учреждения изпълнителен лист не може да бъде издаден преди решението да е влязло в сила.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на изпълнение и въз основа на тях може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл. 405 във връзка с чл. 406 ГПК преди да са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК е специална и урежда изключение от правилото, че на принудително изпълнение подлежат вземания, признати с влязло в сила съдебно решение. При наличие на предпоставките по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение срещу длъжника преди въззивното решение да е придобило присъщата на влезлите в сила осъдителни решения изпълнителна сила.
С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена забрана за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти – държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Независимо, че се намира в Част първа „Общи правила” на ГПК, посочената разпоредба се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 З.. Законовата забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета „Изпълнително производство”, Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”. Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл. 243, ал. 2 ГПК субекти. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, І г. о., определение № 696 от 29.12.2016 г. по ч. т. д. № 2497/2016 г. на ІІ т. о. и др.
Разпореждането, предмет на обжалване с настоящата частна жалба, е постановено по повод молба по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу Национална здравно-осигурителна каса. Предвид правно- организационната форма на ответника, произтичаща от нормите на чл. 2 и чл. 6 от Закона за здравното осигуряване, а именно – държавно учреждение, законосъобразно Софийски апелативен съд е приложил разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК и е отказал да издаде изпълнителен лист.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че допустимостта да се издаде изпълнителен лист произтича от разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им срещу предявяване на изпълнителен лист на техния финансов орган. Тази разпоредба е неотносима към предпоставките за издаване на изпълнителен лист и към забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК, тъй като в нея е регламентиран само редът за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение и за които кредиторът разполага с изпълнителен лист, издаден на основание чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК, а не на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.12.2019 г. по в. т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: