О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 28.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№929/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Д. застраховане” АД –гр.София, срещу решение №2932 от 12.12.2018г., постановено по в.гр.д.№1032/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в. в частта му, с която след частична отмяна на решение №6626/29.09.2015г. по гр.д.№2045/2005г. на СГС, ГО, І-5 с-в., са отхвърлени исковете на „Д. застраховане” АД против А. Г. М. и М. А. М. за главници за разликата от 6 000лв. до 9 000лв. за всяка една от тях и за сумата над 615.90лв. до 923.87лв. лихви за забава, както и в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за главница да разликата от по 9 000лв. до 15 000лв. за всяка една от ответниците и за лихви за забава за периода от 21.02.2005г. до 01.08.2005г за разликата от 923.87лв. до 1 600лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е излязъл извън предмета на въззивното производство, разглеждайки непредявено оспорване на отказа от наследство на И. А. М., което е обусловило незаконосъобразно разделяне на наследствената маса между тримата наследници по закон, вместо разделяне само между двете ответници, чиито оспорени откази от наследство са били предмет на спора пред апелативния съд. Същевременно се излагат съображения, че неправилно съдът е приспаднал от задължението на ответниците по чл.81 ЗЗ (отм.) полученото от ищцовото дружество застрахователно плащане въз основа на презастрахователен договор. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на исковете против А. и М. М. в пълен размер с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните два процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че обуславят наличието на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно: 1.) „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?” и 2.) „Допустимо ли е съдът да разглежда и цени като нищожен, неоспорен в хода на производството, формално надлежен сторен отказ от наследство от трето неучастващо по делото лице?”. Отделно са поставени и следните два материално правни въпроса, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: 1.) „При задължителна презастрахователна програма по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” презастрахователното обезщетение погасява ли регреса на застрахователя по чл.81 ЗЗ (отм), понастоящем пресъздаден в чл.500, ал.1, т.1 КЗ, до размера на стореното плащане?” и 2.), „Презастрахователното плащане погасява ли регреса на застрахователя при хипотезите на чл.410, чл.433 и чл500 КЗ до размера на стореното плащане?”
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответниците А. Г. М. и М. А. М.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по гр.д.№2045/2005г. пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на ЗК „Орел” АД, чиито правоприемник е „Д. застраховане” АД, против А. И. М. с правно основание на иска – чл.81 ЗЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД, за сумата 30 000лв. – главница по регресния иск и 1 600лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2005г. до 01.08.2005г., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът А. И. М. е починал на 11.02.2014г. в хода на първоинстанционното производство. С определение от 17.12.2014г. първоинстанционният съд е конституирал като ответници по делото законните наследници на А. М. – съпругата му А. Г. М. и децата му М. А. М. и И. А. М.. С влязло в сила определение, постановено на 04.02.2015г. е било прекратено производството против И. М. поради направен от него отказ от наследство. При това положение първоинстанционният съд е постановил решението по същество, разглеждайки исковете на „Д. застраховане” АД по чл.81 ЗЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД против ответниците А. М. и М. М..
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав, съобразявайки се с разделната отговорност на ответниците, е отменил решението на СГС в частта му, с която исковете на „Д. застраховане” АД по чл.81 ЗЗ (отм.) са уважени за разликата от по 6 000лв. до по 9 000лв. против всяка една от ответниците, както и в частта му, с която претенцията за лихви е уважена за разликата между 615.90лв. до 923.87лв., като вместо това въззивният съд е постановил отхвърляне на исковете против А. М. и М. М. за посочените разлики. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му частк (осъдителна и отхвърлителна).
На основание на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН съпругата А. М. и децата М. и И. М. наследяват А. М. при равни части. Съгласно чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а според чл.53 ЗН частта на отреклия се от наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. След конституирането в първата инстанция на посочените наследници на А. М. на основание чл.227 ГПК и с оглед влязлото в сила определение за прекратяване на производството по отношение на И. М., предмет на първоинстанционното решение са били регресните исковете на „Д. застраховане” АД по чл.81 ЗЗ (отм.) против А. М. и М. М. за сумите от по 15 000лв. за всяка една от тях и за сумите от по 800лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2005г. до 01.08.2005г. за всяка една от тях. Именно тези искове са били предмет и на въззивното производство.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК (разпоредбата е приложима за настоящия спор с оглед §14 от ПЗР на ЗИДГПК –ДВ бр.50/03.07.2015г.), не подлежат на касационно обжалване спорове по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. При наличие на субективно съединяване на искове цената на иска е отделна за всеки един от исковете. В случая разгледаният от първата и въззивната инстанция спор е по търговско дело (чл.286, ал.2 във вр. с чл.1. ал.1, т.6 ТЗ) по два субективно съединени искове против двете ответници с цена на всеки един от исковете под 20 000лв., което обуславя недопустимостта на касационната жалба на „Д. застраховане” АД.
Без значение за допустимостта на касационната жалба по чл.280, ал.3, т.1 ГПК е обстоятелството, че конституирането на ответниците е станало в хода на първоинстанционното производство. Меродавно в случая е предвидената в чл.60, ал.1 ЗН разделност на отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя при наследяване по закон. В тази връзка конституираните по чл.227 ГПК като ответници А. М. и М. М. не са солидарни длъжници на „Д. застраховане” АД и отговорят само до размера на своята наследствена част, което от своя страна обуславя произнасяне от първоинстанционния съд по два субективно съединени иска. Също без значение за приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е дали наследството е открито преди първото по делото заседание ( с оглед срока за оспорване цената на иска по чл.70, ал.1 ГПК), или по-късно до приключване на устните състезания пред първата инстанция, тъй като с конституирането на наследниците като правоприемници на починалия ответник, предявеният иск се е трансформирал в два субективно съединени иска, всеки един от тях с цена на иска под 20 000лв. Касае са създадени нови процесуални правоотношения между ищец и ответници, чиято отговорност за разлика от тази на първоначалния ответник, е лимитирана до техния наследствен дял.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Д. застраховане” АД срещу решение №2932 от 12.12.2018г., постановено по в.гр.д.№1032/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, в обжалваната му част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :