О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Ефремова
ч. т. д. № 249/2020 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Зебра глобал“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 510 от 09.01.2020 г. по в. ч. гр. д.№ 10195/2019 г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 788 от 24.06.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на учредителен акт на „Зебра глобал“ ЕООД по заявление с вх. № 39446 от 24.06.2019 г.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила. Счита, че въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, определен от мотивите на съдията по вписване, приемайки, че не е спазено изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ. Според него, по този начин е нарушен принципът на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, както и принципите по чл. 8 ГПК и чл. 9 ГПК. Застъпва становището, че в конкретния случай Софийски градски съд действа като контролно-отменителна инстанция и поради това е обвързан да се произнесе единствено по посочените в жалбата предели на производството.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Обвързан ли е съдът от изложението в жалбата и дали е спазен принципът на диспозитивното начало, след като въззивният съд се е произнесъл в повече от посочените в жалбата предели на производството; 2. Спазено ли е изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ във връзка с чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията, когато вместо нотариално заверени извлечения от дружествения договор/учредителен акт са представени официално заверени преписи от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ на тези документи“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно – т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 42 от 20.07.2016 г. по т. д. № 3489/2014 г. на ІІ т. о. и др. (за първия въпрос) и т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС (за втория въпрос). При условията на евентуалност частният касатор заявява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на формирана практика на ВКС.
Върховен касационен съд, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение искането на „Зебра глобал“ ЕООД за на вписване на учредителен акт, с който се прави непарична вноска в капитала на това дружество, съдията по вписванията при Софийски районен съд е приел, че: Учредителният акт, чието вписване се иска, е без нотариална заверка на подпис, а според чл. 3, ал.1 ПВ на вписване подлежат само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис; Липсва удостоверение за наличие на вписвания на искови молби и възбрани върху имотите, което поставя под съмнение както възможността за разпореждане, така и действителността на собствеността; От представената данъчна оценка не може да се установи идентичност между декларираните и апортираните недвижими имоти, с оглед на което не може да бъде установено, дали има наличие или липса на данъчни задължения за тези имоти и поради това, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, апортирането им в капитала на дружеството е недопустимо.
Сезиран с частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията, Софийски градски съд е потвърдил същия, макар и не по изложените от него мотиви. Счел е, че съдията по вписване неоснователно е изискал учредителния акт, с който се прави непарична вноска в капитала на дружеството, да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа, тъй като изискуемата форма на учредителния акт по чл. 73, ал. 1 ТЗ е обикновена писмена форма. Преценил е обаче, че не е спазено императивното изискване по чл. 73, ал. 5 ТЗ при вноска с предмет вещно право върху недвижима вещ да бъде представено за вписване в Службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя, тъй като в случая молителят е представил препис на учредителния акт, заверен от Агенция по вписванията, но без нотариална заверка на копието, извършена от нотариус по реда на чл. 591 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставените въпроси е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на конкретното дело, но не са налице поддържаните конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Следва да се отбележи, че относима към първия въпрос практика всъщност не е посоченото от частния касатор Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 1 и т. 3), а Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Доколкото въззивното определение е изцяло съобразено с тази практика, не е налице заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Липсва противоречие с практиката на ВКС и по втория въпрос. Необходимостта от спазване на императивното изискване по чл. 73, ал. 5 ТЗ съответният орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава е изрично подчертана в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, която именно, а не посочената от частния касатор т. 6 на същия тълкувателен акт, се явява релевантна практика по въпроса. В този смисъл е и казуалната практика на касационната инстанция, напр. определение № 370 от 14.05.2014 г. по ч. т. д. № 4638/2013 г. на І т. о. и определение № 868 от 27.11.2014 г. по ч. т. д. № 3346/2014 г. на І т. о.
С оглед наличието на цитираната практика на ВКС (задължителна и казуална), не е налице и заявеното в евентуалност основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 510 от 09.01.2020 г. по в. ч. гр. д.№ 10195/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: