5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 15.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2407/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия (ВМА) – [населено място], срещу решение №1407 от 12.06.2019г., постановено по в.т.д. №5730/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №742/11.04.2018г. по т.д.№1329/2017г. на СГС, VІ-10 състав, е осъдена ВМА да заплати на „Нет Евро” ЕООД законната лихва върху присъдената сума от 110 236лв., считано от завеждането на исковата молба – 06.04.2017г. до окончателното изпълнение на задължението.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд недопустимо е присъдил законна лихва върху дължимата неустойка за забавено парично задължение. Излагат се доводи, че в конкретния случай присъдената неустойка има характер на мораторно обезщетение, поради което кумулирането на неустойката със законната лихва би означавало налагането на две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за законна лихва върху сумата 110 236лв. с присъждане на разноските на касатора по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №120/08.08.2016г. по т.д.№1399/2015г. на ВКС, ІІ т.о. решение №68/09.07.2012г. по т.д.№450/2011г. на ВКС, І т.о. и решение №123/20.02.2006г. по т.д. №676/2005г. на ВКС, ІІ т.о., както и в противоречие с решенията на Върховния съд по гр.№2879/1994г., V г.о. и гр.д.№503/1996г., V г.о., а именно:
1. „Допустимо ли е кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и в тази връзка следва ли да присъди законна лихва за забава, когато на кредитора е присъдена неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва за същото задължение?”
2. „Следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение?”
3. „Възможно ли е кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка за едно и също парично задължение, ако неустойката е предвидена като обезщетение за забавено плащане, а не като обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от „Нет Евро” ЕООД – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №742/11.04.2018г. по т.д.№1329/2017г. на СГС в частта му, с която не е постановено осъждането на ВМА да заплати на „Нет Евро” ЕООД законната лихва върху присъдената сума от 110 236лв. и вместо това е осъдил ответника ВМА да заплати на ищеца „Нет Евро” ЕООД законната лихва върху сумата от 110 236лв., считано от завеждането на исковата молба – 06.04.2017г., до окончателното изпълнение на задължението.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция за неустойка е уважена за сумата 110 236лв., както и в частта му, с която са отхвърлени претенцията за неустойка за разликата от 110 236лв. до 113 326.68лв. и претенцията по чл.266 ЗЗД за сумата 6 086лв. В тази връзка предмет на касационното производство е единствено въззивното решение в частта относно присъдената с него законна лихва върху дължимата неустойка за забава, считано от 06.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед липсата на въззивна жалба от ответника ВМА срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният състав е приел за установено между страните, че е налице забавено неизпълнение на паричното плащане от възложителя ВМА по договорите за абонаментна поддръжка, сключени с ищеца „Нет Евро” ЕООД, съответно от 28.02.2014г., 16.04.2014г., 11.11.2014г., 30.01.2015г. и споразумението от 15.07.2014г. Съдът е приел, че е ангажирана отговорността на ВМА по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на уговорените в договорите неустойки за забава, които са в общ размер от 110 236лв.
За да отмени решението на СГС в частта му, с която е отказано присъждане на претендираната от ищеца законна лихва върху дължимата неустойка за забава и за да присъди същата върху неустойката от 110 236лв., считано от датата на исковата молба, въззивният състав е посочил, че законната лихва е последица от уважаване на иска за парично вземане, включително и за дължимата неустойка по чл. 92 от ЗЗД. Изводът на съда за допустимост да се присъди обезщетение за забава, равно на законната лихва, върху начислената неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, е обоснован с практиката на ВКС, обективирана в решение №50/12.03.2010г. по т.д.№485/2009г. на ВКС, II т.о., според което „независимо, че е налице вземане за неустойка за забава, то неговото неизпълнение поражда и вземане за обезщетение за забава на паричното задължение“ и решение №230/13.07.2011г. по т.д.№1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е разяснено, че „задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид различните правопораждащи двете вземания на кредитора факти, то присъждането на мораторна лихва за забава при неизплащане на падежа на уговорената неустойка за неизпълнение на облигационно задължение, не се явява недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също неизпълнение“.
По релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение, намира следното:
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от формулираните от касатора три материалноправни въпроса не може да обоснове наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Спорният по делото въпрос, отговорът на който е обусловил решаващата воля на съда по смисъла на разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, е допустимостта и съответно възможността да бъде присъдена законна лихва върху дължима договорна неустойка за неизпълнение на парично задължение. Въпрос №2: „Следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение?” и въпрос №3: Възможно ли е кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка за едно и също парично задължение, ако неустойката е предвидена като обезщетение за забавено плащане, а не като обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното?”, не са значими за конкретния правен спор, тъй като по начина, по който са формулирани, въпросите се отнасят до различна хипотеза от тази по настоящото дело, а именно – за възможността да се присъжда законна лихва върху главницата, наред с неустойка за забавено изпълнение на парично задължение. В тази връзка и при липсата на прецизиране от касатора, че се въпросите се отнасят до допустимостта за присъждане на законна лихва върху неустойка, а не на законна лихва върху главницата наред с неустойката, въпросите №2 и №3 не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
По аналогични съображения като тези по въпроси №2 и №3 не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с оглед втората част от въпрос №1: „Следва ли да присъди законна лихва за забава, когато на кредитора е присъдена неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва за същото задължение?”. Тази част от въпроса е неотносима за решаващите мотиви на въззивния състав, доколкото съдът не е приемал, че е допустимо присъждане на законна лихва върху главницата, наред с присъдената неустойка за забава. Що се касае до първата част от въпроса „Допустимо ли е кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД? следва да се има предвид, че в практиката на ВКС терминът „кумулиране” на неустойка със законна лихва е използван както в случая в случая, когато се претендира неустойка за забавено плащане ведно със законна лихва върху главницата, така и в случая, когато се претендира законна лихва върху присъдената неустойката за забава.
Ако се приеме, че първата част от въпрос №1 на касатора касае възможността за кумулиране на неустойка за забавено пращане със законна лихва върху главницата, този въпрос не е значим за конкретния спор. Следва обаче да се отбележи, че съдебната практика на ВКС, на която се позовава касатора, за да обоснове наличието на предпоставката по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а именно – решение №68/09.2012г. по т.д.№450/2011г., на ВКС, І т.о. и решение №123/20.02.2006г. по т.д.№676/2005г. на ТК и решение №120/08.08.2016г. по т.д.№1399/2015г. на ВКС, ІІ т.о., се отнася именно до недопустимостта за кумулиране на неустойка за забавено плащане със законната лихва върху главницата, какъвто не е настоящия случай (представените две решения на ВС не са нито практика на ВКС, нито са задължителна практика на Върховния съд по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.).
При положение, че първата част от въпрос №1 на касатора касае допустимостта, респ. възможността за кумулиране на неустойка за забавено пращане със законна лихва върху присъдената неустойка за забавено плащане, не може да се приеме, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Създадена е константна практика на ВКС, обективирана в решение №73/29.06.2011г. по т.д.№683/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №230/13.07.2011г. по т.д.№1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №59/29.04.2010г. по т.д.№6872009г. на ВКС, ТК, І т.о., в които решения за застъпва постановката, че дори когато размерът на неустойката е определен като лихвен процент, неустойката за забава не се превръща в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнение в срок на парично задължение. Меродавно за допустимостта на претенцията за неустойка за забавено парично задължение, когато неустойката е уговорена като лихвен процент, е същата да бъде определена по размер към датата на исковата молба, (какъвто е настоящия случай), а не да се претендира като неустоечна лихва до окончателното изплащане на главницата. В посочената съъдебна практика се приема, че тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за плащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид различните правопораждащи двете вземания на кредитора факти (съответно вземане за главницата и вземане на неустойката), то присъждането на мораторна лихва за забава при неплащане на падежа на уговорената неустойка за неизпълнение на парично задължение, не се явява недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също неизпълнение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1407 от 12.06.2019г., постановено по в.т.д. №5730/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: