О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 12.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2979/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ц. М. И. срещу решение №1718 от 14.07.2017г., постановено по в.гр.д.№2566/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, в частта му, с която е потвърдено определение от 09.03.2016г. по гр.д.№104/2014г. на Софийски окръжен съд, І-14 с-в, постановено по реда на чл.248 ГПК, както и в частта му относно дължимите разноски пред въззивната инстанция.
В частната касационна жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че въззивният състав не се е съобразил с разясненията, дадени в мотивите към т.3 на Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК,, изискващи при молба по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът да извърши преценка за съотношението между размера на възнаграждението и действителното съдържание и обем на извършената адвокатска услуга. Излагат се съображения, че в случая заплатеното адвокатското възнаграждение от Ц. И. е еквивалентно на положения от адвоката труд за процесуалното представителство на ответника пред първата инстанция, поради което същото не е следвало да бъде намалено поради прекомерност. По същите съображения в частната касационна жалба се оспорва въззивното решение в частта му, с която е намалено заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири процесуалноправни въпроса относно приложението на чл.78 ал.5 ГПК, за които се твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като са решени от въззивния съд в противоречие с ТР №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, решение №50/12.05.2017г. по т.д.№731/2016г. та ВКС, І т.о. и определение №89/11.05.2017г. по т.д.№508/2016г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от касатора въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито се решават противоречиво от съдилищата. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на процесуалния спор.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№2566/2016г. в частта му, с която е потвърдено определението на Софийски окръжен съд, постановено на основание чл.248 ГПК, има характер на определение, което може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определението от 09.03.2016г. по гр.д.№104/2014г. на СОС е оставена без уважение молбата на Ц. М. И. по чл.248 ГПК за изменение на решение №126/09.12.2105г., постановено по същото дело в частта му, с която на основание чл.78 ал.5 ГПК е присъдено на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 838.82лв. (в минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като първоинстанционният съд е приел, че действителната фактическа и правна сложност по делото не е голяма. В подкрепа на този извод е посочено, че отговорът на исковата молба и допълнителният отговор към нея не са били изготвени от процесуалния представител на ответника адв. Ц., че последният се е явил в първото по делото заседание, след като страните вече са били навели своите фактически и правни твърдения и че делото е отлагано единствено за постигане на спогодба.
С въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част, апелативният съд е потвърдил определението на СОС от 09.03.2016г. по съображенията изложени в определението, препращайки към изводите на първоинстанционния съд, обосновани с аргументите, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, нито са извършени значителни по обем действия по правната защита на упълномощения от ответника представител, които да могат да обусловят присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения в Наредба №1/2004г. минимален размер.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първите два въпроса на касатора: „При намаляване поради прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение преценката на съда следва ли да бъде обективирана в мотивите на съдебния акт?” и „Тази преценка следва ли да бъде изведена от конкретно обсъдените доказателствени факти и доказателства, които ги обективират, които да бъдат обсъдени конкретно ведно с дължимото правно разрешение на повдигнатите въпроси, различно при всеки отделен случай?” не притежават характеристиката на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК от значение за конкретния спор, тъй като въззивният състав е извършил преценка на обстоятелствата по чл.78 ал.5 ГПК, която е отразил в мотивите на решението. Апелативният съд е възприел съображенията на първата инстанция за основателност на искането на ищеца по чл.78 ал.5 ГПК като е препратил към решаващите мотиви на първоинстанционното определение, в които са изложени и обсъдени релевантните за конкретния процесуален спор обстоятелства.
Не могат да обосноват допускане на касация и въпросите: „При извършване на преценката за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение каква е тежестта на отделните факти и обстоятелства по отношение на основния факт – наличие на страна по образувано и проведено производство, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор и как това дава отражение на преценката на съда” и „В случай, че е изведено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, и съдът намалява договорения адвокатски хонорар, то следва ли да се мотивира въз основа на какви факти и обстоятелства, намалява възнаграждението до точно определен размер, включително и за предвидения минимален размер?”. Въпросът за тежестта на обстоятелството при преценката на предпоставките по чл.78 ал.5 ГПК, че ответникът не е предизвикал правния спор, не е обсъждан от съда и не е обусловил правните му изводи. Що се отнася до въпроса, свързан със задължението на съда да мотивира изводите си за основателност на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност до нормативно определения минимален размер, както бе посочено по-горе, въпросът не е значим за конкретния спор, тъй като чрез направеното препращане към мотивите на първоинстанционното определение, въззивният състав е посочил конкретните факти и обстоятелства, обусловили крайния му извод. Въпросът дали в случая е налице такова несъответствие между заплатеното възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, че да обуслови присъждане на минималния размер на възнаграждението по Наредба №1/2004г., е въпрос за правилността на обжалвания съдебен акт, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация.
Непосочването на правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК от значение за изхода на конкретното дело само по себе е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания за това. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС (включително и с разясненията, дадени в т.3 от ТР №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК).
В частната касационна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на въззивното решение в частта му, с която е прието че въззивното дружество дължи на Ц. М. разноски за въззивната инстанция в размер на 650 лв. – до размер на минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника пред въззивната инстанция. Настоящият състав констатира, че във въззивното решение липсва осъдителен диспозитив по искането на ответника за присъждане на разноските му за въззивната инстанция (същото не е допълнено и по реда на чл.248 ал.1 ГПК). При това положение въпросът за разноските, направени от ответника пред въззивната инстанция, се явява извън предмета на настоящото частно касационно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1718 от 14.07.2017г., постановено по в.гр.д.№2566/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :