ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. София, 20.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 50/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.З ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В.“ О. със седалище в [населено място] срещу определение № 630 от 09.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 466/2019 г. на Апелативен съд – В.. С посоченото определение е потвърдено определение № 2453 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 360/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „В.“ О. против Народно събрание на Република България иск за сумата 175 620.16 лв.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на предявения срещу Народно събрание на Република България осъдителен иск.
С жалбата е представено изложение по чл.284. ал.З, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение – чл.280, ал.2, пр.З ГПК. При условията на евентуалност в изложението се поддържа искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите, формулирани във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно по следните съображения :
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че искът срещу ответника Народно събрание на Република България се основава на член 4 § 3 Д. и че определението, с което въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството срещу този ответник, съдържа произнасяне по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз :
1. Допуска ли принципът на отговорността на държавите – членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз и принципите на ефективност и равностойност правно положение като описаното в настоящото производство, при което са предявени д ва иска – (а) главен иск на основание принципа на отговорността на държавите – членки за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, и (2) иск, предявен при условията на евентуалност, по член 49 ЗЗД срещу държавата, но националният съд прекратява производството по главния иск, тъй като в националния закон, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, липсва хипотеза на отговорност на Народното събрание;
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че прекратяването на производството по иска с правно основание принципа на отговорността на държавите – членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, е мотивирано с обстоятелството, че с него ищецът търси същата по обем защита като тази с иска по чл.49 ЗЗД. при положение, че националното производство допуска разглеждането на искове, предявени при условията на евентуалност;
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че с прекратяването на производството по иска с правно основание принципа на отговорността на държавите – членки за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, във връзка с чл.4 § 3 от договора за Европейския съюз, съдът ще разгледа иск, чиито предпоставки са различни от установените в практиката на С.. По-специално, отговорността по този иск не е безвиновна и правилата, утвърдени в практиката на С. за установяване на „явно квалифицирано“/“ достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС, са без значение за преценката на поведението на държавата“.
С разпореждане от 27.11.2015 г. на председателите па Върховния касационен съд и на Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС и на ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС по въпросите : „1. Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (Д.), с която се търси отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС); и 2. Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание член 4, параграф 3 Д.“. В закрито заседание по тълкувателното дело, проведено на 24.04.2016 г., Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС е взело решение за обединяване на двата въпроса в един общ въпрос със следната формулировка : „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“.
Отговорът на въпроса, предмет на образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г., предполага произнасяне от страна на ОС на ВКС и ВАС и относно надлежния ответник, срещу който следва да бъдат насочени исковете по член 4, параграф 3 Д. за отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. В случая частният жалбоподател поддържа, че искът срещу Народно събрание на Република България, производството по който е прекратено, е основан на разпоредбата на чл.4 § 3 Д.. Поставените в изложението въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са свързани с преценката за надлежната процесуална легитимация на Народно събрание на Република България като ответник по предявения иск (поддържан като главен спрямо заявения като евентуален иск срещу държавата, представлявана от министъра на финансите). Поради това производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2015 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА производството по ч. т. д. № 50/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС и ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :