2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№379
София, 09.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Е. С.
като изслуша докладваното от съдията Е.С. ч.т.д. № 1360/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от А. С. И. против Определение №49 от 9.02.2015 год., постановено по т.д.№1204/2014 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. С. И. против въззивно решение №2135 от 30.10.2013г., постановено по гр.д.№2215/2013г. по описа на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение №5457 от 21.12.2012г., постановено по гр.д.№11444/2012г. по описа на Варненски РС, ХІІ с-в. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на А. И., приемайки че същата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ТПК във вр. с чл.286 и сл. ТЗ .
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на същия състав за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на касационната жалба. Твърди се, че договорът за аренда, предмет на спора, не е търговска сделка по чл.286 ал.1 ТЗ, тъй като арендата не се включва в упражняваното от дружеството-арендатор занятие. Същевременно се поддържа, че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска, от които вторият е неоценяем, което от своя страна обуславя неприложимостта на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба на А. С. И. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят не оспорва констатацията на касационния състав, че цената на иска, предмет на касационната жалба, е 5 069.61 лв. – цена, определена в хода на първоинстанционното производство съобразно правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че не са налице основанията по чл.286 ал.1 ТЗ за квалифициране на договора между страните за аренда като търговска сделка. Предмет на предявеният от [фирма] установителен иск е съществуването на валидни договорни правоотношения въз основа на сключен на 26.09.2007г. договор за аренда на земеделска земя. Видно от представеното пред първоинстанционния съд извлечение от търговския регистър предметът на дейност на дружеството-ищец е „производство и търговия със земеделска продукция”. Ползването на земеделска земя е пряко свързано с упражняваното занятието от дружеството при производството на земеделска продукция. Налице са условията по чл.286 ал.1 ТЗ, определящи договора за аренда от 26.09.2007г. като търговска сделка / сделката е сключена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие/.
Законосъобразно с атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК. Търговският характер на сделката обуславя квалифицирането на делото като търговско, а цената на иска, предмет на касационното обжалване, е под 10 000 лв.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че касационното обжалване е допустимо, тъй като ищецът е предявил при условията на обективно съединяване втори неоценяем иск, който не попада в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК. С решението на Варненски ОС по в.гр.д.№2215/2013г. е върнато делото на Варненски РС за произнасяне по акцесорното искане на ищеца [фирма] с правно основание чл.537 ал.2 ГПК, което искане продължава да бъде висящо. Допълнителната претенция на ищеца за заличаване на вписването не е предмет на касационната жалба на А. И. и не може да обуслови допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по основния иск.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №49 от 9.02.2015 год., постановено по т.д.№1204/2014 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. С. И. против въззивно решение №2135 от 30.10.2013г., постановено по гр.д.№2215/2013г. по описа на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение №5457 от 21.12.2012г., постановено по гр.д.№11444/2012г. по описа на Варненски РС, ХІІ с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.