О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 08.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №463/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [община] баня срещу решение №1238 от 10.06.2015г., постановено по в.т.д.№1047/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о. 9 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд не е съобразил и не е приложил точно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК по отношение на спорното материално право. Оспорва се извода на съда относно обстоятелството, че е налице валиден протокол за извънредното общо събрание на акционерите на [фирма], състояло се на 5.03.2013г. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че при свикването на събранието не е нарушена нормата на чл.223 ал.5 ТЗ. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на извода на съда, че не е било нарушено правото на сведение на касатора като акционер в дружеството, съобразно разпоредбата на чл.224 ТЗ. На последно място се твърди, че съдът не е отчел, че с оглед датата на депозиране на поканата за събранието до касатора, последният е бил в невъзможност да включи други въпроси в дневния ред, съобразно нормите на чл.223а ал.2 ТЗ и чл.36 ал.2 от Устава. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ.
В приложената към касационната жалба молба, представляваща по своята правна същност изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че на материалноправния въпрос „дали следва да се изготвят писмени материали по тези въпроси от дневния ред и дали при неспазване на чл.224 ТЗ за непредоставяне на материалите по дневния ред, поради непредполагане на тяхното изготвяне” съдът е отговорил в противоречие с Решение-1447-ТК в „Търг.право” бр.6/2003г. Същевременно се твърди, че САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест за спазване на задължението по чл.224 ТЗ в противоречие с Решение Р-528-2008-ТК-І.о. В тази връзка касаторът посочва решение №107/13.10.2010г. по т.д.№1123/2009г. на ВКС, І т.о. решение №216/20.01.2014г. по т.д.№45/2013г. на ВКС, І т.о. и решение №12/7.04.2014г. по т.д.№3088/2013г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №1352/20.08.2014г., постановено по т.д.№1517/2013г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 с-в, са отхвърлени предявените от [община] баня против [фирма] искове с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решения от 5.03.2013г. на общото събрание на акционерите в [фирма] за констатиране на размера на внесения капитал на дружеството и за увеличаване на капитала до размер на 3 874 000лв., чрез издаване на 1 973бр. поименни акции с право на глас с номинална стойност от по 1 000 лв.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло решението на Софийски градски съд, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че на проведено извънредно общо събрание на акционерите на ответното дружество [фирма] на 5. 03. 2013г. са взети решения за констатиране на размера на внесения и регистриран капитал на дружеството от 1 937 000 лв., за разпределението му между акционерите в дружеството „Л., Н.” АД, [община] баня и [фирма] и за увеличаване на капитала на дружеството на 3 874 000 лв. чрез издаване на нови 1 937 бр. поименни акции с право на глас с номинална стойност 1000 лв. всяка, от които всеки акционер има право да придобие част, съответстващ на дела му от капитала преди увеличението. Посочено е, че протоколът от събранието удостоверява взетите решения и гласуването на цитираните акционери, които са представени при провеждането му. Прието е, че при свикването на събранието не е нарушена нормата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, тъй като видно от поканата, за която няма спор, че е получена от акционера-ищец, съдържанието й съответства на цитираната норма като в нея са отразени дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
Въззивният състав е приел за неоснователни доводите на ищеца, че е бил нарушен чл.224, ал. 1 ТЗ, тъй като на същия не са били предоставени документи, имащи отношение към свикването и провеждането на общото събрание, а именно решения на СД на акционера „Л., Н.” АД и на едноличния собственик на капитала на [фирма] във връзка с участието на техен представител в събранието и начина му на гласуване, книга на акционерите и покана за записване на акции до ищеца. Посочил е, че правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента – от една страна задължения в определени хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предостави тези материали на акционерите при поискване. Изложил е становището си, че дружеството е в нарушение, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, както и когато същите са необходими за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото на глас, а такива не са изготвени. Според съда, налице е нарушение на правото на информираност на акционера и когато тези материали, макар изготвени и съществуващи, не са предоставени на определени акционери, въпреки поискването им. В решението е посочено, че доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 ТЗ, а фактът на избирателно предоставяне на материалите следва да се установи от този, който го твърди като в този смисъл са цитирани задължителните за съда решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 107/13.10.2010г. по т. д. №1123/2009г., І т. о., решение №216/20.01.2014 г. по т.д.№45/2013г., Іт.о. и решение №12/7.04.2014г. по т.д.№3088/2013г., ІІ т. о.
Съдът е приел за установено, че сред материалите, предоставени на и получени от представителя на ищеца [община] баня, не са фигурирали визираните в исковата молба решения на органите на другите двама акционери в ответното дружество досежно участието и гласуването им на събранието, книга на акционерите и покана до ищеца за записване на акции. Въпреки това според съда, не може да се приеме, че липсата им е довела до нарушение на правото на сведения на акционера-ищец, тъй като в случая не е налице хипотезата, при която писмените материали, които задължително по силата на закона и устава се съставят и предоставят на акционерите преди общото събрание и които са необходими във връзка с формиране волята на акционера и упражняване на правото му на глас. Съдът е аргументирал този извод със становището, че решенията на органите на акционерите-търговски дружества във връзка с участието в общото събрание, представляването им и начина на гласуване въобще не представляват материали, които следва да се предоставят на акционерите по силата на чл. 224, ал. 1 ТЗ. Аналогично, според съда липсва задължение и за предоставяне на книгата на акционерите, която не представлява писмен материал по цитираната норма и не следва да се предоставя във връзка с дневния ред на събранието и гарантиране на правото на информираност на акционера по повод същия и решенията, които ще се вземат. В заключение въззивният състав е изложил довода, че не следва да се предоставя предварително покана за записване на нови акции, тъй като съобразно чл. 194, ал. 3 ТЗ поканата за записване на нови акции не следва да се адресира до определен акционер и се обявява заедно с решението за увеличаване на капитала в търговския регистър като реализирането на горното е възложено на изпълнителния директор.
Във въззивното решение са изложени аргументи за неоснователността на доводите на ищеца за нарушение на чл. 220, ал. 1 ТЗ при провеждане на общото събрание, свързани с участието на К. Н. в общото събрание като член на съвета на директорите на дружеството-ответник и като представител на акционера „Л., Н.” АД, както и свързани с участието на Н. и Е. Р. като представители на акционерите съответно „Л., Н.” АД и [фирма] . Съдът е приел за неоснователни твърденията за опорочаване на решенията на общото събрание на акционерите на ответника от 5.03.2013 г. поради недопускане на участието на представителя на общината адвокат Я. С. като на базата на анализираните гласни доказателства е приел, че пълномощникът на ищеца не се е явил в офиса дружеството – място на провеждане на събранието към 11 часа – началния час на събранието.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В молбата – изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, пълномощникът на касатора твърди, че за да постанови своето решение, САС е приел за ненарушено правото на сведение на акционера [община] баня, заради липсата на определени материали. Свързаният с това твърдение въпрос: „дали следва да се изготвят писмени материали по тези въпроси от дневния ред и дали при неспазване на чл.224 ТЗ за непредоставяне на материалите по дневния ред, поради непредполагане на тяхното изготвяне”, не може да бъде квалифициран като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е поставен по-начин, обуславящ невъзможност за конкретен отговор. Във въпроса не е посочено нито кои непредставени материали е следвало да бъдат представени от ответното дружество, нито за кои въпроси от дневния ред е следвало да бъдат изготвени непредставените материали, които празноти не могат да бъдат отстранени от касационния състав чрез уточняване, респ. чрез преформулиране на въпроса.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се има предвид, че становището на въззивният състав за това, че задължението за изготвяне и представяне на писмени документи по см. на чл.224 ТЗ се отнася само до документи, които са необходими във връзка с формиране волята на акционера и упражняване на правото му на глас, е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №216/20.01.2014г. по т.д.№45/2013г. на ВКС, І т.о, според което „правото на информираност на акционера не е нарушено и не предпоставя отмяна на решението на основание чл.224 ал.1 ТЗ, когато по кореспондиращите им конкретни предложения за решения, не е било необходимо за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване правото му на глас, наличието на писмени материали.”
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване твърдението на касатора в молбата-изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест за спазване задължението по чл.224 ТЗ в противоречие на решение на ВКС. Дори да се приеме, че касаторът поставя въпроса „чия е доказателствената тежест за спазване на задължението писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращането на поканите за свикване на общото събрание?”, този въпрос не е значим за конкретния спор, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния състав. Апелативният съд не е решил спора относно твърдяното нарушение на чл.224 ГПК въз основа на правилата за тежестта на доказване. Напротив, съдът е приел за доказано твърдението на [община] баня, че поисканите от нея писмени документи – решения на органите на другите двама акционери в ответното дружество досежно участието и гласуването им на събранието, книга на акционерите и покана до ищеца за записване на акции, не са били поставени на разположение на ищеца. Както бе посочено по-горе решаващият аргумент на съда да приеме, че в случая няма допуснато нарушение на разпоредбата на чл.224 ал.1 ТЗ, е свързан с липсата на необходимост от представяне на тези материали за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване правото му на глас по повод дневния ред и решенията, които е следвало да бъдат взети. Отделен е въпросът, че относно доказателствената тежест за установяване нарушение на задължението по чл.224 ал.1 ТЗ, въззивният състав се е съобразил със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №107/13.10.2010г. по т.д.№1123/2009г., ВКС, І т.о.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1238/10.06.2015г., постановено по в.т.д. №1047/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о. 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :