3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София,13.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2947 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. С. И. срещу протоколно определение от 10.10.2017г. по в.т.д. № 250/2017г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставено без уважение искането за привличане на подпомагаща страна.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че основен въпрос по делото, относим към преценката за основателност на предявения иск, е дали е настъпил погасителният ефект на прихващането с вземането, цедирано от [фирма] в отношенията между [фирма] и „К.“ АС /н./. Твърди, че след подаване на въззивната жалба е било образувано търговско дело по предявени от [фирма] /н./ против него искове с правно основание чл.59, ал.5, чл.59, ал.3, чл.59, ал.2 и чл.3, ал.3 вр. ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност с искане за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на редица прихващания между вземания на [фирма] срещу банката и вземанията на банката по няколко договора за кредит, сред които и прихващането, извършено с вземането му, придобито от [фирма] по силата на процесния договор за цесия. Поддържа, че с оглед очевидната свързаност на двете дела е поискал на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело, но това искане е било отхвърлено. С оглед изложеното счита, че единствената възможност за него да защити правата и законните си интереси е [фирма] /н./ да бъде привлечена като подпомагаща страна, за да бъде обвързана от мотивите на решението на въззивния съд. Счита за незаконосъобразен обжалвания отказ на въззивния съд, тъй като от изложените факти е видно, че дружеството не е могло да направи процесуалното си искане в нито един по-ранен момент и то е направено при първа процесуална възможност. Поради това поддържа, че, неотчитайки поредността и времето на осъществяване на настъпилите релевантни факти, въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, като по този начин е лишил напълно дружеството от възможността за процесуална защита срещу едновременните претенции на [фирма] и на [фирма] /н./. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде допуснато исканото привличане на подпомагаща страна.
Ответникът [фирма], [населено място], представляван от адв. Е. Й., оспорва частната жалба. Поддържа, че искането за привличане на трето лице-помагач е направено в първото съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция, т.е. след крайния срок за това. Счита още, че дори и искането да е било направено в срок, то се явява неоснователно, тъй като не е налице правен интерес на третото лице [фирма] /н./ от постановяване на решение в полза на ответника – частен жалбоподател в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по направено от въззивника в първото заседание във въззивното производство искане за привличане на [фирма] /н./ като трето лице-помагач на негова страна. Съдът е приел, че искането е направено несвоевременно – не в срока по чл.219, ал.1 ГПК, поради което го е оставил без уважение.
Определението е правилно.
В чл.219, ал.1 ГПК са очертани кръгът на лицата, легитимирани да искат привличане на трето лице-помагач, и срокът и предпоставките за това. Съгласно тази разпоредба, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Така установеният срок е преклузивен и пропускането му е пречка за уважаване на направено искане за привличане на подпомагаща страна. Разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК не допуска изключения от изискванията за спазване на установения в нея срок, тъй като този срок е предвиден с оглед осигуряване правото на участие на третото лице във всички етапи на исковия процес. Поради това не следва да се обсъждат поддържаните от частния жалбоподател съображения за невъзможност да упражни правото си по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на подпомагаща страна в предвидения преклузивен срок.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.10.2017г. по в.т.д. № 250/2017г. на Апелативен съд Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: