1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 27.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1350 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. П. срещу определение № 170 от 25.04.2017г. по ч. т. дело № 123/2017г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 274 от 09.03.2017г. по т. дело № 41/2017г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено производството по т. дело № 41/2017г. на Бургаски окръжен съд, образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] да бъде прието за установено, че не съществува вземане на първия ответник спрямо втория за сумата от 51 200 лв. по изп. дело № 20168010400021 по описа на ЧСИ Т. Д..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил всички наведени от частния жалбоподател доводи, не е взел предвид, че в исковата молба са изложени подробно мотиви за правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 464 ГПК. Излага съображения, че искът е неоценяем и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а приложение намира разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК, размерът трябва да се определи от съда, но в конкретния случай липсва разпореждане за определяне на размера на иска. Поради това частният жалбоподател поддържа, че е лишен от ефективен достъп до правосъдие, гарантиран по чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 56 от Конституцията на РБ. Излага и съображения, че разпорежданията с указания по определяне и внасяне на държавна такса и разпорежданията по искания на задължената страна, които са оставени без уважение, подлежат на косвена инстанционна проверка за валидност, допустимост и законосъобразност и могат да се проверяват само по повод обжалването на преграждащия производството акт, ако има причинна връзка между тях и прекратяването на производството по делото. Позовава се на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че ищецът /настоящ частен жалбоподател/ не е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания.
Съдебният състав е констатирал, че с разпореждане № 337/30.01.2017г. първоинстанционният съд е оставил производството без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за датата на извършеното предявяване на разпределението на събраните суми от ЧСИ по изпълнителното дело, както и за внасяне на държавна такса в размер на 2 048 лв. Установил е, че с молба вх. № 2245/14.02.2017г. ищецът е представил протокол от извършено разпределение от 14.07.2016г., като е уточнил, че на него като кредитор не е предявено разпределението, и е поискал удължаване на срока за представяне и плащане на определената държавна такса, предвид обстоятелството, че управителят на дружеството не е в страната до 16.02.2017г. Съобразил е, че с разпореждане № 536/15.02.2017г. исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок да мотивира наличието на правен интерес от предявяване на иска, както и да ангажира доказателства за внасяне на определения размер на държавна такса по сметка на Окръжен съд Бургас. Въззивният съд е приел, че до изтичане на предоставения срок – 01.03.2017г., включително до постановяване на определението на първоинстанционния съд – 09.03.2017г. ищецът не е извършил никакви процесуални действия – не е подал молба за ново продължаване на срока, не е изложил аргументи относно наличието на правен интерес от иска, нито е поискал допълнителни указания от страна на съда.
Доводите на ищеца – частен жалбоподател за приложение от съда на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК са приети за неоснователни по аргументи, че същите не са наведени пред първоинстанционния съд, нито е направено възражение по повод разпореждане № 337/30.01.2017г. за внасяне на държавна такса в размер 2 048 лв. Във въззивното определение е прието, че с дадения с разпореждането от 15.02.2017г. нов едноседмичен срок от получаването му за внасяне на указаната държавна такса, на практика първоинстанционният съд е удължил срока за извършване на това процесуално действие с повече от поисканото от страната. Поради неизпълнение на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 377 ГПК указания за изправяне нередовностите на исковата молба, е направен извод за наличие на основание за прекратяване на производството по предявения иск и съответно за правилност на определението на Окръжен съд Бургас.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора/частния жалбоподател и сочените от него в касационната, респективно частната касационна жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението/определението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото. Направените оплаквания в частната касационна жалба и допълнително представените касационни основания за незаконосъобразност на определението са от значение за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Бургас. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 170 от 25.04.2017г. по ч. т. дело № 123/2017г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.